ОТВОРЕНО ПИСМО. ДЪЛГО.

До българските читатели, издатели,
книго-разпространители и автори

Уважаеми дами и господа,
Казвам се Розмари Де Мео и съм автор и издател на книгата „Стопанката на Господ – сказание и требник на българската народна вяра”.
Книгата излезе в началото на декември като първото й издание беше на Клуб 8 и моя милост като съиздател. За месец и половина вече има две издания и две допечатки. Интересът на читателите е огромен и съответно са много въпросите, които възникнаха покрай разпространението на книгата.
Към днешна дата „Стопанката на Господ” се разпространява единствено чрез електронния ми сайт www.narichane.com
Не работя с вериги и книжарници.
Не защото те не искат да продават книгата, напротив интересът им е категоричен.
Но аз не желая да работя с тях.
Още от началото, обаче искам да благодаря на клуб 8, които се съгласиха на моите условия за тиражи и срок на договора. За мен беше радост и признание да работим заедно!
Тъй като тази статия се очертава да бъде дълга, ще я разделя на няколко части, за да може всеки да прочете тази, която го интересува.

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Работих с книжните вериги осем години, предлагайки продукти, които измислям и създавам сама или с под изпълнители. Тези продукти ми позволиха през годините да правя изследванията си. Преди три месеца изтеглих всичко и от последната верига.

Има едно явление в тази система, което се нарича „консигнация” – даване на стоков кредит. Това означава, че един производител, автор или издател дават на търговците стока, която им се заплаща чак след като бъде реализирана.
От там тръгва цялата адска машина. Ще се опитам да обясня мъничка част от нея, отнасяща се до авторите.
Издателите извиват ръцете на авторите сключвайки с тях договори за „изключителни права” за и извън България и за всякакъв вид използване на произведението им.
По възможност завинаги.
За авторът в един момент спира да е ясно колко всъщност книги от неговото произведение са допечатани, защото издателят не го уведомява за това.
В същият момент издателят дава на консигнация едни книги на търговеца, но колко са те, къде точно се намират и кога са продадени, това остава тайна за авторът.
Той знае единствено това, което издателят благоволява да му отчете.
Търговците не желаят да купуват, защото само чрез консигнацията могат да крият приходи и злоупотреби с ДДС.
Консигнацията позволява и чудовищните намаления на книги до 50%, дори 70% просто защото тези книги са в сивия сектор.
Всеки търговец веднага ще ви сметне своите разходи по наеми, заплати, складове и логистика. Всеки издател също.
Разбира се, ще пропуснат да обяснят, че процента винаги е един и същ, независимо дали книгата струва 10 или 30 лв. Просто веднъж я стопанисват за 5лв., веднъж за 15лв., а всъщност това просто е артикул „книга”. Няма никакво значение нейното съдържание и положеният труд в тази сметка. Ще пропуснат и да обяснят, че превърнаха книжарниците в бакалии за какви ли не продукти и започнаха да плащат все по големи наеми по моловете и да имат нужда от все по-голям персонал. Но цената на книгата не се промени.
Нито процента на автора.
Ще посмея да предам част от разговора си с един от собствениците на най-големите вериги в България. Той е един от всички, които ми се обадиха с желание да продават. В началото, когато имах издател, издателят ми зареди въпросния търговец с книги. За две седмици, той продаде 800 бройки. В един момент се оказа, че Розмари вече се издава сама и трябва да се преговаря с нея. Когато отказах категорично да оставя на консигнация книги при него и то на стандартния процент, започнахме пазарлък. Бързичко прекратих този опит и го попитах:
– Знаете какъв е авторския процент от корична цена, нали?
– Стандартно 15% – веднага заяви търговецът.
– Прав сте. Това са 2.55лв. от една книга. Сумата, която взимах до сега от книгата си. От години работите в бранша, смятате ли че това е достоен хонорар?
– Просто такива са правилата.
– Правилата според кого?
– Според пазара.
– Пазара го диктуват клиентите, те не определят авторското възнаграждение. За това ви питам кой наложи тези правила?
– Просто това са правилата. Всички работим така.
– Това означава , че търговците имате споразумение помежду си. Ще трябва да приемете, че аз отказвам да работя по тези правила.
– Нямате избор. Както ви казах, това е положението, ние имаме огромни разходи, а вие никакви. Просто сте си седяла някъде и сте си писала.
– Изключително твърдение!!! Знаете ли, аз не бих ви занимавала с разходите по 10 годишно изследване и обиколките на страната. Но съм наистина впечатлена, че вие по никакъв начин не оценявате авторския труд!
– Оценявам го на 15%! И смятам, че повечето автори вегетират на наш гръб. Без нас са загубени.
– Можем ли да променим гледната точка и да предположим, че книжарниците не биха съществували, ако нямаше автори, които да пишат?
– Не, няма смисъл от такъв разговор. Трябва да приемете, че без нас просто няма как да продавате.
– Е, аз няма да се съглася с това и ще кажа единствено следното. Тъй като смятам моя труд за по-ценен от вашия, ще ви дам процента, който системата е преценила, че следва да вземе автора. Давам ви 15 % . И не ви давам книги на консигнация, а ви ги продавам.
– Подигравате ли ми се?!
– Ни най-малко. Така аз оценявам моя труд спрямо вашия.
– А ако ви предложа да кача крайната цена? Ще я продавам на по-висока цена и си стисваме ръцете.
– Не! Цената ще бъде толкова, за да могат хората да си я позволят! И да си позволят и куриера, когато си я поръчват.
– Госпожо, ще спечелите много повече за много по-кратко време, ако работите с мен.
– Предпочитам да спечеля достатъчно за по-дълго време.
– Вижте, губим си времето. Не обичам да губя пари. Предупредиха ме за вас, но не знаех, че е толкова тежко положението.
– Нима?! Мога да го утежня още мъничко. И да предположа, че ако ви дам 30% пак няма да се съгласите.
– Но това е абсурд! Това са само 5 лева и нещо за логистиката на книга!
– Само?! Искате да кажете, че е нормално един десетгодишен труд да струва 2.55лв. , а логистиката на книгата да по-скъпа? Да не би да искате да кажете, че дори печатът на едно книжно тяло е по-скъп от труда на автора?
– Много си отворена бе, Розмари, но май не схващаш…
– На „ти” ли минахме?
– Да, айде да не се надприказваме повече. Я ми кажи ти какво щеше да правиш ако го нямаше фейсбук, а?
– Но го има! И аз от години публикувам там и общувам с едни хора, които чакаха тази книга. Водя и семинари , и обреди. Не разбирате ли, че вече светът е друг? Че има автори, които нямат нужда от порочната ви система?
– Ще те видя какво ще обясняваш като те нападнат клиентите с въпроси защо книгата я няма вече по книжарниците. Те са свикнали да идват при нас, това е положението.
– Значи, ще се наложа да им кажа истината.
– Коя истина?
– Единствената. Че оказвам да взимам 2,55лв. от книга.
Тук търговецът за миг замълча. След това каза най-великото изречение на света:
– Розмари, те не знаят…никой няма да ти повярва.

