КРЪСТОВДЕН

Из „СТОПАНКАТА НА ГОСПОД”

„…От стари времена Кръстовден се именува тъй, защото денят и нощта се секат, траят по равно, застават на кръст. Точно тогаз е есенното равноденствие, къде 22-ри септември. И други имена съм чувала на празника  – Кръстопътник ден, Честния ден! Църквата и тя си има Кръстов ден, ама е друго – нейното е Въздвижение на кръста господен, не като нашето. Като много други празници и тия двата са се посукали и сега българинът празнува Кръстовия ден заедно с църквата.

Кръстопътният обред всеки си го прави сам, ако е решил, че има потреба от тая работа. В момента, когато денят и нощта се секат, а в центъра е слънцето, душата застава на кръстопътя си и прави избор. Кръстовото тайнство се извършва на важно място, с много сила – най-често под някое много старо дърво. Дървото за българите все е било храм. Неслучайно старите оброчища са правени под вековни дървета, че са най-дългопаметни. Българинът много го е тачил туй същество и е ходил при него да споделя тайни, мъки и радости. Много е видяло такова дърво и него не можеш излъга. Затуй на Кръстовден, обредът е под короната на таквоз дърво, а на тоз ден то се вика Честно дърво. Отива човекът под него, опира гръб в ствола му, застава очи в очи с душата си и си задава най-важните въпроси: „По кой път да поема? Кой път ще загърбя и на кой ще пристъпя?”

Кръстопът е, требе път да избере. И си казва човекът истината под Честното дърво. Ама на глас, както съм ти рекла. Ей така, да се стресне от собствения си глас. Да е сигурен, че от него излиза. Ще му рече на дървото кое е туй, дето от утре требе да спре. И ще помни, че за да дойде новото, требе да му стори място и да разчисти. И на новия път се дава име, че да му се вдъхне живец!

Човекът Райно, рядко общува с душата си. Защото тя трудно се лъже, но и лесно притихва. Гласът й може съвсем да се скърши. Щото душата винаги има нужда от истината. А пък стопанинът й често тая нужда и тая истина не ще ни да ги чуе, ни да ги види. По друга мяра е избрал да живее. Човекът, който казва истината, се нарича честен човек. Щото думата честен е дошла от думата „чест”. А честта да се изрича истината не е за всеки, не всеки има смелост да я провиди и да я заяви. Тъй че на Кръстовден можеш да имаш честта да застанеш срещу твойта си истина. Ако си готов да я понесеш. А Честното дърво ти е свидетел, че си рекъл името на пътя си. И си обещал на твойта душа, че утре тръгваш по него…”

„СТОПАНКАТА НА ГОСПОД” можете да поръчате ТУК

 

Споделяне:
  • 2K
  •  
  •  
  •  
0 коментара

Оставете коментар