Тема от групата „Стопанката на Господ“
Ще започна с едно извинение към дамата, задала въпроса. Дълго не отговарях. Не само липсата на време има вина. Дълго мислих дали да отговоря. Това е голяма тема, болна и сложна. Но ще опитам.
Ето го въпроса на Maya Gi: „Какво става с българския корен на децата, родени в чужбина от родители и двамата българи?”
ТЕЗИ ДЕЦА СА БЪЛГАРИ! Коренът им е български.
Да, много пъти съм писала, че душата прави два избора – към земята и към родителите и чрез тях се свързва с корена. А той е понятие за генетична памет на род и народ, заложени в човека.
Главният носител на тази генетична памет и на жизнената сила на човека е кръвта. Тя е носител на Орендата и живота. Не случайно курбанът е кръвна жертва.
Едно дете първо носи кръвта на двамата си родители и тяхната генетична памет. Ще дам изключително прост пример. Ако двама българи създадат дете в Китай, рожбата им няма да носи антропологични белези на коренното население. По кръв ще наследи белезите на родителите си.
Следват купища въпроси: Но те дори не говорят български! Родителите им не ги учат на нищо българско. Родителите им мразят България. Те не искат децата им да имат нещо общо с тази страна…как тези деца ще осъзнаят произхода и корена си?
Точно тук е ключа!
Нека оставим уроците на родителите. И да им позволим да учат или да не учат. За това имат свободна воля.
Да видим децата:
Една душа избира двама родители българи. Тези родители искат да са далеч от родината. И душата на тяхната рожба се очовечава на друга земя.
И тук започват уроците… Законът за избора на душата към земя и родители е изначален в причинно-следствените връзки на съдбата. Той не твърди къде една душа ще се чувства добре, а къде е избрала да учи.
Дете, родено от българи, на друга земя има други уроци. Има и път да извърви в посока родина. Или да не извърви.
Няма човешко създание преодоляло инстинкта и потребата си за принадлежност. Дори неосъзнато.
Чувството за неудовлетвореност, безпричинна тъга, постоянното желание да сменяш места и хора, постоянното усещане за различие и още много други празноти също са плод на липса на принадлежност. Просто такъв човек не може „да си намери място.“
Рано или късно, дори въпреки родителите си, едни деца ще потърсят. Защото няма по-силно от повика на кръвта и земята. Въпросът е до колко ще осъзнаят. Защото само осъзнаването е научен урок.
И пак повтарям – изборът към земя и родители предпоставя начало на учене. По пътя на развитието си, човекът може да избере да НЕ научи този урок. И да се върне отново.
Много пъти съм писала, че коренът не е котва, която да държи някого през гърлото и да не го пуска. Аз съм от хората, които трябваше да заминат, за да си чуят Корена. И много са като мен. Има много българи, които живеят по-добър живот в чужбина. Има българи, които на себе си са успели да внушат, че не са такива. Има българчета, които никога не са стъпвали в България.
И какво от това?
Има едно понятие „У ДОМА”. Никой не го употребява така, както емигрантите. Виждала съм толкова очи на емигранти, когато пусна гайда или наредя старите думи…
В тяхното У ДОМА има толкова сълзи, топлина, копнеж и надежда. И те идват от корена. Искат или не искат този копнеж е прелял и в децата им през кръвта.
Така че, спокойно! Има едни деца, родени по всички краища на земята, но те са с българска кръв. Те са част от онзи свят там. Не са обградени от баби, дядовци, лели и братовчеди, които да им се радват. Нямат си род. Тъй като не са общували с него, може и да не си дават сметка за това.
Но по закона на кръвта и човещината, всяко едно от тях, рано или късно по пътя си, ще чуе онова У ДОМА.
По всяка вероятност не за да се върне.
А за да почете Корена си. Защото ще иска да знае!
И повярвайте ми, това е абсолютно достатъчно!
Единственото важно нещо е – всеки да бъде там, където е по своя воля!
Тогава уроците могат да бъдат научени.
Моите деца също са наполовина българчета и макар да жевеем в Германия и двамата имат силна българска кръв и постоянно искат да се връщаме в България. Още са малки, но аз държа на българското и двамата си знаят коренчето и си го обичат. Обичат и езика, традициите и България!
