Някога, много отдавна, много преди Христа имало един слънчев народ със слънчева вяра. И сега го има. Преди няколко хиляди лета Авитохол му дал името БЪЛГАРИ, за да не може никой чужденец да го произнесе и да се запази свято и чисто. Много сила носел Коренът на това племе, че лично Слънцето му давало да пие. Народът български сменил много земи. Много памет и знание събирал по пътя си. Дълъг бил Пътя и голяма била мъдростта. И много били битките.
Чужди народи , водачи и вери векове наред се опитвали да заличат знанието българско, но як бил Коренът му.
Ала дошла забравата…
Все по-трудно ставало за Корена. Все по-често жаден оставал… Започнали да забравят рожбите български земята си и тръгнали да дирят Пътеката другаде. На изток, на запад…все по-навън…По-лесни били там пътищата, по-подредени словата…Забравяли рожбите приказките и песните си. Имената си родови забравили. С чужди почнали да се кичат…
А Коренът залинявал, знанието чезнело в бурени, забравено.
Но Слънцето помнело своя народ и дългия му Път в негово име…
И един ден самото Слънце извор отворило и нарекло:

“Дорде българите отново се сетят за Корена си и отново придойдат при него, в името на дедите им, аз ще го пазя!
И РЕЧЕНОТО МИ ЩЕ БЪДЕ СТОРЕНО!”

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!