ЗА МАГИЯТА, ВЯРАТА И КОРЕНА – интервю от списание Биограф

1. Как се „роди” „Стопанката на Господ”?

Леко, бързо и по-естествен начин 🙂 Това е разказа за период от моя живот, в който се нареди невероятен наниз от случайности. Тогава разбрах, че те не съществуват. Проумях, че без да си давам сметка, съм намерила начин да науча един урок. Тогава съвсем естествено дойде и потребността да споделя наученото.
Когато за първи път баба Магда Богданова ме хвана, че я записвам, тежко ме погна, а аз много й се ядосах. Но постепенно започнах да проумявам, че има знание, което не може да се запише. И не бива. Защото това знание беше Магия, а нея не всеки може да я понесе. Когато, преди няколко години, започнах да си мисля за книга, Магда вече си беше отишла, а аз се сблъсках със собствената си съвест. С въпроса кое може да бъде разказано и кое не. И все не можех да я започна… Миналото лято се случиха някои неща и вещината на Магда сама седна да реди думите заедно с мен. Аз посягах да пиша, а тя пускаше през ума и ръцете ми само думи, които можеха да бъдат речени. За това хората все говорят, че книгата е жива. И си я искат у дома, да им разказва и да ги топли.

2. Говорите спокойно за магията. Много хора се страхуват от нея. Какво бихте им казали?

Магията е знание, както всяко друго. Един учен може да изобрети лекарство срещу тежка болест и да удължи живота на хората. Но може да измисли и оръжие за масово изтребление. С всяко знание е така, с магията също. Тя е изкуството да влияеш на човешкото подсъзнание и околната среда чрез силата на човешката воля. На първо четене, понятието е натоварено с отрицателен смисъл. Това е съвсем разбираемо. Първо, хората винаги се страхуват от това, което им е непонятно. Второ, векове наред църквата е създавала и подхранвала този страх. Вещите (знаещите) хора винаги са били най-тежката „конкуренция” на свещенослужителите. Църквата е направила най-простия и гениален ход – тъй като не е било възможно да отрече силата на тези хора, обявила е, че силата им не е от Бога. Че всяко действие извън нейните храмове, правила и обреди идва от Сатаната. И това е сработило. Така старото знание за лекуване и провиждане се превръща в нещо страшно и опасно. Дори в детските приказки започва да е такава. Вещицата винаги е лоша, грозна и страшна. Когато на едно дете от мъничко му е втълпено това, когато порастне за него всичко, свързано с магия ще е лошо по подразбиране. В днешно време обаче, хората започнаха да се замислят в тази посока. И греховете на църквата и служителите й станаха все по-непростими. Магията всъщност няма знак – не е нито добра, нито лоша – като всяка наука. Тя зависи от намерението на този, който работи с нея и спазването на законите в природата. Хората твърде много са опростили и принизили това старо и велико знание. Те смятат, че ако искам да ти помогна – магията е добра, ако искам да ти навредя – магията е лоша. Това изобщо не е вярно, защото не е толкова просто. Един от основните закони на магията е закона за свободната воля. Всяко въздействие, което е против твоята свободна воля е лоша магия, дори сторено с добри намерения. Ако сама реша да спасявам един човек, без той въобще да знае и да го е пожелал, това е тежка магия. Това означава да лиша една душа от изконното й право и длъжност да си учи уроците! От личното й осъзнаване за допуснати грешки. Знам колко много хора ще ги заболи, когато прочетат това. Защото знам колко много българи ходят по врачки, баячки и леячки да спасяват свои близки от грижа и обич. Не работи така това знание. Няма лечение без проумяване и без лична работа то да се случи! Има и едни други хора, които ходят да им развалят магия, защото са решили, че всичките им проблеми и болести идват от нечия завист или омраза. Уверявам ги, че сами са отворили врата и сами създават сенките в ума си. Ще им кажа й да не забравят, че магия се разваля единствено с магия! И такъв кръг, ако се завърти, не може да бъде спрян. Има още един закон – за равновесието. Празно в природата няма! И в магията няма. За да вземеш трябва да дадеш. За да пиеш, трябва да си налял. За да викнеш нещо ново, първо трябва да си му отворил място. Не може да викнеш здравето на болен човек без да е ясно от къде е дошла болестта му. Защото болестта идва винаги първо в ума и сърцето, после в тялото. И за да се прогони, първо се изчистват ума и сърцето. Иначе природата веднага преподрежда всичко сама и нейния ред никак не е по аршина на болния. Разбира се, има и неуки хора, закичили се със звание, че знаят да баят, да лекуват, да провиждат. Колко могат да навредят или помогнат зависи всъщност от хората, които ги търсят. Защото Магията, бидейки влияние на подсъзнателно ниво, има нужда от вяра, за да сработи. Вярата й отваря врата в ума на човека. А той си заслужава всичко, което сам е повикал.