Това е уважаеми читатели. Кой в какво вярва си е негова работа. А моя работа остава да решавам къде и как ще предлагам книгата си. И на колко оценявам труда си!

Уважаеми КНИГО-РАЗПРОСТРАНИТЕЛИ!
Независимо дали сте собственици на малка книжарница или голяма верига.
Ако желаете да предлагате точно тази книга, единственият начин е да приемете „стандартния” процент за автора – 15%
И да си купите книгата, а не да я вземете на консигнация.
Когато печатам, печатницата не си взима парите след продажба, а при поръчка!
Когато работя с под изпълнители, никой не работи на вересия Плащам си веднага.
Всички старци по селата, от които купувам хлопки, подкови и вълна знаят, че плащам веднага.
Когато влизам в магазина и си купувам хляб, дрехи, обувки или козметика, плащам веднага!
С какво вашия бизнес е по-различен, че не плащате?!
Когато поисках да ми се върне стоката, която бях оставила на консигнация по веригите, тя дойде в ужасен вид! Намачкана, изпочупена и огромен процент изгубена или открадната!
Не ми я платихте, защото отказвахте при приемането й да подписваме адекватни договори!
Не стопанисвате стоката отговорно, защото не е ваша и не ви интересува как и дали ще бъде продадена!
За това няма да работя с вас!
Уважаеми собственици на малки книжарници, вие също сте част от системата. Всъщност най-малко търговци ми се обадиха от вашата черга. Защото вие пазарувате единствено от борсата. А борсата се държи единствено от издатели, посредници и търговци. Дори не ви идва на ума, че можете да потърсите автор и да купите от него! Точно от борсата тръгна мълвата, че тиражите ми са изчерпани и че повече няма и да има! Така че, не ми е мъчно за вас.
Книжарниците на всички ви отдавна са превърнати в складове, където никой не може да хване края на напечатани, застояли, непродадени и необявени книги!

