РОЗМАРИ ДЕ МЕО, ИЛИ КАК РЕЧЕНОТО ДА БЪДЕ СТОРЕНО – „ЖЕНАТА ДНЕС“

Интервю за „ЖЕНАТА ДНЕС“

Срещнах това Наричане някъде…
Потърсих кой го е изрекъл и стигнах до Розмари. После разгледах сайта й www.narichane.com. И потънах в българската Магия.
Розмари Де Мео казва за себе си, че е родена на Бабинден, водолей с поражения от козирог, бивша балерина и хореограф, проумяла, че движението има и друга сила; сценарист и актриса, разбрала, че и думите имат друга сила; разказвач на приказки за деца и възрастни (децата я харесват повече); свястна майка (през повечето време); търсач на български тайни; измисляч на свободна практика; притежатетел на малко опит, повечко въображение, изключително здрави корени и право на избор…

 

Розмари, ти водиш една интересна енергийна практика, базирана на българските ни корени, наречена „Огнище“. Какво представлява тази практика?
Огнището съм аз. Ти. Всеки е огнище. Това е мястото, където дух, душа и тяло се събират заедно и поддържат огъня на живота. Още преди векове българите са следвали тази истина. Знаели са, че здравият дух живее в здраво тяло. Грижили са се и за храма на душата, освен за нейното духовно усъвършенстване!
Практиката “Огнище”, която преподавам, се базира точно на това изначално равновесие. Това е един особен комплекс от физически упражнения и духовни ритуали, които водят до хармонизиране точно на тази лична Света троица – дух, душа и тяло, или простичко казано, водят до почистване на огнището!

Какво точно представляват тези духовни и физически упражнения?
Духовните упражнения са вид волеви, концентрирани медитации, които свързват тялото със земята и оттам черпят енергия, която зарежда и пречиства на физическо и емоционално ниво.
Енергията, с която се работи в “Огнище”, се нарича Оренда и е пряко свързана с корените ни, произхода ни и първия избор на душата ни!

А физическите упражнения?
Те са много сериозни. Това не означава непременно, че човек трябва да има предварителна физическа подготовка. Това е специален комплекс от упражнения, които водят до възстановяване на клетъчно ниво, подобряване на опорно-двигателния апарат, възстановяване на стволовите клетки, подобряване на кръвообращението и метаболизма и общо хармонизиране на психическото и физическото състояние.

Нека се върнем към началото на твоя интерес към търсенето на духовното и окултното в българските традиции и обредни наричания. Как стъпи на този път?
И аз като много хора разбрах, че съм българка, когато напуснах България. Заминах за страна, за която мечтаех от малка, омъжих се там за любимия човек и според средната статистика трябваше да съм много щастлива

Не беше ли?
Разболях се. От носталгия, представяш ли си? Естествено, че всеки, който заминава нанякъде, започва да тъгува по близки и приятели…Аз обаче се побърках. Буквално! Полудях от мъка и самотия. Небето в Италия беше различно от нашето! На Коледа нямаше сняг! Дърветата бяха грозни през есента! В планината нямаше тишина! Морето там ми лютеше на очите! Нямаше мащерка! Нямаше на кого да звънна в 3 часа посред нощ, ей-така.. да побъбрим… И се върнах.
Взех ключа за една стара къща в Родопите и отидох да живея там.
Там се обърна животът ми. Светла й памет на баба Магда Богданова, бабата, която ми отвори очите. И душата!

Това твоята баба ли е?
Не. Това е най-големият мъдрец, който съм срещала в живота си! Тя живееше в една пуста махала, гледаше три кози и една крава и “оправяше” хората. Един ден, когато отидох да си взема сирене от нея, тя спомена, че утре ще “оправят една ялова”. Аз реших, че някое от животните не може да ражда. После разбрах, че ще идва една жена от Пловдив и ще има “наричане за зачеване”.
Много я молих да присъствам. Оказа се, че това наричане ще бъде правено от три жени. Втората, баба Сабрие, беше помакиня, мюсюлманка, и беше най-серт. Като отидох да говоря с нея, ми каза: “Трите се събираме да оправим жената. Ако искахме сеир, щяхме да си направим джамбуре на мегдана.“ После омекна и ме пуснаха да гледам.
И… трудно е за разказване. Дойде жената от Пловдив. Изненадах се, че е на 45 години. Дойде и третата, баба Рада, най-благата баба на света. Наляха една вода в един котел и млъкнаха. Мълчаха повече от час…После всяка ставаше, отиваше до жената, слагаше ръце на корема й и тихичко нареждаше нещо.
Накрая я благословиха. Баба Магда в името на чедото Исус, баба Рада – в името на майка Богородица, а баба Сабрие – в името на Аллах. Наляха водата в две бутилки, казаха на жената как да я пие и се разотидоха.
Цяла нощ не мигнах…
Сутринта хукнах при баба Магда, която, като ме видя, щеше да се пукне от смях. “Тъй като те гледам, Марийо, цяла нощ си се зверила!”
Пък аз всичко исках да знам.
– Бабо Магде, що мълчахте на тая вода, какво й правихте?
– Мислихме я. И я наричахме. Тя водата всичко помни, да знаеш!
– Ама баба Сабрие нарича в името на Аллах. Това правилно ли е?
– Кой ти гледа името, бре? Той Бог е един. Всеки си му дава име според вярата. Важно е работата да се свърши!
– И сега тая жена ще роди ли?
– Аз да не съм врачка, че да знам. Ако е била тука с вярата си, ще хване декиш! Думите са речени.

