Нали знаете онези мартеници, които всяка година изваждаме от шкафа, после поизтупваме и пак прибираме? Едни такива по-едрички и леко мърляви.

По някога се замисляте да ги хвърлите най-накрая, ама сърце не ви дава… Сега ще ви разкажа за един стар обичай точно с тях.
Някога всяка къща си имала мартеница. Естествено тя била голяма и задължително вълнена. Привързвали им и хлопки и подкови, и мъниста…Приличали на онези пискюли, дето все още ги виждаме по циганските коне.
Та тези мартеници се именували РОДОВИ.
Когато детето порасне и напусне дома, за да създаде свое семейство, на Баба Марта се прави обред:
Старата родова мартеница и една нова се носят от родителите в новия дом на рожбата им и се връзват една до друга. Двете мартеници остават заедно през първата година, за да се предаде паметта, обичта и силата на рода. И се прибират заедно.
На другата година отново заедно се окачват в къщи. Когато видят щъркел, младите връзват старата родова мартеница задължително на плодно дърво, за да даде плод обичта им. Новата мартеница остава при тях, за да се грижат за нея и да я предадат на рожбите си.

Старата родовата мартеница се „откупува” от младите с нова, която пък те връзват в дома на родителите, за да им донесе нова сила в старините им.
Това е един от най-дългопаметните обреди на българите.
Така че, замислете се ако имате стара мартеница, не е ли време да смени къщата! А пък, ако не е дошло времето, с много внимание и обич се погрижете да доживее този ден!

Пазете си Родовите мартеници, а те да ви пазят българските домове!