Неуважаеми книго-розпространители, „Стопанката на Господ” е моя рожба. Писах тази книга дълго. Пътят на създаването й беше доста трънлив. Но се роди.
Хората харесаха моята рожба и я искат по домовете си.
Намерих начин да им я дам без да минава през студените ви ръце.
И вярвам, че читателите сами ще й дават живот.

УВАЖАЕМИ АВТОРИ,
Тази порочна система, както и всяка друга може да съществува единствено, ако някой й позволи!
Вие й позволявате!
Издателите и книго-разпространителите са сигурни, че авторите са едни уплашени, жалки и гладни хора. Така ли е? Защо им позволихте да мислят така?
Защо не знаете къде са книгите ви?
Колко са напечатани? И колко са продадени?
Защо преотстъпвате изключителни права?
Защо не положите малко труд и да пишете в социалните мрежи така, че читателите да ви познават и да ви търсят? Нали сте писатели?!
Защо мрънкате, че не взимате хонорарите си, а не правите нищо за да ги вземете?
Обвинявам точно вас, за това че тази порочна система продължава да съществува!
За това заявявам, че това е моя лична битка.
Не желая да се изправям срещу системата и да поведа авторите, за да си търсят правата.
Защото системата и авторите са идеално зависими едни от други.
Няма да съборя книго-разпространението в България.
Просто ще работя сама.
Ще си плащам данъците, ще върша малко повече работа, но ще работя достойно в страната си.
Единственото , което искам е повече млади хора да разберат че Е ВЪЗМОЖНО!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
1. Ще работя с всеки търговец, който иска да продава книгата и си я купи на 15% търговка отстъпка. Минималното количество е 7 книги, като аз поемам разходите по доставката.
2. Нека всеки читател, намерил книгата ми в книжарница знае, че този книжар ме е подкрепил и е оценил труда ми, въпреки „правилата“ на системата.

На 17-ти излиза за четвърти път „Стопанката на Господ”
Можете да си я получите тук

Споделяне:
  • 192
  •  
  •  
  •  

20 коментара

  1. Ивайло 13/02/2017 в 11:45 - Отговори

    Ще бъда много кратък. БРАВО!

  2. Светла Савова 22/02/2017 в 00:28 - Отговори

    Днес, преди да Ви открия в интернет пространството и запалена от препоръките на две мои приятелки, чието мнение ценя, си закупих книгата за 25 лева и свитъче за наричане за 5.50 лева… Не се и замислих и платих, щастлива, че съм открила книгата… Сега вече съм наясно, особенно след като изгледах интервюто Ви в Преди обед и откритото писмо и съжалявам, че парите ми попаднаха в „предприемчив търговец“, а не при вас… Вече знам от къде ще купя подаръците за приятелките ми в чужбина. Бъдете здрава и благословена! Започнах да чета книгата и съм много развълнувана. Поздрави от Русе.

  3. Снежана Петкова 24/02/2017 в 11:57 - Отговори

    Така е. Жалкото е, че ние, читателите, движени от инерцията, рядко се замисляме за тези проблеми.Действително справедливостта и в тази дейност е силно накърнена, както в цялата културна сфера, както в образованието. Допуснали сме всичко ценно да се обезцени, да бъде предлагано като обикновена бакалска стока.

  4. Надя Сярова 26/02/2017 в 21:13 - Отговори

    Прекрасен пример как можем да направим света около нас по-добър и по-справедлив!

  5. Любка 03/03/2017 в 20:03 - Отговори

    В момента чета книгата Ви в Канада, където я поръчах от един българин, който имаше няколко екземпляра и беше сложил известие във фейсбук.
    Преди малко прочетох разговора Ви с книгоразпространителя и се запитах дали електронно издание не би било по-безпроблемно, а и достъпно за българите по света и у нас. Не се и мачкат книгите при това, има предимства, макар да се радвам на удоволствието да държа истинската книга в ръцете си. Истинската всъщност остава в душата…
    Пожелвам Ви успех и ако сте си научили учението, реченото да Ви бъде сторено.

