ЗА ХОРАТА, НЕРОДЕНИ В СВОБОДА или МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАНИЕ

За първи път направих обиколка със семинара „Тайното знание на българите“ и с Тайнството на обредното наричане. Беше ми много интересно да се срещна с всякакви хора и ще споделя изводите , до които стигнах, благодарение на тях.

Логичен е постоянния въпрос , който се повдига „защо ни заливат с азиатски и европейски духовни практики”.

Може би ще ви прозвучи странно, но обикновено го задават точно хора, които ги практикуват.

Естествения отговор е, че никой никого не залива , а предлагането е според търсенето.

В това няма нищо лошо и няма никаква конспирация и организация за заличаване на българщината, както се твърди.

Ще се опитам да обясня:

Българинът до голяма степен е останал без корен. Всички ние, родените преди 90-та година, НЕ СМЕ РОДЕНИ В СВОБОДА!

Комунизмът е оказал огромно влияние на морала, гледната точка, културата и най-вече върху свободната ни воля.

Инстинктите на въображението, вдъхновението, правото на избор и гражданската мисъл са невероятно закърнели. Понятието ДУХ не е съществувало твърде дълго време. Вярата е била забранявана, а знанието за Бога е останало на твърде примитивно ниво.

С идването на демокрацията, освен икономическите и социални извращения настъпва и едно „особено” търсене в посока към Духа.

Какво се случва, обаче? Когато наведеш една тръстика, държиш я известно време и я пуснеш изведнъж, нейният естествен стремеж е да се изправи отново към слънцето.

Но преди това тя рязко се люшва на другата страна.

В тежката криза, която го сграбчва за гърлото, българинът съвсем естествено търси спасение във Вярата. Но бивайки лишаван от нея твърде дълго време, той започва да преглъща на едри хапки всичко, което му се предлага на тази софра. Гладният трудно подбира храната си.

Тъй като историята ни, фолклорът ни и родната ни вяра са съзнателно почти унищожени, българинът светкавично се обръща към „екзотичното ястие“. То се оказва по-бляскаво, по-лесно достъпно и освен това предлага бързи резултати, без никакво усилие.

Признавам, че по време на пътуването си се чувствах прекрасно, защото не ме напускаше усещането, че съм в печелившия отбор. Аз просто съм в отбора на Българското знание.

В старото ни знание има всичко – и силата на правото слово (истината), и паметта на водата, и символи, и прераждане, и упражнения, и дишане, и съдба (карма), и огньове (чакри), и Оренда (универсална енергия) и духовни пътувания…

В старото ни знание има Корен! ПОЧИТТА КЪМ ПЪРВИЯ ИЗБОР НА ДУШАТА В ТОВА ПРЕРАЖДАНЕ – земята Българска!

И няма българин, който да не чуе това и да не разбере. Независимо къде се намира, независимо с какво се занимава или как му се казва Бога.

То е много просто – Силата е в земята, където ти е Корена. Дори и да си далеч има начин да си вземеш Силата.

В българското знание има невероятна простота. Като всяко вековно и гениално нещо, то е много просто. И работи!

Но тук има още един проблем – хората, неродени в свобода имат сериозни комплекси. Те винаги се опитват да бъдат като едни други. Простичките неща и думи не са за тях. Те имат нужда от визуализации, ченълинги, констелации, ритрийти, енергетики и вселенски разум :-)Убивайки егото си, те имат насъщна нужда от самочувствие, но не си дават сметка за това.

Има и друга категория – това са националистично настроените българи. Те практикуват друг начин за избиване на комплекси – упражняват се върху стари и нови исторически и недотам исторически текстове, доказвайки че светът е тръгнал от българите.

 

А КОЯ ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРИЯ?

 

Притежавам „История на априлското въстание“ на Димитър Страшимиров от 1907г. Авторът започва да я пише през 1898г. Самото въстание, надявам се знаете избухва през 1876г. Сиреч, 22 години преди това. Живи са очевидци, които да разкажат. Въпреки това в предговора, авторът обяснява, че се задължава да покаже „всичките истини, всякоя от която всъщност се отдалечава от Голямата истина“.

Така че, Истината е едно особено променящо се понятие.

За това смятам, че вместо да се прехласваме по енергийни места и да се упражняваме върху прабългарска история, е добре да чуем това, което още го има. Твърде е възможно да не обръщате кой знае какво внимание на баба си или дядо си, а те да имат какво да ви кажат. Прекрасно би било да заведете децата си на някой и друг музей. Много теми за размисъл и гордост има там.

На тези, които се прехласват по Мадара, бих им казала да отидат до Плиска и Преслав и до музея в Шумен.

Опитайте да прочетете български народни приказки.

Кръстосвайки България намерих доста сериозни запазени практики. Те съдържат всичко, което ни е нужно, за да живеем добре. Единственото, което не намерих е пасивна духовна практика, извършвана на стол. Всичко е свързано с действие , проявяване на свободна воля и поддържане на абсолютна хармония между Дух и Тяло.

Знаете ли, че от всички велики бунтовници и революционери, почти няма някой, който да е доживял до 35 години. Още от двайстата си година са знаели, че ще умрат за България. Оставили са невероятно наследство и като литература. Там е истината! В писмата по между им, в езотеричните търсения на Раковски, в полаганите клетви, в камъните на Преслав.

Така че Вярата е според Волята! И според аршина на Душата, която я носи.

Никой с нищо не ни залива, просто комплексите са ударили и Духа ни, и свободната воля да го проявяваме.

Това е процес, който ще отмине и българинът отново със сигурност ще си спомни онова старо, старо правило: СЛЕДВАЙ САМО СОБСТВЕНИЯ СИ ДЪХ!

А дотогава, съм спокойна, че България ще я бъде!!!

Видях огромен брой млади хора, които я носят в сърцето си. А те са родени в Свобода!

Благодаря от сърце на всички, които дойдоха на семинар и обред и за всяка сълза, която споделиха с мен!

Благодарна съм на няколкото невероятни хора, които срещнах в Странджа „случайно”. Благодаря, че стоях на тяхната маса, с цялото семейство и малкия Кубрат (на почти четири години). Това беше един от най-прекрасните дарове по Пътя ми!

10.08 2013г.

 

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!

Споделяне:
  • 14
  •  
  •  
  •  

2 коментара

  1. МАРИЯ 13/06/2017 в 19:17 - Отговори

    Най-после намерих това което търсих! Разбрах го от първите думи на сайта които прочетох!За пореден път се убеждавам, че няма нищо случайно в живота на човека, и вселената, или господ, или световния разум, както искате го наречете, ще ни напъти така ,че да срещнем хората от които да чуем или видим пътя, които да ни отведе към търсеното от нас! Благодарна съм ,че за пореден път чух едно интересно име – Роз Мари Де Мео!

  2. Ана 29/10/2017 в 12:06 - Отговори

    Харесах книгата и четейки я, чувствах пълнота. Разочарована съм, обаче, от препратката на авторката към комунизма, плиткото оптавдание с него и пренебрегване на много други факти. Особено не съм съгласна с това й твърдение, но ще се опитам да се абстрахирам от доброто усещане от книгата.

Оставете коментар