До българските читатели, издатели,
книгоразпространители и автори
Уважаеми дами и господа,
Казвам се Розмари Де Мео и съм автор и издател на книгата „Стопанката на Господ – сказание и требник на българската народна вяра”.
Книгата излезе в началото на декември 2016г. като първото й издание беше на Клуб 8 и моя милост като съиздател. Благодаря на невероятните си приятели от Клуб 8, които се съгласиха да ми помогнат в началото на един тежък път! И които предварително приеха решението ми да продължа сама.
Към днешна дата (12.01 2017г.) „Стопанката на Господ” се разпространява единствено чрез електронния ми сайт www.narichane.com
Не работя с издателства, книжни борси и търговци на книги.
Не защото те не искат да продават книгата ми, напротив интересът им е категоричен, но аз не желая да работя с тях!
Тъй като тази статия се очертава да бъде дълга, ще я разделя на няколко части, за да може всеки да прочете тази, която го интересува.
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Работих с книжните вериги осем години, предлагайки авторски продукти. Приходите ми позволиха през годините да правя изследванията си. Преди три месеца изтеглих всичко и от последната верига.
Има едно явление в тази система, което се нарича „консигнация” – даване на стоков кредит. Това означава, че един производител, автор или издател дават на търговците стока, която им се заплаща чак след като бъде продадена.
От там се задвижва адска машина. Ще се опитам да обясня мъничка част от нея, отнасяща се до авторите.
Издателите извиват ръцете на авторите, сключвайки с тях договори за минимален процент от коричната цена и за изключителни права за и извън България. Това важи с пълна сила особено за „неизвестните автори“.
За авторът никога не е ясно колко всъщност книги от неговото произведение са напечатани и допечатани, защото издателят никога не го уведомява за това.
В същият момент издателят дава на консигнация от тези книги на различни търговци, но колко са тези книги, къде точно се намират и кога са продадени, остава тайна за авторът.
Той знае единствено това, което издателят благоволява да му отчете, когато реши. И чака.
Търговците не желаят да купуват, защото само чрез консигнацията могат да крият приходи и злоупотреби с ДДС.
Консигнацията позволява и чудовищните намаления на книги до 50%, дори 70% просто защото огромно количество книги са в сивия сектор.
Всеки търговец веднага ще ви сметне своите разходи по наеми, заплати, складове и логистика. Всеки издател също.
Но нито един от тях няма да ви обясни какъв процент взима главният „виновник“ за съществуването на една книга и как и кога му се плаща.
Ще предам част от разговора си с един от собствениците на най-големите вериги в България. Той е само един от всички, които ми се обадиха с желание да продават. В единственият месец, в който имах съиздател (клуб 8), той зареди въпросния търговец със „Стопанката на Господ“. За две седмици търговецът продаде 800 бройки. В един момент се оказа, че вече се издавам сама и трябва да се преговаря с мен. Когато отказах категорично да оставя на консигнация книги при него и то на „стандартните“ 50 % процента, започнахме пазарлък. Бързичко прекратих този опит и го попитах:
– Знаете какъв е авторският процент от коричната цена, нали?
– Стандартно 15% – веднага заяви търговецът.
– Това са 2.55лв. от цената. От години работите в бранша, смятате ли че това е достоен хонорар?
– Просто такива са правилата.
– Чии правила?
– На пазара.
– Пазарът се диктува от клиентите, те не определят авторското възнаграждение. За това ви питам кой наложи тези правила?
– Просто това са правилата. Всички работим така.
– Това означава, че издателите и търговците имат споразумение помежду си. Ще трябва да приемете, че аз отказвам да работя по тези правила.
– Нямате избор. Както ви казах, това е положението, ние имаме огромни разходи, а вие никакви. Просто сте си седели някъде на чаша вино и сте си писали.
– Изключително твърдение! Знаете ли, аз не бих ви занимавала с разходите по обиколките си из страната, например. Но съм наистина впечатлена, че по никакъв начин не оценявате авторския труд!