Незная какво да кажа…Голямата ми дъщеря я махнах от обкръжението на баща и и родителите му,защото такъв им е родът и корените им,просто тя нямаше да оцелее при такива обстоятелства.Никога не съм и втълпявала да не ги почита или да не подържа връзка с тях,но когато навърши пълнолетие тя сама си избра дали да общува с тях и да си ходи по родния край.Искаше ми се да завърши университет в чужбина,за да има по-добър живот-поне да не мисли за сметки и с какво ще си купи хляб или как да си плати квартирата.Тя избра да учи и работи в България и аз уважих нейният избор.Напоследък обаче гените от страна на баща и родът му започнаха да вземат връх,но от друга страна тя носи и моите гени със всичките им плюсове и минуси.Два месеца преди рожденият и ден всичко се обърка при нея и носи голям стрес и напрежение за детето ми.Незная кое ще вземе превес,но каквото и да се случи се надявам тя да избере правилното решение за нея и да усвои поредния си урок.През 2009 заминах в чужбина поради финансови причини,а и все някой трябваше да и плати образованието и.Без да съм планувала срещнах половинката си,който също е българин и през 2016 си родихме наше дете.Втората ми дъщеря е с двойно гражданство,но със (четох че това име е много старо българско и поради тази причина вече не е така разпространено,но дали е истина незная) българско име.Колкото и странно да звучи дали бебка си пожела това име,дали дядо и,който е покойник,но когато разбрахме че съм бременна и започнахме да си говорим за вероятни имена на момче и момиче,това име просто ми изплува във съзнанието.Зачената е в Бодрум,била съм на часове бременна,но отскочихме с корабче на разходка на остров Кос,Гърция,родена е в Англия със абсолютно български произход от страна на мама и тате.Със таткото сме обсъждали че тя ще завърши средно образование в България,но избор на университет и къде ще живее единствено тя ще си реши.Незная дали е правилно точно ние като родители а върнем детето в България за първи клас,но това е избор и на двама ни.Чудно ми е много защо тази душа е избрала да бъде зачената в една държава,да се роди в друга при положение че коренът и на двамата родители е български,пък и името сама да си избере,при положение че аз никога не съм си и помисляла да имам още едно дете,а таткото пък при стечение на обстоятелства си е мислел че никога няма да има дете.Вероятно доста шарен ще бъде живота и,но мога единствено да и пожелая каквито и да са уроците и за учене,да ги усвоява с лекота.Извинявам се,но нямам буквата И със ударение.
Някъде, на съвсем другия край на континента, чета (както лично обещах) на дванадесет годишната ми (ве)щерка от книгата и ме стисва за гърлото. Преглъщам, поемам дълбок дъх и издишам бавно.
– Daddy, why did you stop?
– Трудно ми стана, за това.
– What it means, че по махалото на часовника се е спуснало времето..? How many trees you could have for soul mate? Can I found one here and another one in Bulgaria?
– Мисля, че може. Сигурно е както с приятелите. Може да имаш само един, а може и повече да са, колкото ти трябват.
Засипва ме с подобни и още много други въпроси за всяка по-стара думичка. Малка ми е още и повечето ще я подмине, но каквото можах направих
Между другото, замислих се за това, че няма детски приказки в които вещите хора да не са прилежно оплюти и децата ни умело наплашени, та като порастнат и някой ден случайно се докоснат до силата, да се отдръпват автоматично погнусени или скиптично да махат с ръка на врели-некипелите и да отминат забързани към изплъзващото се щастие.
Т. Прачит не е за дечица. Тежък им е. Губят се.
Като гледам, няма кой друг и май на Райна се е паднало да напише нещо и за дечицата ни. Дано.
<3
И моята дъщеря е на половина българка,но моята кръв е претопила чуждата. Не че гръцкото няма да избие някога,ще се опита да си подаде муцунката.Но има нещо което знам и иде от дъното на Душата ми- Жената е пазител на духовното,а Мъжът е негов проводник. Просто ако Жената – Българка научи детето да говори Български език и му покаже нашите домашни ритуали,дето ги е видяла от майка си,то на детето повече му не трябва. От тук на там Душата сама си знае. И за Мъжът- Българин е същото ако си държи на Корена и жена му и децата му ще говорят Български език.
А какво ще кажете за деца родени в чужбина, чиито майка и баща са с различна националност? Говорят 3 езика- на мама, на тате и английски. Мама е с много дълбок корен български и държи децата да знаят за нейната родина. И не само това- децата да усещат силата на кръвта си, която е наполовина българска.
Дъщеря ми я родих в Рим! При записването на името в болницата се опитаха да ни направят проблем- не можело Йоанна, трябвало… Научих ги! Сега сме си в България, вече е почти на 17 и все още прави забележка на всеки, който се опита да каже името и по друг начин! Българи сме!
И моето дете е родено в чужбина с българска кръв. Дори е кръстено на български и на гръцки език. Понеже кръщенето бе в гръцка църква, но църквата носеше името на неговия светец : Св. Василий. Отецът каза, че за първи път в гръцка църква се кръщава на бълг.език и дете с българско име. Как стана това… Божа работа. Бог си знае работата най- добре. А, ние хората просто трябва да следваме душата си и да не забравяме корените си. Кръвта вода не става!