ПИЖО, ПЕНДА И МАРТА ВЕЩИЦАТА

Имало едно време една баба. Марта я викали. Цялото село знаело, че била вещица. Един ден при нея отишла Бяла Пенда.
– Бабо Марто, мъка имам. На сърце ми лежи левент юнак. Искам го!
– А той иска ли те, Пендо?
– Иска ме, бабо, всеки ден хабер ми праща.
– Че той дека е твоя юнак?
– На война е , бабо, за България се бие, зад девет земи, в десета.
– Ами като го толкоз искаш, ще го чакаш, Пендо. Ако требе с години.
– Страх ме е бабо, че ще погине. Люта битка го чака. Дошла съм амулет да му правиш. Жив при мен да го върнеш.
Погледала баба Марта девойката, хубаво в очи й надзърнала. И всичката й обич видяля.
– Как го викат твоя юнак?
– Пижо го викат, бабо. Моят Пижо – прошъпнала бяла Пенда
– Утре искам рано да дойдеш и да ми донесеш ябълкова фиданка. – занареждала Баба Марта. – Ей тука на тая поляна искам да я посадиш. На три пълни месечини ще идваш под нея да спиш и песен обична ще й пееш.
Хукнала Пенда да се прибира. На сутринта заръката изпълнила. Яка фиданка донесла и сам самичка я посадила. Три месечини Пенда огряли. Три пълни луни гласа й слушали. Обична песен да пее , за своя юнак Пижо.
– И сега бабо Марто, какво иде ред да сторя?
– Сега чедо, ще чакаш. Цяло лято, есен и зима. И когато пукне пак пролет, пак тука ще дойдеш, под твойта си фиданка.
– Ей тъй само да чакам?! А пусто сърце ми плаче, тежко ми е бабо Марто! Място не си намирам. Ще го бъде ли моя Пижо?
– Искам да си идеш дома, да земеш овча вълна, чиста! От нея ще си направиш постеля и нощите там ще прекарваш. Ако сълзи ти дойдат да плачеш, във вълната да ги попиваш. Ако песен мъчна ти дойде в душата, във вълната ще я изпяваш. Една нишка ще изпридаш сутрин и вечер с капка кръв ще я поливаш. При мен като дойдеш напролет едно бяло кълбо прежда да носиш и едно червено, кръв да е пило.
Всичко изпълнила Пенда с обич и вяра в сърцето. Сълзи, песни и кръв в бялата вълна попивала, нишки здрави пресуквала.
Пролет пропукала, земятя пробудила. Хукнала бяла Пенда при баба Марта.
Грабнала старата вещица бялото и червеното кълбо и три нощи прела. Накрая изпрела две кукли. Едната бяла, другата червена. И докато прела, тихо наричала:
“ Светлина и кръв преплитам в момината обич.
Таз невинност тук наричам в здраве и любовен огън. “
Излязла по изгрев баба Марта под ябълковата фиданка и плеснала с ръце.
Долетял бял щъркел и до баба Марта кацнал. Вързала вещицата двете кукли за крачето на щърка, прошепнала му нещо и той излетял.
Дълго летяла бялата птица, през девет земи в десета отишъл. А там в една урва, лежи Пижо тежко ранен. Кацнал щърка до момъка и двете кукли върху му положил. Бялата на челото, червената на гърдите. Още по червено, червеното станало. Омесила се кръвта на Пижо и Пенда по куклата. А Пижо полекичка отворил очи. Сякаш от някъде чул обична песен бяла Пенда да пее.
Минавали дните…
Напъпила фиданката…аха да цъфне…
Пенда все под нея спяла , а баба Марта към небето поглеждала.
И една сутрин щърка се върнал. И куклите на тревата оставил. Вещицата тихо го нахранила и отишла при Пенда.
– Ставай, моме, време е. – събудила баба девойката.
Очите на Пенда завързала и тихичко й рекла
– Сега тръгваш по поляната. Ще вървиш, дорде сетиш вятъра. Там където повея, спираш и махаш кърпата. Очи си отваряш широко и каквото видиш, туй ти е късмета!
Тръгнала Пенда боса по тревата. Сърце й от гърдите ще хвръкне. Върви Пенда все по-бързо, очи й не видят, душата й гледа. И в тоз миг сетила вятъра. Закована останала. Кърпата смъкнала. Очи си отворила….и Пижо видяла.
И дорде се младите нагледат, дорде си очите един на друг изпият, баба Марта към фиданката тръгнала. И на младите клонки, току между пъпките, бялата и червената кукла вързала.
– Именувам ви Пижо и Пенда. Обич и здраве да носите. Обич и здраве да пазите. В обич челяд да се роди. И в здраве да пребъде!
Тъй нарекла баба Марта. И от тогаз на земята българска Пижо и Пенда останали. На ябълка за здраве завързани. От щъркел с обич наглеждани. От сила българска пазени…

