Бях в църквата „Възнесение Христово” в Шумен, на Кръстовден. За пореден път се убеждавам, че в градове (като Шумен), където има все повече турско население, църквите на празник се изпълват. Защото християните там са по-вярващи? Не! Защото влизането в църква е действие, с което българите се заявяват. Това ги обединява, кара ги да се чувстват общност. Църквата навремето е била дом на българщината. И пазител. Българите продължават съзнателно или не да се събират там, когато българщината им е застрашена. Това няма нищо общо с религията за много от тях.
Аз не съм човек, който влиза в църква, за да се помоли или да послуша свещеника. Влизам единствено, за да притихна и послушам тишината и на другите. Това винаги е красиво преживяване. Та и сега на Кръстовден погледът ми не беше насочен към свещеника, а към лицата на хората.
Колко от тях са наистина религиозни християни?- питах се.
Колко от тях наистина познават същината и канона на празника?
Колко от тях изобщо някога са отгърнали библия и са чели? Може би неколцина. А нужно ли е?
Ще си позволя да изкажа едно лично мое мнение, резултат на няколко години разговори за бога. Хората се кичат с понятието „еволюция”, имат себе си за развити и развиващи се същества. В същия момент еволюиралото технически човечество, продължава да служи на своите религии. Това е изключително противоречие.
В религията има закони, които диктуват правилното име на Бога и правилното служене в негово име. Тоест религията си позволява да казва на душата ми коя е правилната вяра, която трябва да изпитва и прилага, за да е чиста душа. Религията казва, кои са правилния обред и молитва, които ще ме направят добър човек.
Религиите ,обаче имат един сериозен недостатък. Всяка една от тях твърди, че тези, които не почитат нейния бог, са грешни и заблудени хора. Тоест християнството не би могло да приеме, че един мюсюлманин може да бъде добър човек?! Мюсюлманинът не приема, че християнинът е на неговото духовно ниво, той е грешник! Попаднах на книга в православна книжарница, която заклеймява прераждането като пагубно суеверие. Представяте ли си каква арогантност демонстрира християнинът писал това, наричайки суеверие основата на будизма, в който вярват 360 милиона души?! В същият момент будистът е в абсолютно недоумение и неприемане на идеите за възкресение, ад и рай.
Всъщност еволюцията е едно огромно училище. Да погледнам в онова крило, където се обучава душата. В него има различни предмети за изучаване, класове за преминаване и изпити, които трябва да бъдат издържани. И разбира се духовната еволюция има своите учители. Заратустра, Тангра, Буда, Исус, Мохамед , Айнщайн или собственото ви дете, това са все учители в онова огромно училище. Те идват и си отиват и всеки от тях е резултат на общата еволюция и търсенето на учениците. И всеки е оставил своята мъдрост. Не ходим на училище , за да учим само математика, нали? Или само литература. Учим различни неща, задължителни предмети, които после ни позволяват да изберем „какви да станем когато пораснем” Религията, която също е част от това училище не задава въпроси, не позволява развитие, изисква униформа и правилно поведение. Поради тази причина, тя губи учениците, които искат да вървят напред и да учат още. И полека остава в миналото. Но не съвсем, не още…
КОГАТО ХОРАТА ОБЪРНАТ ГРЪБ НА РЕЛИГИИТЕ , БИХА МОГЛИ ДА СЕ НАЗОВАТ ДУХОВНО ЕВОЛЮИРАЛИ!
Защото без еволюция на душата, какво израстване би имало? До като човечеството има нужда от „посредници” на бога, които да му казват кое е правилно и кое не, същината на вярата ще стои заключена. Думата „православие” съдържа в себе си точно това – правилното славене на Бога. Нима съществува такова!?
Човекът винаги ще има нужда от обяснение за смисъла на живота и смъртта. Тази нужда идва точно от божествената му природа, от Извора му. Той винаги ще върви натам. Винаги подсъзнателно ще усеща, че има една частица в него, която е много стара и много мъдра.
ВЪПРОСЪТ Е КОГА ЧОВЕКЪТ ЩЕ УСПЕЕ ДА ЧУЕ СОБСТВЕНАТА СИ ДУША, ЗА ДА БЪДЕ ТЯ НЕГОВ ЕДИНСТВЕН И ВЕРЕН ВОДАЧ!
