ГОВОРИ ИЗДАТЕЛЯТ на „Стопанката на Господ”

ГОВОРИ ИЗДАТЕЛЯТ на „Стопанката на Господ”

Това е моята човешка слабост и потребност да говоря. Не за магията, истината и паметта в „Стопанката на Господ”, за които може да говори само авторът. А за пътя й, за който може да говори издателят и разпространителят. И тъй като съм и второто, и третото, сега е ред да говоря като такава.
Когато тази книга направи сто хилядния си тираж, нито една медия, нито едно предаване за култура не отрази събитието. Не смятам, че има издателство, което може да заяви, че е издало книга с такъв тираж. И в този смисъл ще си позволя да заявя, че това е сериозно културно събитие за България.

Липсата му в информационното пространство показва две неща:

ПЪРВО – наличието на цензура, която категорично спира отразяването на успеха на независим автор в демократична България. Трябва да знаете, че ако някой от известните български имена, издавани и разпространявани от големи издателства беше направило дори и наполовина от този тираж, щяхте да гледате лицето му по всички медии, поне седмица.

ВТОРО – огромното признание, което всъщност се крие зад цензурата. Защото тя означава само едно – някой се почувства застрашен. Не ме разбирайте погрешно. Никой не се чувства застрашен заради добрата книга, заради езикът, магията, истините, приказката и народната памет, които са разказани за първи път по друг начин. В никакъв случай!
Страхът дойде от там, че един никому неизвестен автор доказа, че е възможно да се издава и продава и сам. И да има огромен успех! Няма нужда от издателство! Няма нужда от разпространител! Няма нужда от отстъпване на авторски права и безброй недостойни и унизителни условия! Никой не взе никакви проценти!
Защото истината е, че МОЖЕ И БЕЗ СИСТЕМАТА!
Ако и други автори изберат този път, ще бъде застрашена печалбата на огромен брой издатели и търговци! Ето това е стряскащо! И затова има цензура!

В РАМКИТЕ НА ГОДИНА И ПОЛОВИНА СЕ СЛУЧИХА НЯКОЛКО НЕЩА:

  1. Провериха ме!:
    – многократно от НАП – проверки и на юридическото и на физическото лице.
    – от Министерство на културата – заради паметник на културата, който реставрирам.
    – от ДНСК (дирекция за национален строителен контрол) по същата причина.
    Никоя от тези проверки не беше процедурна. Всички бяха по сигнал! Всички завършиха успешно, без да се установи каквото и да е нарушение, а преписките бяха прекратени поради липса на основание.
    Последният сигнал беше подаден към Ловчанския владика, заради обреда, който правя всяка година по Еньовден. След като разпореди затварянето на една църква, която посещавам, в крайна сметка той умно предпочете разговорът ни за заклеймяването на народните обичаи от страна на българската православна църква, да не се превръща в публичен. И отвори църквата.
  2. Излезе една критика, която ме обвини в плагиатство и измислици в посока народна памет. Статията беше поръчана, изпълнена и разпространена изключително професионално от представители на двете гилдии, най-застрашени от успеха ми – издателите и етнолозите. И беше публикувана в един от най-големите сайтове за литература – Площад Славейков. Точно този, който единствен, месеци наред обявяваше „Стопанката на Господ“ за най-четената книга в България.
    Много хора не успяха да видят странното несъответствие в номера на цитирани страници и факти от книгата ми в тади статия.
    Много други, обаче успяха да си зададат въпроса защо засегнатото издателство не ме осъди. Това е същото издателство, което няма да цитирам, но ще спомена многократно по-долу.
    Най-вече се радвам, че много мислещи хора се сетиха, че не може да съществува плагиатство и измислица на народна памет, защото тя е навсякъде и е ЖИВА. Много българи тепърва ще се срещат с нея и отново ще разказват. И ще повтарят обредите й, описани и преди сто години. Но ще ги разказват по друг начин, през тяхното си сърце. И ще срещат нови, неописани до сега. И ще ги описват така, както са ги видяли очите им. Защото паметта е жива и обредите живеят и се променят. Ако всеки разказвач на народна памет бъде наречен плагиат и лъжец, нима ще бъдат заклеймени всичките ни разказвачи?! Не, няма. Ще бъдат ударени само тези, които не разказват „по установения ред“, плащайки полагаемите проценти на системата! Но ще бъдат ударени не през честен съд, а чрез недостойно очерняне. Защото издателството много добре знае, че подобни твърдения е изключено да издържат в който и да е съд!
  3. Една от най-големите фейсбук страници за литература забрани да се публикуват всякакви откъси от „Стопанката на Господ“ и блокира автора. Опитайте да публикувате в групата „КАКВО ЧЕТЕШ“ някой откъс или позитивен коментар и ще видите сами какво ще ви се случи. В продължение на почти година в тази група се развихри огромна и целенасочена кампания за дискредитиране на книгата и личността ми, в която участваха и тролове. Това, което хората не знаят е, че това е група, създадена от едно от най-големите издателства (което вече споменах) с цел маркетинг и реклама и е администрирана от един от главните му редактори. Същото многолико юридическо лице, което опита да разпространява книгата ми без мое разрешение! (виж т.4)
  4. Излизането на клеветата за плагиатство и началото на кампанията в “ какво четеш“ съвпаднаха. Всъщност те съвпаднаха с един от най-страшните за мен моменти в разпространението на книгата ми – денят, в който разбрах, че „Стопанката“ има черен тираж – количество книги, които се печатат от печатницата и разпространяват без мое знание. Тогава се наложи да сменя и печатницата. Само след седмица разбрах, че един от най-големите книго разпространители в страната, свързан с онова издателство, продаваше книгата ми, сдобивайки се с нея без разрешението ми. Всъщност, само няколко дни след като го спрях, се търкулна лавината.
  5. Преди няколко дни онзи литературен „независим” сайт, който публикува клеветата за плагиатството, отново публикува критика. В нея се твърди че сто хилядния тираж на „народняшката книга” „Стопанката на Господ” е преминал психологическата граница. Бих искала да попитам „ НА ЧИЯ ПСИХИКА?”.

РЕЗУЛТАТ! Срещу всички сигнали, клевети и тролове, на кантара стоят 100 000 книги. И радостта на близо 500 селски читалища, които получиха „Стопанката на Господ” като дар.
Всъщност, на кантара стои само моето огромно

ХОРА, БЛАГОДАРЯ ВИ!

Сигурна съм, че Истината в требника ще остави дълбока следа. И се чувствам пълноценен творец в мисията си.
Но от сърце се надявам и битката да е имала смисъл. И много автори да намерят свободата и независимостта си по прокарания вече път!

Някой вчера пак ме попита дали след всичко продължавам да обичам България.
Отговорът ми винаги ще бъде един – С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!!!

П.П. Благодаря на Тина Ивайлова, Кристиян Милчев и Васко Георгиев възможността да говоря пред сайта www.trafficnews.bg – единствените, които отразиха сто хиляден тираж на българска книга! Желая на екипа много сила, остър поглед и заслужено признание по пътя в търсене на истината!

 

Споделяне:
  •  
  •  
  •  
  •  
0 коментара

Оставете коментар