3. Самата вие наричате от години. Как започнахте?

Както много други българи и аз навремето отидох да живея в чужбина и се почувствах изключително зле, защото се оказа, че родината много ми липсва. Това странно понятие „родина”, което май само един емигрант може да обясни…Дръпна ме корена. Моите хора, моята земя всичко ме теглеше обратно. Голяма мъка беше. Мъка, която ме разболя. Затова просто си дойдох, за да си почина. Тогава попаднах в една махала и така се започна. Беше голям дар, който тогава не проумявах. Изпитвах изключително удивление, възхита, доста често страх. Там се случваха необясними неща. Беше и огромно изпитание. Заради всичко, на което съм учена, заради това, че бях градски човек, че се чувствах не на място в началото, стрясках се от тъмнина, от тишина, от животни, от мръсотия – и изобщо от всякаквите неща, които могат да те сполетят на село. Всъщност там времето е запълнено основно с работа – чистене, копаене, плевене, косене, грижа за животните и някъде там, между всичко това се случваха разговорите ми с тези хора, споровете ни… Аз съм си дебела глава и все имаше за какво да ме овикват. Но там, за първи път в живота ми някой ме похвали, заради острия ми нрав, представяте ли си? Може би, точно той ме сближи с тях. За баба Магда сигурно това е значело, че съм жилав човек, че ще понеса вещината…и не спираше да ме проверява, предизвиква и да ме скъсва от работа… Сега винаги се усмихвам, когато се говори за „новите Учители и знанието, предадено в любов, светлина и смирение…” И все виждам острите й сини очи и чувам думите й „ Ти първо си прекопай нивата, пък после вдигни очи към Бога! И стига си ми философствала, че тез дърва с приказки хич няма да се наредят!”
Тя ми предаде нейната вещина, а аз обещах да спазвам законите й. Никога не нарушавам това обещание.

4. Какво представлява наричането?

Наричането е магия, която използва силата на думите. Те са инструмента, който отправя намерението на човека в определена посока. НАРИЧАНЕТО Е ПРИЗОВАВАНЕ НА РАДОСТТА ЧРЕЗ НАЗОВАВАНЕ НА ИСТИНСКОТО Й ИМЕ. Това веднага означава, че човек трябва да е наясно какво всъщност иска да промени в живота си. Например, ако ти си осъзнала, че само ако срещнеш своята сродна душа, най-после ще бъдеш щастлива, можеш да участваш в наричане или сама да направиш такова. И да призовеш твоя човек. Не казвам, че трябва да го назовеш по име, това би било посегателство, а да назовеш ясно какъв копнееш да бъде, да го определиш – да е читав човек, да е хубавец, да те почита, да ти е опора, да държи само твоята ръка и тя да му стига, да споделя сълзите ти, да се радва на радостите ти… Ще те питам има ли място да дойде. Защото често хората нямат сили да напуснат някой, с когото живеят отдавна в мъка, но искат да дойде друг. Но закона за Равновесието казва, че за да дойде нещо, друго трябва да си отиде. И ще трябва първо да наречем силата ти да напуснеш душманина си, пък тогава да викнем любовта. А това никак не е лесно… За това не всеки може да дойде на наричане. По време на обред ще ги наредим заедно онези думи, ще ги омесим в хляба, ще се свържем с корена, за да вземем сила от него, ще направим от думите стрела и ще я изстреляме към сбъдване. Така ще наречеш собственото си, свещено право на щастие!

