НАРИЧАНЕТО ПРОМЕНЯ ЖИВОТА НИ – Интервю за „СТАНДАРТ НЮЗ“

наричанетоРозмари де Мео събира, изследва и практикува древните фолклорни магически практики. Автор и организатор е на националните кампании „Съхрани българското“ и „Да вдигнем знамето в училище“. Според нея ритуали като обредното наричане са част от българския корен, който ни дава сила да променим живота си.

Розмари, откъде според теб идва силата на наричането?
– Това е много старо, предхристиянско тайнство, в което, черпейки сила от земята и корена си, можеш да задвижиш промяната в живота си. Езичеството е много стара философия на етническа основа, която почита природата и нейните проявления. Вещицата е веща, можеща жена, която познава природата и може да предизвиква нейните проявления, спазвайки закона за хармонията. Магията, от която се плашат всички, всъщност е изкуството да влияеш на околната среда и на човешкото подсъзнание чрез човешката воля. Оттук идват и изразите -„Казана дума – хвърлен камък“ и „Речено – сторено“. Всъщност това е останало в езика ни от обредното наричане. От векове българите са познавали силата на речената дума и са я използвали.

Каква е разликата между молитвата и бабиното наричане?
За разлика от молитвата наричането не е молба и не включва уговорка. То е абсолютно приемане на факта, че душата ти е дошла отново на този свят, за да бъде щастлива! Всяка душа е част от Бога, казват българите, затова съдържа в себе си благото и постоянният й стремеж е към него. От човека обаче зависи колко ще е силата му, колко битки би водил, колко радост би сътворил и колко сълзи би изплакал, за да го постигне. Но преди всичко трябва да имаш очи да видиш и кураж да изречеш на глас най-големия си копнеж. Защото, когато му дадеш име, той започва да съществува!
Ето това правим на обредно наричане – редим правото слово на всяка душа, заявила волята си да участва.
На повечето обреди се меси хляб и думите се полагат в хляба – символ на Земята и Корена. По същия начин се работи и с водата. Вече е доказано, че водата има памет и затова отправяме думите към нея, за да променим структурата й. Неслучайно българският фолклор познава обична вода, шарена вода, любена вода, мълчана вода, кадена вода, пресукана вода и т.н.

А как протичат груповите обреди?
Всеки обред има Водач и може да бъде личен или групов. В него участниците се именуват Добросторници и се събират с цел да променят живота си в някаква посока. Първото условие е Добросторникът да е абсолютно наясно какво иска от живота си, а не какво не иска! Това е много труден път на вътрешно осъзнаване и готовност да приемеш собствените си уроци. Точно поради тази причина не всеки може да участва в обредно наричане. Второто условие е по време на Тайнството да изречеш на глас пред Водача и душата си Правото слово (истината) за твоята радост – от какво конкретно имаш нужда тук и сега, в земния си път, за да се чувстваш пълноценен човек. Добросторниците в груповите обреди заедно образуват една обща душа. Доста често те не се познават, виждат се за първи път. Истинската магия, която се случва, е раждането на състраданието и обичта между тях. Начинът, по който усещаш очите на другите и безпрекословната им подкрепа, е това, което ти дава сила да изречеш Правото слово на глас и да поискаш Благото си пред хляба.
Ключът към сбъдването е концентрираното намерение за промяна и синхронизацията с природата.

Можем ли да кажем, че това е една чисто българска традиция и никъде другаде не се практикува?
Наричането другаде не съм го срещала, поне не под такава форма. Помня как водих семинар на съпруги на дипломати от 11 държави и на никакъв език не можахме да преведем „наричане“.
Иначе целият списък от съвременни духовни понятия, привнесени от Изток и Запад, категорично могат да бъдат открити в автентичния ни български фолклор, с който всъщност твърде малко хора се занимават. Притежавам сериозна библиотека с езотерична, религиозна, философска и историческа литература. И трябва да ви кажа, че няма нещо, казано от велик западен или източен учител в пет тома, което една баба, гледаща три кози в Родопите, да не знае.

Спомена, че това знание е апокрифно, всеки ли може да го усвои, или има условия?
Винаги има условия! И винаги има изпитания. Човек стига до същинското знание сам, то е плод на лично търсене. Затова казват, че учителят ти трябва да те познае. Заради това за мен е чест, че очите ми се срещнаха с очите на 85-годишна мъдра жена преди години и се познахме. Тя беше най-големият дар по пътя ми!
Второто условие е дарбата. Има хора, които имат способността да провиждат, други да викат дъжд. Моята е да редя думите, да ги пресуквам.

