НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Ще ви разкажа една приказка. Тя започва много отдавна, много преди Христа…

Имало едно време един народ. И сега го има. Някога Авитохол му дал името БЪЛГАРИ, за да не може никой чужденец да го произнесе и да се запази свято и чисто. Народът български сменил много земи. Много памет и знание събирал по пътя си. Дълъг бил Пътя и за това голяма била мъдростта.
Много народи , църкви и режими векове наред се опитвали да заличат знанието българско, но як бил Коренът му.
Ала минавало време…
Все по-трудно ставало за Корена. Все по-често жаден оставал… Много синове и дъщери български забравили земята си и тръгнали да дирят Пътеката другаде. На изток, на запад…все по-навън…По-лесни били там пътищата, по-подредени словата…
А Коренът български залинявал, знанието чезнело в бурени, забравено.
Но Слънцето помнело своя народ и дългия му Път в негово име…
И един ден самото Слънце извор отворило, да спаси корена български. И нарекло:

“Дорде българите отново се сетят за Корена си и отново придойдат при него, в името на дедите им, аз ще го пазя!
ДА БЪДЕ!”

Из „Родов обредник на българите”
на Розмари Де Мео

 

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!

Споделяне:
  • 116
  •  
  •  
  •  

2 коментара

  1. Юлия 24/07/2017 в 14:41 - Отговори

    Нека ние всички да Го пазим, ДА БЪДЕ!!!

  2. Божков Стоян - Тони 01/09/2017 в 15:31 - Отговори

    Не си струва да отделяте време за мижитирките.

Оставете коментар