И какво, тази жена роди ли?
Роди момиченце.

На 45 години?
На 46 беше вече. Знам, че са водили бебето при бабите да го орисват…

И ти вярваш, че е родила заради това наричане?
Аз вярвам, че Господ си знае работата и не ме интересува точно каква е причината. Помня само усещането как нещо… сработи.
Като си тръгвах оттам, баба Магда ми рече: ”Виж сега, има едни хора, дето са им много дълбоки корените. Като затръгват за- някъде, трябва да знаят в колко часа ще се върнат. Инак душата им залинява. Тъй че, опичай си акъла! Ако оня твоя чужденец не ще да идва тука, няма да я бъде тая работа. Щото ако пак заминеш, там ще си умреш!”
Леле, колко плаках тогава… И останах… И започнах да уча.
Първо при тях, после потърсих други…Беше невероятно приключение!

Сега го правиш и ти, нали?
Да, вече наричам и аз. Събрах кураж, опит, сила и с благословията на “моите баби” започнах.
Това, което провя аз, бих искала да нарека съвременна практика. Всъщност това е особен вид медитативна практика, при която се стига до много усилено състояние на концентрирано намерение. Искам да кажа, че винаги трябва да има много ясна цел, която чрез волята и вярата се постига.
В това тайнство се използва паметта на водата и целенасочено се променя нейната структура. А в основата на всичко стоят силата и вибрацията на речените думи.

Има ли формула на наричането?
Да! Намерение за промяна + синхронизация с енергията на земята и водата + истина в думите + щипка сол на вкус = сбъдване
Реченото да бъде сторено!

Какви обреди правиш?
Различни. Има лични и групови обреди. Лично е наричане, отпровено към конкретен човек: има рожбено, лястовиче, обично наричане. Има и мъчно наричане, за прошка. Много е красиво вричането. Това е, когато една душа се вплита в слънцето на другата душа и заедно избират пътя си.

А групов обред кога се прави?
Обикновено на християнски празници. Но наричането винаги идва от същинския корен на празника, който е много, много стар…

Сигурно правиш Пеперуда, Герман, Лазаруване…
Не, пак казвам: не се занимавам с празнуването, а с тайнството.
Например на Преображение Господне правя обред винаги. Но той няма нищо общо с православния “прочит”. Още преди Христа българинът е извършвал преображение. Било е Мъжко тайнство. Мъжът застава на изгрев сам. Когато слънцето изгрее и сянката му е дълга, той я отрязва с нож. Така се освобождава от всичко вече отминало. Облича нова бяла риза и тръгва по новия път в името на слънцето. Това мъжете са правели три пъти в живота си. С ризата от третото си преображение са влизали в гроба. Обредът, който правя, е невероятна магия! Извира направо от душите на хората. И разбира се, в него участват и жени.

Има ли много други християнски празници, които имат такива корени?
Да не кажа всичките! Кръстовден, Никулден, Игнажден, Атанасовден, Цветница… няма да ни стигне списанието да ги изреждам….

Търсят ли те хората? Къде правиш огнище, обредите?
“Огнище” преподавам в различни холистични центрове. А обредите ги правя навсякъде. По къщите, ако са лични, на открито или в зала, ако са групови…

Как да те открият хората?
Във фейсбук е най-лесно. Иначе на www.narichane.com
На 11 и 12 февруари започнах нов курс “Огнище 1 ниво”, а от 27.02 до 07.03 ще бъде “Огнище 2 ниво”.

Говориш за тайнство.
Наричането е тайнство. То няма нищо общо с фолклорните празници и традиции, които ги знаят хората. В него има огромна сила. Тази сила, освен че се развива с обучение, задължително трябва да я имаш от Бог .Тя е свързана някак си с това колко са ти дълбоки корените и дали умееш да изричаш правилните думи. Иначе на концентрация и силна воля човек се учи.

Ти можеш ли да изричаш правилните думи?
Аз…имам страх от Бог…и знам, че след известно количество битки, сълзи, радости и пак битки, заслужих собственото си В ДЪХ новение. Обещай ми да го напишеш правилно!

Защо да го пиша така?
Защото в България, когато човек умира, казваме че ИЗдъхва. То е защото душата е Дъхът на Бог, орендата. Затова, когато наричам, думите идват от моето В Дъх новение. И както казваше баба Магда, “хващат декиш”.

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!

Споделяне:
  • 4
  •  
  •  
  •  

Оставете коментар