Доста красиво говориш за магията, а какво ще кажеш за черната?
Хората все делят магията на бяла и черна, но и тя както всяко друго изкуство е далеч по-сложно понятие. Бабата, при която съм учила, казваше: „Цветът на магията идва от душата на този, дето я прави!“ Условно бихме могли да я разделим на добра и лоша.
Лошата е всяко посегателство на подсъзнанието ти, което се върши против твоята свободна воля. Това означава, че когато човек отиде при някоя баячка, за да направи тя магия за любов или здраве на любим човек без знанието му, е лоша магия. Това означава да изкривиш пътя на някой, било то и с добри намерения. Това би могло да разболее този човек. За това неслучайно се казва, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Просто в магията също има морал. И всеки я практикува според морала си.
В добрата магия не можеш да отидеш и да помолиш за помощ дори за болната си майка. Тя сама трябва да го направи!

А ти преподаваш ли обредно наричане?
Не, разбира се. Казах ви, че знанието е лично, всеки сам стига до него. Аз водя семинари, на които просто разказвам за скритото българско знание в православните празници. Не е тайна, че християнските празници са положени върху много древни езически основи. Старото знание и в България се крие в автентичния фолклор – това са тайнства и обреди, които все още се правят в някои части на страната. За това пътувам много, срещам се с възрастни хора, пиша и уча. И откак правя това, се гордея, че съм българка!
Ще дам пример с Преображение, което мина скоро. Аз го почетох с обред, но на Голяма Богородица.

В какво се състоеше?
Всеки мъж например прави три пъти в живота си Преображение. Първия път, когато навърши седем години. Тогава от баща си получава първия нож. Сутринта преди изгрев бащата води сина си на нивата. На земя, която е обработвана от рода му. Оставя сина си сам, като варди някъде отстрани да не минават хора. Момчето трябва да има усещането, че е абсолютно само. Когато слънцето изгрее и сянката му падне дълга зад него, с ръка на сърцето си и поглед в слънцето трябва на глас да си каже името и откъде е:
Например „Аз съм Георги и съм българин!“ След това изважда ножа и отрязва сянката си – прокарва бразда в пръстта зад петите си. Този символичен жест означава, че детето отрязва пъпната връв с майка си и вече е мъж.
Втория път мъжът прави Преображение, когато му се роди първа рожба. Тогава отива на същото място сам. Слънцето изгрява, той отново изрича името си. Със същия нож пак реже сянката си. Този път заявява пред слънцето, че рожбата му го е избрала, че пътят му ще е преплетен с нейния и че ако се наложи, би дал живота си за нея.
Трети път мъжът прави Преображение, ако е заслужил. Такъв момент настъпва, когато е изгледал рожбите си, погрижил се е за бъднините им и е оставил следа. Тогава иде ден да се погрижи за собствената си душа. Облича си нова бяла риза и отива на същото място. Слънцето изгрява и с онзи нож, той реже сянката си за последно. Оттук нататък душата тръгва да се прибира в светлото и мъжът тръгва осъзнато към смъртта си.
След обреда се прибира вкъщи, съблича бялата риза и я дава на жените да я приберат. Те знаят, че когато умре, ще трябва да го положат в нея…

Какво според теб се крие в израза „силата на корена“?
Старите българи казват, че когато душата идва на този свят, прави два избора – към земята и към родителите си. От там започва да се разплита кълбото на съдбата й. Защото душата е живяла много пъти, събрала е много мъдрост и избира точно къде да отиде този път, за да си научи уроците си. Затова, казват, силата на човека е в земята му и трябва да почитаме корена си, защото именно той храни силата ни!
Българският корен страда в момента от това, че спря да бъде забелязван. Безразличието е това, което го убива. Хората спряха да пишат на кирилица, кръщават децата си с чуждоземни имена, разказват им за Пепеляшка и Батман, но никога за Неродената мома.
Забравата е най-страшната магия на света. Омразата може да разболее корена, но забравата може да го убие! Сигурна съм, че поколението на децата, родени в свобода, ще направи така, че България отново да пребъде!

Споделяне:
  •  
  •  
  •  
  •  

Оставете коментар