КУРБАНЪТ И ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО!

Сериозно количество животни ще бъдат заклани и тази година , за да се извърши жертвоприношението. Как така например почитаме християнския Свети Георги с един от най-езическите обреди? И как църквата участва в това?
Преди две години по това време, минах и през Бачковския манастир, за кой ли път вече. Този път ме чакаше изненада. В двора бяха извадени едни дървени сергии, на които освен, че се продаваха свещи, беше изложен и ценоразписа на манастира за извършваните ТРЕБИ (услуги). И пак се затърколиха едни мисли… Попитах един от хората, които стояха там, какво означава
„ОТКУП НА АГНЕ – минимална сума 15лв.”
„Ами курбан!” – каза той – Отивате при свещеника, давате 15лв. и той ви води при кошарата. Там винаги имаме по едно-две агнета. Той ще му почете за ваше здраве и готово! Вие сте двама, значи 30лв.”
„А курбанът къде е в тази цялата работа, нали трябва кръв да се даде?” – питам го
„Курбанът си го правим, ама не се знае кога. Сигурно за следващия празник. Тогава ще заколим агнето, ще раздадем от него и ще се почерпим”
„И за колко души чете попа на това агне?”
„За колкото си платят. До сега минаха май десетина човека, ама още много ще минат. То става бързо. А пък кога ще колим не знам, питайте отчето”
Даааа…Отидох до кошарата. Вътре наистина имаше две агнета. Разни дечурлига много им се радваха, докато родителите им целуваха вътре Чудотворната икона на Богородица.
Представих си как седя тук, пред това агне, заедно с попа и той му „чете за здраве”. Излъгах, не можах да си го представя. Милото то, можеше да възлезе на стойност и 600лв. Достатъчни бяха само 40 добри християни, които да имат нужда от курбан за здраве. Беше толкова нелепо и абсурдно! Седяхме си там, аз, голямата езичница и агнето в Бачковският манастир и се гледахме…Изведнъж се замислих, след като попа вече му е чел поне 10 пъти за здраве, дали пък горкото животно не знае „светите думи” наизуст? Как не знаех някоя добра магия, да го накарам да проговори, че децата да се зарадват, ама на.
Искам да приложа тук един текст от статия на човек, когото искрено уважавам, за да обясня що е КУРБАН и какво общо има той с християнството:
„…Курбанът е част от една религиозна практика, която се среща в много традиционни култури и е свързана с кръвното жертвоприношение…… когато жертвеното животно напълно се поглъща от свещения огън на храма и димът се издига до Бога.
По-късно кръвното жертвоприношение става едно от петте задължения на мюсюлманите. Всеки изповядващ исляма, който отиде на хаджилък в Мека, завършва своето поклонение с принасянето на курбан. По времето на това поклонение целият мюсюлмански свят чества Големия празник на жертвата, който у нас е известен като Курбан байрам. За мюсюлманите коленето на жертвено животно е израз на вярата и покорството им пред Бога. Затова се казва, че не кръвта, месото и кожата на курбана стигат до Аллах, а доброто намерение на мюсюлманина и желанието му да сподели принесеното с бедните и близките – това е същинският смисъл на курбана, а не яденето на месо…………..
При християните нещата стоят по-различно. Христос учи, че Бог не се нуждае от коленето на животни, защото иска от нас не жертви, а милост – към всяко живо същество. Новият завет ясно посочва, че последната изкупителна жертва в света е самият Христос – с кръвта си, пролята на Кръста, той изкупва цялото човечество и хората след това вече нямат нужда да изкупват греховете си, като колят жертвени агнета или телци. За християните жертвата е всяко усилие да надмогнеш себе си. Затова и масово практикуваните у нас курбани опорочават християнството и нямат нищо общо с него!!!”
Горан Благоев(историк-богослов)
Из „Пътят на общото очакване”
Какво означава това? Едно простичко нещо : че курбанът, жертвоприношението на животно с някаква цел нямат нищо общо с християнския канон. Тогава как така тази „услуга” фигурира в „ценоразписа” на някои манастири и църкви?!
Всъщност това е един много стар и много изтъркан въпрос и като всяко нещо, което ни е пред очите, отдавна сме спряли да го забелязваме. Отдавна езичеството в България е влязло в храма. Грешка, никога не е излизало от там!
Лично аз не намирам нищо лошо в това, напротив! Мисля, че това което се случва в българските храмове е уникално за целия християнски свят.
Това, което не харесвам е претенцията на Църквата за чистота и праведност и абсолютната неграмотност на собствените й свещеници!
Толкова е стар българския корен, че българинът извършва курбанът по навик и подразбиране. Просто това е единствения начин, който знае, за да принесе дар на Бога и да засвидетелства благодарност. Както обикновено, църквата отново се е ориентирала как да обслужи верните си „клиенти”. Чудесно, дано само заставайки пред онова агне в Бачковският манастир, добрият християнин се замисли, колко му е „права” християнската вяра. Аз твърдя, че не е! Разбира се, има и други християни, които правят постен курбан. На тях искам да кажа, че такъв не съществува! Самият смисъл на курбана е в даването на кръв – символът на живота (жертвоприношението). Другото се именува ПРИНОШЕНИЕ (принасям дар на бога). Въпрос на понятия, ако изобщо българинът има нужда от тях.
Какво ли пък е Права Вяра? За мен това е правото на всяка душа да избира име на Бога си и обредите в негово име! В този смисъл КУРБАНЪТ е възможна част от същината на вярата ви! Ако твърде стария ви езически корен ви казва, че имате нужда да принесете такава жертва в името на Бога си, направете го! Просто знайте, че жертвоприношението е свещен и осъзнат акт. Той би трябвало да премине през ума и сърцето ви и да има ясна цел, а не да служи за ястие на „празника”. Лично при мен, жертвоприношението е свързано с някои лишения и дарове, които предпочитам да направя! Но това пък е от онова нещо, което наричам българско християнство в собствения ми корен.
Така че, аз езичницата, бих завършила с едно изречение:
Нека всеки курбан бъде осъзнат и смислен и да се случи точно така, както е редно според душата ви!