НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Някога, много отдавна, много преди Христа имало един слънчев народ със слънчева вяра. И сега го има. Преди няколко хиляди лета Авитохол му дал името БЪЛГАРИ, за да не може никой чужденец да го произнесе и да се запази свято и чисто. Много сила носел Коренът на това племе, че лично Слънцето му давало да пие. Народът български сменил много земи. Много памет и знание събирал по пътя си. Дълъг бил Пътя и голяма била мъдростта. И много били битките.
Чужди народи , водачи и вери векове наред се опитвали да заличат знанието българско, но як бил Коренът му.
Ала дошла забравата…
Все по-трудно ставало за Корена. Все по-често жаден оставал… Започнали да забравят рожбите български земята си и тръгнали да дирят Пътеката другаде. На изток, на запад…все по-навън…По-лесни били там пътищата, по-подредени словата…Забравяли рожбите приказките и песните си. Имената си родови забравили. С чужди почнали да се кичат…
А Коренът залинявал, знанието чезнело в бурени, забравено.
Но Слънцето помнело своя народ и дългия му Път в негово име…
И един ден самото Слънце извор отворило и нарекло:

“Дорде българите отново се сетят за Корена си и отново придойдат при него, в името на дедите им, аз ще го пазя!
И РЕЧЕНОТО МИ ЩЕ БЪДЕ СТОРЕНО!”

 

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!

Споделяне:

2 коментара

  1. Юлия 24/07/2017 в 14:41-Отговори

    Нека ние всички да Го пазим, ДА БЪДЕ!!!

  2. Божков Стоян - Тони 01/09/2017 в 15:31-Отговори

    Не си струва да отделяте време за мижитирките.

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Заглавие

Go to Top