ВЕЛИКАТА БОГИНЯ МАЙКА

Има една мнооого стара приказка. Може и най-старата да е.

Някога, преди Двуногият да се научи да има, вече се бил научил да вярва. Казват, че откакто произнесъл първата си дума, вдигнал очи към Слънцето. И още преди да започне да си строи къща, започнал да се пита от къде е дошъл онзи Дъх, който го сторил човек.

Двуногият не знаел много за нещата, но бил част от общото. При РОДАТА му била род. И от нея получавал отговори. На нейната сила се прекланял. И в нейна служба избрал да бъде.

Между Двуногите имало такива, които притежавали по-голяма сила и по-далеч успявали да провидят. Успявали да видят дори нишките които свързвали Слънцето и звездите помежду им и с техния дом. Започнали да проумяват, че всяко дихание е свързано с друго и че има закони, които диктуват и преденето на нишките, и оплитането, и разплитането. Не спирали да търсят коя е тази сила, която държи вретеното.

И един ден, незнайно кога и незнайно къде, се търкулнала приказката за Великата богиня майка. Онази, коята заченала сама и родила мъжка рожба – бога Слънце. Ш-ш-ш-т, тихо, знам, че ви прилича на една друга история, но сега не й е време!

Богинята майка била Всичко. И начало и край. И живот и смърт. Тя пазела жените, тя давала и взимала силата им да зачеват, тя пазела и земята, и  плодорието й, и лова, и дивеча, и стопанките на рода и дори самото Слънце – своя син.

Тя била вечното прераждане на природата и вечния извор. Имало жреци, които толкова знаели и можели, че успявали да се сдобият с нишка вечен живот от вретеното на Великата майка.  

В ония стари времена Двуногият не пътувал много надалеч. Но вярата в Богинята покълнала по много земи, далечни една на друга. Семената й някак сами се разнасяли по вятъра. Дали й имена на различни езици. Започнали да я извайват от камък и глина. Да й принасят дарове, да я почитат и славят човеци, които не знаели дори, че други човеци ходят по тази земя.

Чудно било това. Най-дълголетното чудо. Силата му надживяла хилядолетия. И сега има земи, където се чува вретеното. И още има олтари с вечен огън за Нея. Казват, че толкова дълго оцелявала само Истината…

А Двуногият отдавна е забравил при РОДАТА и се е научил да има. Търси, открива, трупа, пази, но все не намира покой. И току някой търсач изкопае от земята мнооого стара малка глинена фигурка. Фигурка с ясно изразени женски форми и загатната глава. И се сеща Двуногият, че женската утроба е голяма сила и че и той от майка си е излязъл и майката земя ще си го прибере.

Розмари Де Мео

Споделяне:
  • 150
    споделяния
0 коментара

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!