БУРКАН №1 или КОЛКО ТИ Е КРАСИВ УМА?

Преди около 15 години заедно с още двама измислячи водихме театрална група за деца (5-8г.), най-готините!

Един ден спря тока и стана страшно студено. Представете си класическо читалище, калорифер и 15 дребосъка. Никой не искаше да си ходи. Запалихме една свещ и намерихме някакъв празен буркан. И аз пуснах вътре 15 въпроса. От лесните:

Кой е най-силен?

Какво са звездите?

Какво е Бог?

Остарява ли слънцето?

Къде отиваме, когато умрем?

Кое е най-страшното?

Какво е малка нужда?

Беше невероятно! След един час дойдоха майки, баби и татковци да си приберат „артистите” и останаха да играят с нас. Тогава стана ясно, че възрастните играят скучно и философстват много. За това децата започнаха да броят на глас до 50, за да отговори всеки от големите. Който не може да отговори до 50, трябваше да изпълни желание.

От тогава един път седмично играехме НА БУРКАН.

Мина време…Животът ми заподскача по разни шарени пътеки и забравих за Буркана.

До едно лято. След един приказен залез, на един приказен плаж си стояхме както обикновено аз и банда дечурлига. И изведнъж…

Този път имах пласмасова кутия за сирене. Добре, че винаги имам тетрадка в палатката.

И отново започнахме с лесните въпроси:

Какво е Магия?

Какво е дарба?

Какво е ПРИ РОДА?

Колко вида джуджета познаваш?

Какво е МЪЖКО МОМИЧЕ?

Какво е светилище?

Какво е родина?

Беше…поучително. ТЕ БЯХА МАГИЯТА!!!

Вечерта една майка дотърча да види кой пълни главата на сина й с щуротии.

Майката остана. Игра със сина си и разбра, че никак не познава собственото си дете.

 

Това е историята на БУРКАН №1.

Реших да ви я разкажа, защото наистина се гордея с това изобретение.

Завършвам с най-важното:

БУРКАН №1 е при вас благодарение на ИЗМИСЛЯЧИТЕ Кая 9г., Методи 9г., София 7г., Анастасия 5г., Мария 3г. и техните мъдри родители!

Благодаря на онези деца, които преди 15 години бяха моето ВДЪХНОВЕНИЕ. Твърде е възможно те вече да имат деца. Дано да попаднат на БУРКАНА … и да си го познаят!

Обратно към БУРКАН №1