Някъде в развитието си и точно в това търсене, човекът е създал бога по свой образ и подобие, за да му е по-лесно да го види и обясни. После е създал религията, за да държи себеподобните си в страх и служение на образа на бога, който сам измислил. Това също е еволюция! Човекът е решил да властва и е изобретил инструмент.
Но къде е вярата? Онази истинската, откровената, човешка, свята вяра? Къде е онзи ключ, който се превърта във вратата към бога… Точно той трябва да е ЛИЧЕН ИЗБОР И ПОСТИЖЕНИЕ.
Ако човек има нужда от правила за вярата си и посредник в молитвите си, така да бъде. Но все повече има хора, които сами откриват бога и това е техен дар, защото дълго са пътували, за да го получат. И това е част от еволюцията.
Българинът е много свободен във вярата си. Той отдавна доказа , че християнството се съобразява с неговото слънце. Когато си говорим за вярата и какво е бога, отговорите са далеч от религията. Обикновено името на Бога на българите е „ИМА НЯКАКВА СИЛА”. Лошо ли е това? Прекрасно е! Според мен, това е сериозно доказателство, че хората мислят, търсят, съмняват се и не се поддават лесно на онази „сляпа вяра”, която им предлагат свещениците.
Сериозната устойчивост на старите обичаи, съчетани с влизането в църква и неугасващата вяра в Онази Сила за мен означават, че духът ни е жив. На него никой не може да му вземе свободата.
Има един български символ Оренда, който се именува Вяра, Любов, Мъдрост. За разлика от христовото Вяра, Надежда, Любов, той съдържа мъдростта на осъзнаването и неспиращото търсене.
Желая на всеки онази сила, която му позволява да намери своя собствен ключ към бога. И онази радост, която предшества тишината на Откриването!
С почит!
Не всичко вярват в Бога сляпо. На мен са ми се слували много чудеса в Православната църква. Но аз съм малко като апостол Тома, вярвам, защото съм видяла. Целта на човешкия живот е стежението на Светия Дух, според Свети Серафим Саровски. Според Праославието е спасението и маследяване на царството Небесно. Някои много скромни хора дори смятат, че са недостойни за царството небесно и само желаят да служат на Бога. Често стават светии. Ако с човек с иста съвест преценява кое е добро и кое не евентуално разбира, че не може нищо сам, обръща се към Бога за помощ и намира Православието. Трябва обаче да се подходи със смирение, липса на гордост и любов, ако не към Бога то поне към другите човешки същества. Струва му се, че малко хора са възпитавани да не причиняват болка на другите. Превес взема егоизма и самореализацията. В горното изказване, където пише за мъдростта, мъдрост може да се замени с гордост. Жалко е, че има възрастни хора, които така и не откриват смисъла на живота и закона на любовта, най-големия според новия завет. Аз Правослаието го открих извън България, но се радвам, че ние е дадено. И не уважавам всякакви други религии. Не уважавам убийствата по религиозни причини. Това е отнемане на свободната воля. Православието се приема доброволно и само около 2% българи за истински православни. Забелязала съм, че вярващите възрастни хора стават по-добри с годините. За невярващите е точно обратното.
Ама защо така се сърдят тия хора, че и обиждат. Нали е „свобода и демокрация“. Всеки да вярва според него си. Все ще се намери някой да си пусне злобата . Дано дойде време да им се избистри ума и да прогледнат. Че на мен тази книга ми сграбчи сърцето, и се смях и ревах едновременно. И всичко ми беше мое и познато. И сега ми иде да ревна. Браво на Розмари!(на чист български
Прекрасната Ви книга, Розмари, ме върна десетилетия назад ,когато ,като питахме баба „Бабо, ти вярваш ли в Бог?“, тя ни отговаряше „Деца, има някаква сила.“И друг спомен изникна при четенето.На погребението на Вангел жените идват с бели забрадки.Спомних си , че милата ми ,мъдра и блага баба също отиде с бяла забрадка на погребението на сестра си – не искала да бъде черно пред очите на умрялата.Някой може да каже – суеверия, а може би по- точно е – вяра на едно по-дълбоко, изначално ниво.Не знам.Но книгата Ви докосва душата (може би и корена?).Имаме две деца – дъщеря и син.Синът е тук, но дъщерята е в чужбина.Купих книгата и за нея и силно се надявам да я докосне така, както всичките ми познати, които са я чели.
Бъдете здрава и благодаря!