Обредното наричане е предхристиянско българско тайнство за призоваване на личната Радост, чрез назоваване на истинското й име!

Участниците в него се именуват Добросторници.

Тайнството изисква ясно осъзнаване и отговор на въпросите „Какво искам в живота си, как да го постигна, каква е личната ми отговорност  по Пътя на собствената ми промяна?…“

За разлика от други народни умения и лечения (като баене или леене на куршум) наричането не се прави само от вещия човек, а изисква участие и на този, който се нуждае от него. Обредът се извършва само по свободната воля на този, който го е пожелал и само и единствено в негово присъствие!

В старата българска вяра има 11 народни повели. Последната от тях гласи

„ПОЧИТАЙ ВЯРАТА ВСЕКИМУ, БИЛА ТЯ ЧУЖДА НА ТВОЙТА, ЗАЩОТО ТЯ Е СВЕЩЕНО ПРАВО И НАЙ-СКЪПА ПОТРЕБА НА ВСЕКИ ЧОВЕК!“

По тази причина в обредно наричане могат да бъдат Добросторници хора от всички религии и вероизповедания, както и такива, намерили олтар на вярата си, единствено в собствената си душа.

ВАЖНО: Всеки може сам да прави своето наричане!

НАРИЧАНЕ – РОДОВО, ВОДЕНО, ЛИЧНО.

из „Стопанката на Господ“

Обредите с наричане са тез три вида – родово наричане, общо наричане с водач и лично наричане, на себе си.

РОДОВОТО НАРИЧАНЕ всеки род требе да си го сторва сам. Водачът е родоначалникът. Дали ще бъде мъж или жена, определя самият обред или семейството. Но те винаги са хората най-близо до слънцето, най-старите, най-дето са на почит.

Родов обред се прави на Еднажден, на Коледа, на Сурва, на Сирни Заговезни, на Благовец (ако не е само за момичето), на Гергьовден, на Илинден, на Голяма Богородица, на Петковден, на Задушница, на Никулден, за Побратимство и когато се наричат децата – рожбено наричане, прощъпулник, лястовиче наричане. Може да се прави и винаги от нужда. Ако нещо в къщата требе да се промени, да се разплете и да се нарече да дойде нещо ново и по-добро.

  1. Да се знае, че хляб, месен на обред е чист! В него няма квас, мая или сода. Той се меси и се пече веднага. Туй тесто няма нужда да му се помага да бухне. То требе да се дигне само от многото месене, на много ръце!
  2. Предварително бабата или майката замесват тестото. Всяко нещо, което влиза в тестото, се нарича от тая, дето го замесва – брашното за какво е, млякото за какво е, водата, яйцата, маслото, захарта, солта. За какво ще ги нарече е нейна длъжност и работа.
  3. Събират се всички роднини и сядат под ред. Първо най-старият и от него, по часовника се редят по-младите. Накрая са децата, също под ред.
  4. Тоя, който ще води обреда, поздравява хората и ги назовава по имена! Да е ясно, че са там по своя воля. След туй назовава празника и за какво са се събрали. Ако в рода има покойници, които трябва да се почетат на празника, се поменуват и те.
  5. ХЛЯБЪТ СЕ МЕСИ ОТ ВСИЧКИ!!!
  6. Водачът слага тавата с тестото в скута си и почва да меси пръв. Нарича и докато нарича, меси. След туй подава тавата на следващия.
  7. Наричането на всеки човек приключва с думите: „Реченото ми да бъде сторено!”.
  8. Никой не нарича за никой друг, само за себе си!
  9. Ако обредът се отнася до къщата, всеки нарича какво сам ще стори за нея!
  10. Общи приказки за здраве, радост и берекет не се слагат в хляба! Требе да е ясно, какво точно здраве е нужно, ако е болен някой или ако е останал сам. Требе да е ясно кой каква точно радост чака. И да е ясно кой какъв берекет иска да пожъне. Тогаз и къщата, и семейството, ще са добре.
  11. Водачът варди празни приказки да не се говорят, хората да се чуват един друг и на всеки волята да бъде чута и приета!
  12. Като свърши обреда, водачът поздравява всички за куража и вярата и нарича: „Нека реченото от всички, на тоз ден, да бъде сторено!”
  13. Хлябът се пече веднага след наричането.
  14. Хубаво е, дорде се пече хлябът, хората да мълчат. Когато всички мълчат заедно, душите им се чуват!
  15. Като се изпече, хлябът се поделя между всички, които са наричали, не се раздава и не излиза навън (с изключение на задушниците)!
  16. Накрая се оставя белег, че се е случило тайнството. Връзва се по един червен вълнен конец на всеки. В конеца е реченото от всеки и силата на целия род да го пази. Конецът се връзва от водача или от децата.