5. Вие пишете за българските си корени, а фамилията Ви е италианска заради италианския произход на рода на баща Ви. Бихте ли ни казала повече за връзката ви с Италия?

Моят прадядо Енрико е от Месина, Сицилия. Отраснала съм в семейство, където много се говореше за това и в младостта си винаги съм се гордеела с този произход. Това отдавна премина. После се омъжих в Италия и останах да живея там. Разбира се, за цялото ми семейство това беше голям знак и голяма радост. Но се оказа изключителен кръстопът и едновременно ключ в моя живот. Там разбрах какво означава „коренът да те дръпне за гърлото”. Ако не беше това заминаване никога нямаше да поема по този път.Никога нямаше да я има и „Стопанката на Господ”. Затова съм изключително благодарна на Италия. Тя беше моята най-страшна болка и изпитание. Тя се превърна в причина да провидя топлината и мъдростта на моята България. Разказала съм за това в книгата си.

6. Какво беше детството Ви? Усещахте ли тогава тази силна връзка с българското и със селото, която усещате сега?

Аз съм градско чедо. Никога не съм имала баба и дядо на село. Израстнала съм с джаз и огромна библиотека, в която чуждите автори преобладаваха. Четях денонощно. Баща ми беше велик магьосник, който промени живота и гледната точка на много деца в Русе. Беше невероятно красив ум. Аз бях твърде буйно хлапе, което никак не успяваше да се впише в социалистическата система и родителите ми много страдаха от това, особено майка ми. На 16 години жестоко се скарах с баща ми и избягах от къщи. Предполагам, че съм го ревнувала от целия народ около него. Сега си давам сметка, че страшно много си приличаме в характера, лудостта и страстта си. В онези времена не бих казала, че съм се усещала българка по какъвто и да е било начин. Бях младо момиче, с поне 10 ежедневни причини за революция. Отношението ми към българщината дойде след като заминах за Италия. Цялото ми семейство и в момента продължава да не проумява какво всъщност се случи. И единственият отговор, който продължавам да имам е КОРЕН… и МАГИЯ…И знам, че татко би разбрал.

7. В края на септември излезе тринайстото издание на „Стопанката на Господ”. Това е нечуван успех до сега за българска книга. Вие сте „автор, издател, разпространител и адвокат на нейните права“. Защо избрахте да поемете сама тежестта на всички тези роли и не пожелахте да работите с издателство?

Защото смятам, че системата за издаване и книгоразпространение в България е изключително порочна. През зимата написах едно открито писмо по този повод, което всички могат да видят в блога на сайта ми. Там съм разказала за начина, по който Системата омаловажава, обезценява и ограбва авторския труд. Искам да докажа, че ако един автор пише добре и има достатъчно воля, той няма нужда от Системата, може да живее достойно и да получава достойно възнаграждение за труда си. Смятам, че успях. Справих се с разпространението и издаването съвсем сама, а повярвайте ми, това беше много страшна и тежка битка. Сега сами ме търсят търговци, които разбират и искат да работят на моите условия. Дано повече автори намерят сили и кураж за същото!

8. Освен многото положителни реакции които „Стопанката на Господ“ предизвика у читателите си, се появиха и някои критики. Имаше твърдения за плагиатство и спекулиране с българския фолклор. Как бихте коментирали тези твърдения?

Изобщо не бих ги коментирала, за мен тези обвинения са абсурдни, но разбрах, че е важно за хората, които обичат тази книга. Единственото, което бих искала те да разберат е, че това са нападки срещу една независима книга и в този смисъл целят единствено дискредитирането й с всякакви средства. „Стопанката на Господ” не се издава и разпространява от издатели, посредници и вериги, а авторът й не е от научните среди. Нечуваните до сега тиражи и печалбата от тях не отиват в Системата. Един автор доказа, че няма нужда от Нея. Хората не си дават сметка какъв удар е това. Логично системата трябва да „отвърне на удара” и го прави по нейния начин. Но искам да кажа нещо и за смислената критика. Тя е задължително и градивно явление. Тя доказва, че едно произведение е ценно и сериозно и предизвиква дебат. Най-пагубното за един автор е хвалебственото слово. Лично аз съм човек, който никога не би си купил книга, харесвана от всички. Но веднага ще си купя книга, предизвикала каквато и да е революция.