  6. ЕДНО ГНЕВНО ПИСМО НАПИСАНО ОТ ДУША И СЪРЦЕ, ЗА ТОВА КАК ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВА СВОЯ ТРУД, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНО ОТ ВСЕКИ!
    АДМИРАЦИИ ЗА РОЗМАРИ ДЕ МЕО!

    • Днес изгледах интервюто Ви по телевизията и си поръчах веднага Вашата книга. Нямам търпение да я получа. Убедена съм, че един труд, в който човек е вложил 10 години от живота си, докато види бял свят трябва да бъде видян от милиони хора. Поздравления както за труда, който сте написали, така и са инициативата и смелостта да се изправите пред монополистите – търговци на книги! Бог обича смелите! Убедена съм, че и Вас Ви обича! Тиражите го доказват.

  7. Гергана Иванова 12/03/2017 в 20:27 - Отговори

    Като един Прометей ще запалителни в душите на хората пламъчето на любовта към българщината и родния език. Със същата сила ще се справите и с книгоразпространителите в България и съм сигурна, че ще успеете, а един ден книгата ще се изучава като христоматия.

  8. Ани 19/03/2017 в 15:00 - Отговори

    Хиляди благодарности на Розмари Де Мео!Очарована съм!И не съм сигурна дали това е точната дума.Аз не четох книгата,аз я преживях и се връщам отново и отново,чета препрочитам автентичните думи на старите българи и навлизам в душата си,разравям неща,които си стоят там,заровени,но са там.Вече не се страхувам да ги изтръскам от пепелта и да ги извадя на бял свят,да ги огледам и пренаредя,а някои наистина да изхвърля.Това е требник,не книга, нещо което постоянно „требе“за лечение на душата.Не да го прочетеш и сложиш на рафта.И всеки българин „требе“ да го има.Затова на всички мои познати и приятели говоря за това и им правя поръчки онлайн.
    Що се отнася до разпространението отново ни се отвориха очите за истини,които не сме знаели.И както виждаме всичко е оправено така както е редно да бъде. За дознание най-вече на авторите за жълтите стотинки,които получават.За България това е нормално.Нали унищожиха ябълковите градини,за да ядем вносни ябълки.Да не говорим за това колко струва млякото на производителите в сравнение с водата.Абсурдите са навсякъде.

  9. Татяна Ценкуловска 28/03/2017 в 16:36 - Отговори

    Благодаря Ви, Розмари! Гордея се със силната Ви и твърда позиция! Бизнесът с книги от всякакъв вид е един от „най-успешните“ в България! Напълнихме и раниците на децата си с цветна, безумна по съдържание пластмаса, а после „се грижим“ да ги „олекотим“…
    След като дъщерите ми обиколиха книжарниците да търсят книгата Ви и не успяха, поръчаха ми я от Вашия сайт. Сега чета „Стопанката на Господ“… Чета бавно, с наслада и гордост! | ( Дъщерите ми ще почакат…) Аз съм учител и ценя силата на думите, на българските думи. Радвам се на всяка дума, намерила най-точното си място! Поклон! Днес я препоръчах и на учениците си, колегите ми отдавна знаят, че трябва да я имат вкъщи. Има още какво да учим. Бъдете здрава и благословена!

  10. Марин 30/03/2017 в 14:50 - Отговори

    Огън жена е Розмари. Когато четях книгата, имах чувството, че си припомням нещо старо,забравено, сякаш беше част от мен. Повечето от истината в нея, вече сам бях открил, но така систематизирано е удоволствие да се прочете.

  11. Розмари, здравейте! Да кажа, че съм прочела книгата е малко. Като начало, ще кажа, че я изревах. Виех като вълчица. Омих я. Всяка страница носи следи от сълзите ми. Съпреживях я. И сега вече мога да кажа, че я прочетох. Остра е като рогата на Господ, и е мека като люлчина песен….
    БЛАГОДАРЯ ВИ!