ОБЩО НАРИЧАНЕ, С ВОДАЧ се прави при всички случаи, в които се прави и родово наричане. Когато хората не могат да се съберат в рода си, а имат потреба да викнат промяна и радост, тогаз се прави обред с водач. Събират се хора непознати и извършват тайнството. Ако водачът е наречница и има дарбата, ще стори нужното да викне силата на тия хора от корена им. Ще им извади истините от душите и ще ги пресуче към Слънцето, да видят бял свят. Ако водачът не е наречница, то неговата работа е единствено да следи хората да се чуват и думите да са ясни и честни, като при родовия обред!

Обреди, които задължително се водят от наречница са: Яньовден, наричане за зачеване, Мъчно наричане – за прошка и Вричане.

ЛИЧНО НАРИЧАНЕ е това, дето човекът си прави на себе си. Тоз човек първо требе да е с акъла си. Ще рече, че е наясно какво иска, знае за какво го бива и знае накъде е тръгнал. Разбрал е защо не му върви в живота, разбрал е къде бърка по пътя си и нарича какво ще промени.

Таквиз наричания са Наричане на водата, Преобразяване, Честно наричане по Кръстовден, Лазар, зарек, разваляне на клетва, помагане на болен и смъртник. При последните човекът е сам с човека в нужда и нарича и помага по негова воля и по своя.

ЗАКОНИ И ВЪЗБРАНИ

  1. Най-важното в наричане са волята, вярата, коренът и правата дума на човека! Без тез неща не сработва магията! Всеки требе да е наречен по своя воля. Всяко име на бога требе да бъде почетено. Кръвта и земята на всеки да са почетени, за да дадат сила! Всеки требе да е събрал кураж да рече истината си докрай.
  2. Наричането не е молитва пред някоя сила, да ти свърши работата, ако заслужаваш! Човекът е разбрал, че първо требе да си изоре нивата, пък после да вдигне очи към Бога. Знае, че всичко си зависи от него. Знае, че е дошъл на този свят като рожба на бога и тоз бог го е пратил, за да живее в радост. Затуй на обред човек заявява радостта и какво требе да стори или да научи, пък да си я вземе!
  3. Наричането не позволява да се нарича човек, който го няма на обред. Освен ако не е тежко болен и не може да мръдне. Не се нарича по телефона, по поръчка, по риза, снимка, ключове, бучки захар и прочее предмети. Нарича се само, когато човекът и наречницата са на едно място! Очи в очи и душа в душа требе да се преплетат и всеки да си поеме отговорността!
  4. Когато се наричат деца, никой да не им пипа пътя и бога! Волята на детето е най-важна! Детето само ще реши какво ще стане, като порасне. И само ще избере име на бога си, като му дойде време и нужда.
  5. Човек, дето кълне друг, да знае, че магията му се връща в неговата земя и в неговата кръв. Такъв си слага дамга на свойта и на родовата си орисия!
  6. Човек човека да не нарича, само щото сам е преценил, че оня има нужда от помощ. Волята на човека е единствен ключ за тая магия. Без нея няма връзка с корена на тоя човек и наричането не хваща!

Как се прави НАРИЧАНЕ НА ВОДАТА, можете да видите тук (в блога на сайта)!

Този обред се прави всяка вечер, поне месец! Когато месечината се пълни, наричаш това, което искаш да дойде при теб! Когато намалява – това, което искаш да си отиде!

 

 

Споделяне: