КРЪСТОВДЕН

Из „СТОПАНКАТА НА ГОСПОД”

„…От стари времена Кръстовден се именува тъй, защото денят и нощта се секат, траят по равно, застават на кръст. Точно тогаз е есенното равноденствие, къде 22-ри септември. И други имена съм чувала на празника  – Кръстопътник ден, Честния ден! Църквата и тя си има Кръстов ден, ама е друго – нейното е Въздвижение на кръста господен, не като нашето. Като много други празници и тия двата са се посукали и сега българинът празнува Кръстовия ден заедно с църквата.

Кръстопътният обред всеки си го прави сам, ако е решил, че има потреба от тая работа. В момента, когато денят и нощта се секат, а в центъра е слънцето, душата застава на кръстопътя си и прави избор. Кръстовото тайнство се извършва на важно място, с много сила – най-често под някое много старо дърво. Дървото за българите все е било храм. Неслучайно старите оброчища са правени под вековни дървета, че са най-дългопаметни. Българинът много го е тачил туй същество и е ходил при него да споделя тайни, мъки и радости. Много е видяло такова дърво и него не можеш излъга. Затуй на Кръстовден, обредът е под короната на таквоз дърво, а на тоз ден то се вика Честно дърво. Отива човекът под него, опира гръб в ствола му, застава очи в очи с душата си и си задава най-важните въпроси: „По кой път да поема? Кой път ще загърбя и на кой ще пристъпя?”

Кръстопът е, требе път да избере. И си казва човекът истината под Честното дърво. Ама на глас, както съм ти рекла. Ей така, да се стресне от собствения си глас. Да е сигурен, че от него излиза. Ще му рече на дървото кое е туй, дето от утре требе да спре. И ще помни, че за да дойде новото, требе да му стори място и да разчисти. И на новия път се дава име, че да му се вдъхне живец!

Човекът Райно, рядко общува с душата си. Защото тя трудно се лъже, но и лесно притихва. Гласът й може съвсем да се скърши. Щото душата винаги има нужда от истината. А пък стопанинът й често тая нужда и тая истина не ще ни да ги чуе, ни да ги види. По друга мяра е избрал да живее. Човекът, който казва истината, се нарича честен човек. Щото думата честен е дошла от думата „чест”. А честта да се изрича истината не е за всеки, не всеки има смелост да я провиди и да я заяви. Тъй че на Кръстовден можеш да имаш честта да застанеш срещу твойта си истина. Ако си готов да я понесеш. А Честното дърво ти е свидетел, че си рекъл името на пътя си. И си обещал на твойта душа, че утре тръгваш по него…”

„СТОПАНКАТА НА ГОСПОД” можете да поръчате ТУК

 

Споделяне:
  • 153
    споделяния
0 коментара

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!