из „Стопанката на Господ
на Розмари Де Мео

Споделяне:
  •  
  •  
  •  
  •  

13 коментара

  1. Надежда Драгостинова 24/02/2017 в 16:27 - Отговори

    Прочетох книгата, и онемях от всичко което все едно виждах и преживявах, и 3 книги подарих на приятели и около 5 купих за тях… и продължавам! Много здраве и любов, в това което правите!

  2. Ани 24/02/2017 в 17:59 - Отговори

    Незнам защо, но в представите ми от детството са останали спомени , че Пижо е бял на цвят а Пенда е червена.

    • марияна 25/02/2017 в 07:27 - Отговори

      просто грешна представа Ани, но всичко горе е много автентично, някак близо до духовноста ни българска.

      • Славян Стоянов 26/02/2017 в 10:12 - Отговори

        Ще ми се да докажете че е автентично. Докато не го направите, това си остава хубава съвременна приказка.

    • Ина 28/02/2017 в 13:31 - Отговори

      Пижо е бял, защото белия цвят е мъжкия цвят, а Пенда е червена , по понятни причини. Но като съвременна градска в
      митология е с дух.

  3. марияна 25/02/2017 в 07:26 - Отговори

    просто грешна представа Ани, но всичко горе е много автентично, някак близо до духовноста ни българска.

  4. Елена Георгиева 26/02/2017 в 12:44 - Отговори

    Когато една приказка развълнува сърцето и извади сълзи от очите, друг белег за автентичност не е необходим..Просто трябва да гледаме със сърцето. Благодаря за вълшебното слово!

  5. Иван 27/02/2017 в 14:28 - Отговори

    Доказателство Ли?
    Трепет В Сърцето и Сълза в Окото.
    И приказка да Е,Но Сърце хващаща.
    На когото му трябва доказателство да го търси.

  6. Йоана 01/03/2017 в 18:16 - Отговори

    Еми да тя казва „тока между пъпките бяла и червена кикла връзвам
    -Кръщавам ви пижо и пенда “
    -Значи пижо е бял а пенда е червена 😉 …казва и имената ив редът на цвета …

    Ани е права а марияна не е ?

  7. Ирина 01/03/2017 в 18:19 - Отговори

    И аз четох, но не видях къде се споменава кое е бялото, кое червеното… и има ли значение изобщо, важно е това, което символизират, важно е това, което влагаме в тях, важно е това, което легендата ни кара да почувстваме

  8. Сава 01/03/2017 в 23:47 - Отговори

    ІYІ

  9. Пенко 03/03/2017 в 13:50 - Отговори

    По принцип мъжкото начало се свързва с бялото, градивното, Ян енергията. Тъмното е Ин, разрушителното, женското.

    • Елица 29/03/2017 в 15:29 - Отговори

      Може ли да посочите източника на тази информеция? Според фън шуй Ян е мъжкото начало да, но то отговаря на слънцето и лятото, които се характеризират с червения цвят. Ин – женското начало отговаря на луна и зима, които се характеризират с бял и сребрист цвят. Освен това по първа чакра отдава мъжът, а нейния цвят е червен и би следвало да е мъжки цвят.

Оставете коментар