9. Много хора твърдят, че книгата е антирелигиозна, в същия момент я нареждат до Библията. Как бихте коментирала?

Има една стара българска повеля, която съм сложила на първа страница в „Стопанката на Господ” – „ПОЧИТАЙ ВЯРАТА ВСЕКИМУ, БИЛО ТЯ ЧУЖДА НА ТВОЙТА, ЧЕ ТЯ Е НАЙ-СКЪПА ПОТРЕБА И ПРАВО НА ВСЕКИ ЧОВЕК!” Гордея съм, че съм дъщеря на народ, създал такава мъдрост! Църквата никога не би приела това. За нея всеки, изповядващ религия различна от нейната е грешен или заблуден човек. Така е с всяка религия. В този смисъл хората са прави – книгата ми категорично е анти религиозна. Но е книга за Вярата! Винаги ще повтарям, че има огромна разлика между вяра и религия. Аз съм вярващ човек. Вярвам, че съм щерка на Бога и той има олтар единствено в сърцето ми. И както нямам нужда от правила и посредници, за да общувам с баща си, така нямам нужда от тях, за да общувам и със Силата, която ме е създала. Религиозният човек не е по-лош или по-глупав, той просто е по-слаб и има нужда да бъде воден, съден и опрощаван. Църквата обслужва брилянтно тази потреба.
Тази книга не може да бъде възприета от религиозния ум – той или ще изпадне в праведен ужас от нея, или ще открие новата религия, която да следва.
Но да кажа за тези, които редят „Стопанката на Господ” до Библията. Библията е свещено писание само на една религия. В книгата ми съм разказала за много истини, научени и от българи мюсюлмани. А Същината в нея е от една баба, която казваше „Никой няма право да ти казва с кое име да си викаш Бога и никой няма право да застава между тебе и Него!” Ако този, който я чете проумява мъдростта в тези думи, никога не би наредил „Стопанката” до Библията!

10. Има ли случайности в живота? Има ли неща, които са „писани”?

Случайности няма. Те са измислени от хора, които не виждат, че подредбата в живота си я редят сами, често в безхаберие. Една баба ме научи, че когато моята душа е дошла отново и се е въплътила, тя е получила най-големия си дар от Бога– свободната воля. Без този дар, човек няма как да учи и да върви напред. Аз съм човека, който избира дали да остане с един мъж или не. Аз съм човекът, който избира дали да роди или да абортира едно дете. Пак аз съм тази, която избира дали да избяга от България или да остане и да я промени! Аз избирам да не направя нещо от страх или да направя друго от обич. Дори съм тази, която избира от какво да се разболее! Аз съм тази, която води своите битки. Дали са грешни или не, друга сила ще отсъди накрая, но аз съм тази, която избира да ги води или не. Това е ежедневното проявление на моята воля. А то зависи от жизнената сила на всеки човек, от качеството на горивото. Нали знаеш, едни имат повече страст за живот, други нямат… едни са по-страхливи, други са по-сърцати. А силата на волята може да бъде толкова голяма, че да промени и съдбата. В това е смисъла и същината на ученето.

11. И в книгата си и на всички семинари, които водите твърдите, че Корена трябва да се почита. Какво всъщност представлява той?

