СМИСЪЛЪТ НА ТАЙНСТВОТО И ЛЕЧЕНИЕТО, КОЕТО ПРАКТИКУВАМ или КАКВО НЕ СЪМ

Започнах да получавам твърде много писма и молби за лични „сеанси”. Както разбраха повечето хора, на 80% от молбите отказвам.

Пиша този пост, за да благодаря за доверието, но и за да изясня някои недоразумения.

Няколко години използвам личния си профил, за да пиша за старото Българско знание и да обявявам събитията си , свързани с него. За мен е огромна радост, че този профил има сериозна, мислеща публика. Огромен брой хора посещават семинарите ми и обредите, в които наричам. Вече публикувам и в „Списание 8” рубриката си Обреден календар. Това за мен е смислен начин българското знание да стигне до повече хора.

Много от питанията са свързани с молби за помощ в решаване на здравословни и психически проблеми. Когато хората прочетат за българска практика за лекуване, в повечето случаи те я свързват с билколечение, баене, врачуване или леене на куршум. През годините, в които обикалям България и уча от старите хора, съм разбрала, че тези практики имат своето място и резултат. Билколечението е едно от най-великите знания! Горещо го препоръчвам на всички! Не мога да си позволя да говоря за него, защото то не е мой път.

Врачуването е нещо, което категорично отричам и смятам за вредно!

Другите две практики съм изучавала няколко години. Причината, поради която не практикувам баенето и леенето на куршум и восък е очакването на „пациента”, че някой друг ще му свърши работата. За мен пасивността на този човек и често неграмотността му, предопределят и неуспеха на неговото лечение.

Единственото, което съм избрала да практикувам е НАРИЧАНЕТО! Всъщност, както повечето смислени неща, малко хора знаят за него. В обиколките си, на фона на десетки врачки и баячки, съм срещнала точно 6 Наречници. При три от тях съм живяла, при една съм имала честта да се обучавам. Това за сега е най-отговорното и тежко знание, което съм открила.

За мен то е огромен дар!

Каква е разликата между НАРИЧАНЕТО и другите практики?

Дарбата и майсторлъка на Наречницата се състои в това, че тя може да види в душата на човека Благото, за което копнее, да извади тази нишка и да я пресуче към сбъдване.

За тази цел човека, потърсил лечението трябва да е постигнал едно просто ниво на осъзнатост – да разбира истината за собствената си радост и мъка и да желае да се променя!

Тогава идва Наричането. Силата на речената дума, изпратена с ясно намерение и синхронизирана с хармонията в природата!

По време на Наричането, за разлика от баенето и леенето, всъщност нарича Добросторника – участника в тайнството. Той САМ ИЗРИЧА НА ГЛАС ИСТИНАТА СИ. Наречницата изприда нишката на „правото му слово” , изваждайки дума по дума всяка истина от душата му. Има думи, които човек чува за първи път по време на тайнство. Душицата му до такава степен се е увила в мъка и болест, че отдавна е забравила гласа си и за какво копнее.

Наречницата изважда Думите с много обич и почит и ги нарежда на светло. По някога Думите се полагат в хляб, по някога във вода, зависи от състоянието на човека. Но той категорично и осъзнато заявява сам свободната си воля да промени живота си! Разбира се накрая Наречницата е тази, която полага последната Дума, така че нишката да е правилно и здраво пресукана.

Всеки път, когато отказвам да направя среща, то е защото някой знае какво НЕ иска, но няма представа какво иска от живота си. Другата причина е, когато човек обвинява за несгодите и болестите си обстоятелствата и е абсолютно сигурен, че „така му е писано”. Това означава абсолютен отказ на душата да упражнява свещеното си право да се бори за собственото си щастие и да учи уроците си.

Не бих могла да помогна на такъв човек!

Обредите, които правя са групови и лични.

Груповите са помогнали на доста хора да постигнат точно това – да разберат какво искат и най-вече ДА ДЕЙСТВАТ!

За това е толкова тежко това тайнство – изправяш се пред собствената си Душа и й обещаваш, че от утре ще платиш цената, но ще й дариш щастие! НА ГЛАС! И пред другите Добросторници.

Само тогава РЕЧЕНОТО ЩЕ БЪДЕ СТОРЕНО!

Груповите обреди обикновено са съобразени с положението на слънцето и определени дати от календара на българите /често съвпадащ с по-късния християнски календар/. Вижте в раздела „Какво е Наричане”.

Другите обреди се именуват ЛИЧНИ. Най-скъпите на сърцето ми са тайнствата РОЖБЕНО НАРИЧАНЕ /на бебе/ и ЛЯСТОВИЧЕ НАРИЧАНЕ/на дете, навършило 7 години/.

ВРИЧАНЕТО е обред, който се отнася до две души, избрали да споделят Пътя и уроците си по Него.

Най-смисления и тежък обред е МЪЧНОТО НАРИЧАНЕ – за прошка.

Изрично искам да подчертая, че всички тези тайнства и групови, и лични не допускат зрители! Всеки, който присъства, взима участие в обреда и се именува Добросторник по своя воля.

Важно е да се знае, че това НЕ СА християнски обреди и според старата ни вяра в тях се почита Родовия корен и името на Бога, в който всеки Добросторник е избрал да вярва!

Особено при наричането на деца, родителите им трябва да знаят, че в обреда не може да се обрича душата на детето в Бог и религия, било то в християнска! Според старите българи това е най-свещения и личен път и може да бъде избор единствено на детето, когато порасне! А аз спазвам тези закони!

Добросторници в тайнствата могат да бъдат само хора, отнасящи се с почит към вярата на другите и тяхната свободна воля!

Личната работа с определен човек се именува НАРИЧАНЕ НА ДУШАТА или ОБИЧНО НАРИЧАНЕ.

Енергийната практика при него се изразява в определен начин на свързване на душата му с Корена и черпенето на сила от там. Според българското знание Душата избира земята, където да се роди и Корена, с който се свързва в момента на раждане е носител на жизнената енергия. Това е изборът на душата, който предпоставя причинно-следствените връзки в живота й и уроците, които ще учи.

Затова ЛИЧНОТО, ОБИЧНО НАРИЧАНЕ Е ДЪЛБОКА, ОСЪЗНАТА РАБОТА ЗА СЪЖИВЯВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ЖИЗНЕНАТА СИЛА!

Винаги, когато преценя правя първа среща, за да си поговорим и да решим заедно мога ли да бъда полезна. Отнема около час. Моля, за да се запишете, обаждайте ми се директно по телефона – 0899900599!!!

Не ми пишете имейли и съобщения с въпроси! Резултат има само живия разговор.

Не се занимавам с енергийна работа от разтояние!!! Това е извън вярата ми и философията на Наричането – очи в очи и душа в душа да се преплетат!

Времето, което ми е толкова ценно, предпочитам да посвещавам на пътуване , издирване на нови практики и знания и записването им.

Не ме измисляйте като лечител или учител!

Нито вие, нито аз ще спечелим от тази илюзия! Българското знание има нужда от мислещи и действащи хора, а не от последователи!

Човешкият ум има невероятната способност да измисли „правилното си щастие” без да се допита до Душата. Ето ви българска рецепта за здраве: Ако имате сили и смелост, винаги питайте Нея!

Благодаря ви и ДА БЪДЕТЕ!

 

Споделяне:
  •  
  •  
  •  
  •  

Оставете коментар