„Именникът на българските канове”, който можете да видите в Националния исторически музей започва с едно име – АВИТОХОЛ – синът на сърната! Срещу него е изписано колко време е живял – триста години. Истина ли е? И от къде е дошла силата му? Еленовият закон, който Той оставя на синовете си гласи:

СИЛАТА БЕЗ ДОБРО НЕ МОЖЕ! НО И ДОБРОТО БЕЗ СИЛА НЕ МОЖЕ!

Една стара легенда разказва, че точно Авитохол ни е дал името БЪЛГАРИ. Свещено име, с таен ключ в него. Било толкова трудно, че никой чужденец не можел да го произнесе. И това го запазило чисто и свято през вековете… Звукът “ъ” в точно това съчетание с „л” и „г” бил този таен ключ. Казват, че ключът пазел Знанието за Корена… Ако се позамислите, ще установите, че няма чужденец, който да успее да произнесе правилно името ни „БЪЛГАРИ”. Все нещо попроменят в звученето…

Навремето, когато започнах да се взирам в ГЛАГОЛИЦАТА, видях буквата „ъ” в тази свещена азбука. Заприлича ми на пясъчен часовник с ключ. Случайно ли беше… Така този знак се превърна в запазен знак на наричанията. Сега просто завъртам ключа, обръщам пясъчния часовник и наричам…