Българската повеля „ПОЧИТАЙ КОРЕНА СИ!” е една от най-важните в човешкия живот. В Корена са устоите, чувството за принадлежност, за самоличност и самоопределяне. Това, което ти дава покой и равновесие. Ако проумееш, че душата ти, прераждайки се отново, избира родителите и земята си, за да започне уроците си от там, ще приемеш, че душата си е избрала корена. Защото земята и родителите са твоята генетична памет. Ако това са първите избори на твоята стара и мъдра душа, значи е имала нещо предвид. Точно заради това старците казваха, че здравето ти и силата са в корена. „Почитай корена си!” означава едни много прости неща: на първо място, говори и пази езика си, защото родният език е много важна част от корена. Българите не си помнят езика и не го говорят, мърсят го, изтикват го. Не защото не го харесват, а защото не го познават. А това означава, че са късопаметни. Как още може да си почетем корена? Като именуваме отново децата си с български имена! Като научим приказката за „Неродената мома” и я разкажем на децата си, вместо „Спящата красавица”! Като научим децата си първо на български песни! Като отидеш и питаш баба си за нейната история и я разкажеш на сина си. Като научиш имената на прадядовците си и прабабите си и като разбереш къде и как са живяли. Защото те има, понеже ги е имало тях!
Ако 3 милиона българи 100 пъти на ден повтарят колко е съсипана тази държава и как няма оправия, нищо няма да сторят на корена. Ако се събират по 200 човека на ден да благославят България и да „мислят позитивно” за нея, пак нищо няма да сторят за корена. Но забравата е страшна. Да забравиш език, род и памет е най-тежко. Само това може да погуби корена ни. Едно живо същество може да загине в мига, когато стане непотребно.

За това, опитайте да почетете първия избор на душата си и да бъдете българи. Голямо удовлетворение е това, защото носи смисъл и покой. Грижете се за корена си, за да се грижи и той за вас.

И за да я бъде България!

Споделяне:
  • 1.3K
  •  
  •  
  •  
7 коментара

7 коментара

  1. Светла 22/11/2017 в 12:47 - Отговори

    Розмари, Благодаря, че те има и че написа „Стопанката на Господ“! Всеки път, когато чета нещо твое, се просълзявам от гордост и умиление и Вярвам, че ще я бъде България, докато има дори само един човек зовящ се БЪЛГАРИН. /Прости ми, че се обръщам към теб на „ТИ“, но наистина те чувствам като моята пътеводна звезда, с която всяка вечер си говоря./

  2. Лидия Луканова 22/11/2017 в 13:26 - Отговори

    Благодаря за прекрасната книга „Стопанката на Господ“. Тя ми даде отговорите на много въпроси, които си задавах дълго време. Тя ми даде успокоение и засили вярата ми за това, че знанието е важно, но силата е в действието – да прилагам знанието всеки ден, да работя и да се радвам на труда си. Много хора не ме разбират като им казвам българската поговорка „Залудо работи, залудо не стой“,защото я разбират само в материалният и смисъл, т.е. колко пари/ползи/ ще им донесе това. Но аз знам, че дори и най-безсмислената и неблагодарна работа има смисъл….

  3. Милена Додева 22/11/2017 в 15:20 - Отговори

    Благодаря,че те има и че имаш сили да споделиш мъдростта си със нас !След като прочетох интервюто ми стана топло и уютно на душата.

  4. Росица Димова 23/11/2017 в 10:43 - Отговори

    Бъди благословена!!! И все така истинска и откровена!!! Прекрасно е , че има такива хора като теб, да ни помогнат да си спомним кои сме и от къде сме. Да ни помогнат да се пробудим и да започнем да живеем, обичаме и се трудим по осъзнато. За да можем да го предаваме на децата си и градим по – добро бъдеще за България!!!

  5. Зорница 23/11/2017 в 22:21 - Отговори

    На 22 съм, но всичко това ме връща в детството и как с баба прекарвахме летата на село. Беше вълшебно, там бяха главно български приказки, песни и разкази. Не бих забравила вълшебни спомени. А книгата е като продължението. Благодаря!

  6. Райна Николова Тодорова 25/11/2017 в 22:32 - Отговори

    Прекланям се пред вашата дарба! Тази книга ме накара да прогледна и да дам отговор на това което съм аз. За това, което мисля и чувствам 50 години. Преоткрих себе си, за което не мога да се отблагодаря! Разбрах, че не съм религиозна, но съм много вярваща и дълбоко свързана с корена си. Той винаги ме е дърпал за гърлото! Благодаря на Господ, че Ви има! Обичам те Родино! Да живее България!!!

  7. Валя Божинова 11/12/2017 в 17:37 - Отговори

    Прекрасно творение! Радвам се че има хора като Розмари Де Мео които да предават завета на българите и техните традиции и обичаи. Не трябва никога да забравяме корените си.Трябва да почитаме вярата си и да се гордеем че сме българи .Благодаря!!!

Оставете коментар