Някога, когато било хубавото време Слънцето и Земята се съчетали и родили различни дихания. Всяко дихание било полезно за друго. Но най-обични рожби били човеците. На тези рожби Слънцето и Земята дали най-много дарове. Човеците обаче, като поотраснали и се поогледали решили, че са най-силни. Започнали да искат още и още и да воюват с другите дихания. Забравили, че всички идват от една Къща. И Пътя към къщи забравили. Майка си и баща си забравили. Посегнали дори и на братята си…
Тогава татко им Слънцето решил да ги изпита. На всяка малка човешка рожба взимал паметта. И така детето не знаело къде му е Къщата и кой е Стопанинът й. Пораснали и тези човеци. Но нещо все ги дърпало да се питат „от къде ида?”, „душа имам ли?”, „кой ми я даде?” Векове се питали и все нямало отговор… Тихичко говорели , че има някаква сила, ама каква е…
И започнали да дават имена на Силата. Имало безброй имена, все различни. Всеки давал свое име на Силата и знаел, че като я назове с името, тя ще му отвърне.
После започнали битки за правилното име. Нарекли силата Бог. Много кръв се проляла в Негово име.
А Земята плачела за рожбите си и молела Слънцето. „Прости им, върни им ума и очите, че да ни видят!”
Слънцето гледало от горе и отвръщало „ Никога не съм ги наказвал. Само ги учих. И ума и очите им върнах отдавна, те за друго ги ползват… ”
Сън сънувала тогава Земята майчица. В златни люлки деца се люлеят, а тя им пее люлчина песен за татко им и юнашката му сила.
И една пролетна утрин Земята се пременила в бяла премяна, дълги коси разресала и пък съблазнила Слънцето.
Родили се нови дихания. Пак рожби човешки, но дългопаметни. Знаели, че живота ще мине при Майка им, а след смъртта при Баща си се връщат, в Светлото. И се грижели за Земята, и все към Слънцето гледали. А Майка им все им заръчвала : „Да доведете в Къщи и братята си, да им покажете Пътя”
А старите човеци именували новите Бъдници…
Трудно ги виждали, трудно ги чували, ала все след тях ги теглело. Говорело се, че който тръгне след Бъдник, ще си намери Къщата и ще пребъдат рожбите му.
И реченото било сторено…