  12. Книгата Ви закупих още декември 2016 г. от книжарница в гр .Козлодуй. Бях чел някои Ваши материали в сп.“8″ и това ме провокира да я купя. Междувременно до сега съм купил още няколко екземпляра на „Стопанката на Господ“ за подарък на мои познати и близки. И аз, и всички останали са омагьосани от написаното от Вас! Искрено Ви благодаря за труда и емоциите, които сте вплели в словата си!
    Колкото до проблемът с издателите – така е още от началото на демократичните промени! Работех и като печатар, и като репортер, и като редактор в малко вестниче! Истината е, че издателствата убиха и библиотечното дело, и българската литература, и любовта на българина към книгата! Много неща мога да напиша по темата! Резултатът за мен бе, че повече от десетилетие пишех за себе си. Създавах си странички, на които качвах някои от нещата. И се издържах от работа, която ми бе безинтересна. Ще допълня само, че за 25 години смених 18 работни места…
    Иначе бъдещето на книгоиздаването е в електронните издателства и персоналната търговия на самите автори с хартиените или цифрови носители на творбите си, които творците сами ще издават, форматират, рекламират и разпространяват. Преди 5 години бях създал електронен магазин за книги, но не посмях да го стартирам онлайн. От тогава остана един блог и няколкостотин книги в .ехе – формат.
    Руснаците имат система за „самоиздаване“ – Ридеро, но тя също е направена да печели издателят, а не толкова – автора!

    С уважение и чакам с нетърпение следващите Ви книги! Както и гостуването Ви в Козлодуй…

  13. Цветелина Стоянова 18/04/2017 в 13:51 - Отговори

    Поздравления, Розмари, за това, че не се примирявате с унизителните условия към българските автори. Щом има други варианти за достигане до читателите, да ги използваме! Щом едно дело е свято, ангели ще слязат от небето и ще бъде оказана помощ на смелите. Времената са други, Доброто и Светлото все повече биват подкрепяни от порасналата сила на Човеците и на Земята. Все повече Воини на Светлината заявяват правото си и вдъхновяват другите. Ще дойде време и Алчността ще бъде поставена натясно. Ще Ви поздравя с един древен поздрав ЕСПАВО – от лемурийски времена, с който хората се поздравявали и който означава: Благодаря ти, че взе силата си!

  14. Chilldays 07/06/2017 в 03:43 - Отговори

    Браво! Време е в България, системата да разбере колко струва това да създаваш и каква сила имат социалните мрежи!
    Поздравления от едно хлапе!

    Вяра, труд и истина!

  15. Стефан Стоянов 10/06/2017 в 13:32 - Отговори

    Благодаря Ви.! Страхотно преживяване е четенето на Вашата книга ! Много бих се радвал ако мога да Ви бъда полезен.
    Стефан Стоянов

  16. Уважаема Розмари, поздравления и благодарности за това емоционално писмо-обръщение! Изпитах едновременно възхищение от категоричната Ви позиция и смелост и срам – от собственото си примирение до момента…Аз съм от онези автори, на които системата извива ръцете…Вглъбена в академичните си занимания, просто загърбих въпроса с разпространението на една от книгите си, която през 2013 г. представи за първи път пред българската академична общност определена проблематика….Спомних си неприятното чувство, което изпитах когато разбрах, че без дори да ме информира, издателят е „допечатал“ още бройки от книгата ми….Но това е минало! Още днес ще изтегля от книжарниците оставените на консигнация бройки!…И с нетърпение очаквам да получа книгата Ви „Стопанката на Господ“, която преди малко поръчах….УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКИТЕ ВИ НАЧИНАНИЯ! БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНА!

  17. Нели Маразова 04/08/2017 в 20:12 - Отговори

    Скъпа Розмари, когато прочетох последната страница на книгата Ви, веднага я отворих на първата страница и започнах да чета отначало. И я прочетох пак, всяка дума, до последната. След това я дадох на дъщеря ми и й казах да чете надълбоко, да мисли и да осмисля. Надявам се и тя да почувства това, което изпитах аз – да се върне назад във времето, когато сме живели чрез предците ни и те са оставили в кръвта ни спомени и тези спомени сега изплуват и си смомняме неща, които някак си знаем, но не знаем от къде. И всичко изведнъж си идва на мястото…
    Благодаря на приятелката ми, която ми даде да прочета книгата и на Розмари за изключителното преживяване
    Ще купя книгата по определения от Розмари начин и ще я подаря на хора, които ценя.

  18. Съвършено правилно! Порочни системи могат да съществуват, ако някой позволи това и се примири със съществуването им.

    Редно е този, които се е трудил години наред, да получи заслуженото възнаграждение.

    Поздрави!

  19. Маргарита Буналова 05/11/2017 в 19:59 - Отговори

    Дойде време Българинът да се завърне към корена си. БЛАГОДАРЯ ти Розмари , че с тази книга му помагаш да се осъзнае! Това е книга , която трябва да се почуства със Сърцето и Душата

Оставете коментар