КРЪСТНИЦА ИЛИ НАРЕЧНИЦА? КОЛКО Е ХУБАВО ДА БЪДЕШ ЕЗИЧНИК!

Пролетта е невероятно приключение, нали? Освен , че всеки по някакъв начин започва да обръща внимание на чудото наречено ПРИ РОДА, а и да си се завръща там, можем да наблюдаваме следните гледки:

• Свещеник с мартеница

• Шарени яйца в църква

• Агнешки курбан в манастир

Това за пореден път доказва че е толкова силен българския Корен, че векове наред кара християнството да се съобразява с неговото слънце! Не забравяйте, че доброто старо българско православие винаги е позволявавало това. Аз мисля, че това е хубаво. Обикалям старите ни църкви по села и провинции и винаги ми се стопля сърцето. Вчера бях в старата църквица „Свети Пантелеймон” във Видин. Там е служил Софроний Врачански. Усещането е…за дългопаметност…и топлина

Знам, че всеки българин, който ще произнесе „ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ” в неделя и след това се чукне с едно яйце с близките си, ще принесе своя малък дар към онази прекрасна, шарена и необяснима за другите магия, наречена българщина!

Вчера отново отказах да бъда кръстница. Детенцето е на годинка, момиченце. Не познавам лично майка му. Обади ми се по телефона с думите: “Госпожо, искам да кръстя дъщеря си по Великден, за да порастне добра християнка и добра българка…”

Стана ми тъжно. За кой ли път трябваше да обяснявам…

Този път, обаче, ще си позволя да обясня тук.

Колко пъти ме е жегвало, когато някой по телевизията каже абсурдното “според изконните ни християнски корени”…Ето и сега докато пиша се опитвам просто да събера цялото си чувство за хумор и добри намерения.

Но тъй като не желая да постилам пътя към ада с такива, ще опитам да споделя няколко мои си размисли по въпроса. Ей така, точно преди Великден.

Предполагам, че някои ще спрат да четат точно тук. Благодаря им за този опит!

Първо за кръстницата. 90 % от българите кръщават децата си , защото така е редно и за да са в мир с роднините. Винаги ме е учудвало, че хората подлагат на един много сериозен обред децата си, без дори да разбират какъв е той. Питам се , нима все още има хора, които смятат, че децата им са родени в грях?!

Общо взето много малко родители знаят, че акта на църковното кръщение се гради върху изчистването на душата от първородния грях.

 

Кой ли е първородният грях?

 

В рая, Господ забранява на Адам и Ева да ядат от плодовете на Дървото, ЗА ДА НЕ СТАНАТ КАТО НЕГО! Змията се явила на Ева и я примамила. Тогава Ева откъснала червената ябълка от Дървото и я споделила с Адам. И после…следва историята с голотата, осъзнаването, съвкуплението и…изгонването от Рая. ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ!

 

Как се казвало онова дърво? ДЪРВОТО НА ПОЗНАНИЕТО.

 

Простичкият извод е, че първородният грях е свързан с познанието, наказанието и в последствие създаването на човешкия род. Днешното християнство твърди, че човешкият род по рождение е грешен. И акта на кръщението изчиства всяка новородена душа от въпросния грях.

 

Не, няма да правя дълги теологични упражнения, защото категорично вярвам в интелекта на хората, които биха прочели тези редове.

 

Ще кажа само, че се чувствам до голяма степен християнка. Смея да се нарека такава, защото дългите ми проучвания и търсения са ме убедили , че Исус е бил велик учител и наистина е променил света, проповядвайки любов. Но се убедих и в друго, векове наред църквата се опитва да изопачи великото му учение, поставяйки го на базата на греха и наказанието.

 

И сега да си дойдем на думата. В старите български практики, мнооого преди християнската църква да се наложи по нашите земи, е съществувало едно тайнство, с името РОЖБЕНО НАРИЧАНЕ. В последствие църквата го замества със светото кръщение.

 

Когато детенцето навърши 40 дни, са се сбирали жените и са правили рожбен кръг. В този кръг са се извършвали няколко обредни действия. Първото е свързано с почитта и приветстването на Душата, която се завръща! Изразява се благодарност към избора на тази душа към тази земя, тези родители и тези роднини за своя бъдещ живот. Целият рожбен кръг поднася почитта си към Избора.

 

Следващото действие е свързването с корените. Жените поднасят най-големия си дар : “Душата да чуе хорото, което дедите му са играли” . Думите на кръвта , гените, опита и мъдростта.

 

И третото действие е същинското наричане. Жените се обръщат към Свободната воля на новозавърналата се душа и започват в Нейно име да нареждат Думите за радост и щастие. Наричат за обич, здраве, сбъдване, споделяне, добри другари, хубост, добруване. Има две условия:

 

1. Никой „не пипа” Пътя на детето – не се нарича какво да стане като порастне( каква професия да има), защото това ще бъде негов избор!

2. Никой „не пипа” Бога на детето – не го обрича в никоя религия, защото е закон това, че Вярата е най-личния и свещен избор на Душата!

 

НАРЕЧНИЦИТЕ могат само да посочат някои от вратите и да помогнат да бъдат отворени.

Колко трябва да е бил мъдър народът ми…

Кръщението? Бебето бива въведено в църква, за да бъде пречистено от първородния грях. Замълчавам…

Родителите му са тези, които вместо него решават в коя вяра да го врекат и как да се казва Бога му. Замълчавам…

Кръстницата му, от негово име се отрича от Сатаната. Позволете ми да се усмихна…

В същия момент обаче, ще ви кажа и друго. Ако наистина с цялата си душа усещате потребност да кръстите себе си или детето си, направете го! Със сигурност душата ви знае най добре!

А аз мога да говоря само от името на моята.

Категорично вярвам, че моята душа е направила своя избор. Научих се да го уважавам! Вярвам, че зачеването ми е плод не на грях, а на огромната обич на родителите ми. И вярвам, че душата ми всеки път идва пречистена, за да учи новите си уроци.

Знаете ли, в старите практики има още едно тайнство. Казва се ЛЯСТОВИЧЕ НАРИЧАНЕ. Тогава детето е поне на седем. Вече е достатъчно голямо , за да взима решения (крилата му са достатъчно заякнали, за да лети само). Прави се лястовичи кръг.

И детето се пита какво иска (за какво си мечтае). По време на тайнството никой няма право да оспорва Волята на “лястовичката”.

Жените могат само да помагат и насочват, а Бабата следи за “чистотата” на наричането.

Това е най-красивото Тайнство, до което съм стигнала и което посмявам да водя с цялата си обич и почит!

Не, не бих нарекла изконните ни обичаи християнски! И не бих станала ничия кръстница, за да се отричам от Сатаната от името на една прекрасна и чиста душа!!! Просто по никакъв начин не вярвам в това!

Но за мен винаги ще бъде огромна чест да бъда поканена за НАРЕЧНИЦА!

Благодаря ви, че ми позволихте да споделя това с вас,точно по Великденските празници!

С почит!

 

18.04 2012г.

 

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!

Споделяне:
  •  
  •  
  •  
  •  

Оставете коментар