Днес, на БАБИНДЕН си направих най-големия подарък – току що разбрах, че от 2-ри декември до сега са продадени 10 000 книги от „Стопанката на Господ”.
И още не мога да повярвам…
Все едно наистина ми се роди рожба. Имаше колики, не ме оставяше да спя, после никнаха зъби, после проходи, пък проговори. Тръгна на ясла, на детска градина, на училище…Радва ме, ядосва ме, после пак ме радва
Толкова бях изморена и заета да тичам напред назад заради рожбата си, че не разбрах какво става.
А тя стана първа в класа! И в училището. Тропна с крак, разчисти си пътя и гласа й звънна.
Толкова хора вече говорят за нея.
Рожбата ми…
Спирам с тия метафори. Как ли , по дяволите, е метафора на български?
ХОРА, 10 000 КНИГИ!
Изобщо няма да проявя скромност.
Гордея се много с книгата си! Знам, че е нечуван успех за българския пазар! Дори не са минали два месеца.
Но това, което ме прави толкова горда е, че доказахме колко ни е мил Корена! И на колко много хора тази памет им е важна!
Нека всяка сълза изплакана със „Стопанката на Господ” да е от радост!
И всяка дума, речена заради нея да влее нова сила в корена ни!
На рождения ми ден днес си пожелавам всички, които имате книгата ми да сте толкова щастливи и горди колкото съм аз точно сега!
9 коментара
Оставете коментар
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
На моят Бабинден получих книгата като подарък. Малко е да кажа, че благодарността ми е безкрайна, първо към приятелката, която ми я подари, второ към автора и винаги към корена! БЛАГОДАРЯ!
Получих „Стопанката на Господ“ за 50-ия ми рожден ден. Подари ми я една моя позната в най-подходящия за мен момент в живота ми, уж случайно.
Прочетох я на един дъх, с много вълнение и трепет… докосна ме, обърна ме с хастара навън, … разроши ме, …. помилва ме, запя ми, залюля ме – като майка, кърмейки скъпата си рожба.
„Стопанката на Господ“ е Жива Вода, направо от Извора!
Тя влива в сърцето ми Спомени от Бъдещето – конкретни, осезаеми, истински, тук и сега…! Магията Е Жива и си знае добре работата. Розмари Де Мео също!
Благодаря от все сърце и душа за ПодаРъка. И всичките ви рожби да ви радват много, Майчице!
Аз съм Елена-Амелия и съм българка! Имам толкова много думи за книгата, че няма как всичките тук да сместя, затова няма и да започвам, да не напиша едните и да си обидя другите, за които не ститне място.
Така топло и дълго плаках и още плача! … Това е пречистване, намиране и ново начало!
На авторката искам да кажа:
Благодаря!
Благодаря!
Благодаря!
И нека всички бъдем пъстри и споделени!
Книгата е изживяване… Не е от тези дето на един дъх се четат, всяка дума се усеща, с буца в гърлото, сълзи туптящо сърце, кипнала кръв и настръхнала кожа и… Изживява се отново като че си спомняш нещо забравено и свидно и ти е едно мило на душата… Всяка случка я изживявам, много дълбоко в душата докосва… Толкова неща си спомних и дядо как ни учеше като малки „Аз вервам у природата чедо“ и „Майката Природа ни е създала“ и „Халал да му е, природата че го накаже“
„Стопанката на Господ“ трябва да се преживее и всяко прочитане пак нови неща се събужда… Благодаря ти Розмари че ни събуди кръвта
Всичко, което съм знаела винаги, но позабравила изплува, намести се в главата ми. Или по-скоро дойде си на мястото.
Аз пък не можах да се разплача на книгата, на нито едно място. Не намерих за какво.
Обаче, виж, ликуването ми беше на всяка глава, и на всяка случка, която четях. Ей така, радост и ликуване, едно такова възторжено, не сантиментално.
Вчера я прочетох, в електронен вариант, вече си поръчах книжното тяло.
Пък завчера, незнайно защо, се събудих в 6 ч сутринта от една песен, която звучеше в главата ми. Песента беше „Къде си вярна ти любов народна“. Странна работа, нито съм се сещала за тая песен, нито съм я слушала години вече. И толкова добре си спомних текста, че си я изпях на ум цялата (аз съм от старото поколение, дето учеше наизуст стихове и песни, сега им забраняват). То като му влезе в главата на човек мелодия, и цял ден му „свири“, и аз така…
А на другия ден попаднах на книгата.
Магичните неща не ме учудват, светът е пълен с магия. Внук ми,тинейджър, казва, че трябва да види и тогава ще повярва. Глупачето ми, то не знае че първо трябва да повярва, и тогава ще види.
Каквото и да напиша за книгата ще е недостатъчно. Четох и плаках. Не помня от колко време не съм срещала толкова прекрасен текст. Филолог съм по базово образование и това четиво беше истинска наслада за мен. То Е истинска наслада, защото се връщам отново и отново…Усещам, че промених начина, по който говоря в ежедневието си и това ми носи огромна радост. Благодаря за усещането за единение – „Един Е Ние“
Прочела съм много книги ,но тази така ме грабна както никоя друга.Усещаш гордост и радост ,и мъка,за това какво сме имали и какво почти сме изгубели ,за коренът за вярата.Продължавайте да творите.Успех!
Магическа книга. Отдавна не бях чел нещо толкова истинско и дълбоко. Пожелавам успех от сърце.