МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА РОДОВАТА МАРТЕНИЦА

Нали знаете онези мартеници, които всяка година изваждаме от шкафа, после поизтупваме и пак прибираме? Едни такива по-едрички и леко мърляви.

По някога се замисляте да ги хвърлите най-накрая, ама сърце не ви дава… Сега ще ви разкажа за един стар обичай точно с тях.
Някога всяка къща си имала мартеница. Естествено тя била голяма и задължително вълнена. Привързвали им и хлопки и подкови, и мъниста…Приличали на онези пискюли, дето все още ги виждаме по циганските коне.
Та тези мартеници се именували РОДОВИ.
Когато детето порасне и напусне дома, за да създаде свое семейство, на Баба Марта се прави обред:
Старата родова мартеница и една нова се носят от родителите в новия дом на рожбата им и се връзват една до друга. Двете мартеници остават заедно през първата година, за да се предаде паметта, обичта и силата на рода. И се прибират заедно.
На другата година отново заедно се окачват в къщи. Когато видят щъркел, младите връзват старата родова мартеница задължително на плодно дърво, за да даде плод обичта им. Новата мартеница остава при тях, за да се грижат за нея и да я предадат на рожбите си.

Старата родовата мартеница се „откупува” от младите с нова, която пък те връзват в дома на родителите, за да им донесе нова сила в старините им.
Това е един от най-дългопаметните обреди на българите.
Така че, замислете се ако имате стара мартеница, не е ли време да смени къщата! А пък, ако не е дошло времето, с много внимание и обич се погрижете да доживее този ден!

Пазете си Родовите мартеници, а те да ви пазят българските домове!

 

Споделяне:
  • 845
    споделяния

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!