„- Радостта в един живот, Райно, зависи от волята. Волята на човека винаги работи за неговата радост. Човек иска само туй, дето го прави щастлив. Въпросът е колко го иска и има ли воля да си го стигне.
– Обаче понякога човек иска нещо за сметка на радостта на други хора. И понеже волята му е силна, причинява болка и загуба на другите. Това не е честно, нали?
– Не е. Но човекът има и един друг дар, дето се именува съвест. Тя също има огромна сила. Съвестта е едно кълбо, оплетено от нишките на добрина, достойнство, състрадание и обич.
Ако само една от тез нишки изтънее, кълбото се оплита и стават възли. Тез възли правят едни дупки и бучки по пътя и в тях човека започва да се спъва. Има едни хора, дето и дупките и бучките ще прескочат, щото им е силна волята.
Но вярвай ми Райно, радост няма да найдат.
– Ами ако на човека му е силна съвестта, пък слаба волята?
– И тоя няма да я стигне радостта. Щото правия път се проправя с ходене. Ама често се случва да играят косата и брадвата, че да разчистват бурени и самораслеци. Иначе като почнеш да заобикаляш, пътя твърде се накъдря, па се изгубва накрая. И тука иде волята.
Затуй ти викам, че радост се постига само с воля и съвест. Какво? Какво смръщи вежди?
– Мисля си…
– Дали имаш воля и съвест ли? За волята си, не бери грижа – ухили се баба Магда – Яка семка си ти, и лакти и колена имаш, че и рога ти никнат ако требе.
– За съвестта си мисля…дали я имам…дали я слушам.
– Ами дай да проверим, искаш ли? – блеснаха очите на старата.
– Как?
– Лесно. Аз те питам една работа. А ти ми отговаряш за 100 прехлопвания на твойто сърце.
– Как прехлопвания?
– Ей тъй. Млъкваш, притихваш и слушаш как ти хлопа сърцето. И за 100 удара отговаряш.
– Давай!
– Райно, ти добър човек ли си?
Магда Богданова присви очи, а младата затвори нейните. Времето затрака с куките, заедно със сърцето на Райна. Изтече минута…
– Не винаги – тихо рече момичето и отвори очи.
– Е, Райно ще я бъде твойта радост! И воля, и съвест имаш да я докопаш. Айде сега да я ядем тая мусака, че ми престърга от толкоз философстване, бива ли?“
Преди „Стопанката на Господ”

КЪМ ПОСТА ВЪВ ФЕЙСБУК