– Оценявам го на 15% от коричната цена! И това е висок процент! Смятам, че повечето автори вегетират на наш гръб. Без нас са загубени.
– Можем ли да променим гледната точка и да предположим, че книжарниците не биха съществували, ако нямаше автори, които да пишат?
– Не, няма смисъл от такъв разговор. Трябва да приемете, че без нас просто няма как да продавате.
– Е, аз няма да се съглася с това и ще кажа следното. Тъй като смятам моя труд за по-ценен от вашия, ще ви дам процента, който системата е преценила, че следва да вземе автора. Давам ви 15 % . И не ви давам книги на консигнация, а ви ги продавам.
– Подигравате ли ми се?!
– Ни най-малко. Така оценявам моя труд спрямо вашия.
– А ако ви предложа да кача крайната цена? Ще я продавам на по-висока цена и си стисваме ръцете.
– Не! Цената ще бъде толкова, за да могат хората да си я позволят! И да си позволят и куриера, когато си я поръчват.
– Госпожо, ще спечелите много повече за много по-кратко време, ако работите с мен.
– Предпочитам да спечеля достатъчно за по-дълго време.
– Вижте, губим си времето. Не обичам да губя пари! Предупредиха ме за вас, но не знаех, че е толкова тежко положението.
– Нима?! Мога да го утежня още мъничко. И да предположа, че ако ви дам 30% пак няма да се съгласите.
– Но това е абсурд! Това са само 5 лева и нещо за логистиката на книга!
– Само?! Искате да кажете, че е нормално един многогодишен труд да струва 2.55лв. , а логистиката на книгата да по-скъпа? Да не би да искате да кажете, че дори печатът на едно книжно тяло е по-скъп от труда на автора?
– Много си отворена бе, Розмари, но май не схващаш…
– На „ти” ли минахме?
– Да, айде да не се надприказваме повече! Я ми кажи ти какво щеше да правиш, ако го нямаше фейсбук, а?
– Но го има! И аз от години публикувам там и общувам с хора, които чакаха тази книга. Водя и семинари и обреди. Не разбирате ли, че вече светът е друг? Че има автори, които нямат нужда от порочната ви система?
– Ще те видя какво ще обясняваш, като те нападнат клиентите с въпроси защо книгата ти я няма по книжарниците. Те са свикнали да идват при нас, това е положението! Овцата винаги се прибира в кошарата, колкото и далеч да я заведат.
– Значи, ще се наложа да им кажа истината.
– Коя истина?
– Единствената. Че оказвам да взимам 2,55лв. от книгата си.
Тук търговецът за миг замълча. След това каза най-великото изречение на света:
– Розмари, дори и да им разкажеш, никой няма да ти повярва.
Това е уважаеми читатели. Кой в какво вярва си е негова работа. А моя работа остава да решавам къде и как ще предлагам книгата си. И на колко оценявам труда си!
Уважаеми КНИГОРАЗПРОСТРАНИТЕЛИ!
Ако желаете да предлагате точно тази книга, ще трябва да приемете 15% от нея.
И да си купите книгата, а не да я вземете на консигнация.
Когато печатам, печатницата не си взима парите след продажба, а при поръчка!
На коректор плащам веднага, на предпечат и дизайнер също.
Когато работя с подизпълнители, никой не работи на вересия. Плащам си веднага.
Всички по селата, от които купувам хлопки, подкови и вълна за останалите си изделия, знаят че плащам веднага.
Когато влизам в магазина и си купувам хляб, дрехи, обувки или козметика, плащам веднага!
Когато зареждам на бензиностанция, преди поредното пътуване, плащам веднага!
С какво вашият бизнес е по-различен, че не плащате?!
Когато поисках да ми се върне стоката, която бях оставила на консигнация по веригите, тя дойде в ужасен вид! Намачкана, изпочупена и огромен процент изгубена или открадната!
Не ми я платихте, защото отказвахте при приемането ѝ да подписвате договори!
За това няма да работя с вас!
Уважаеми собственици на малки книжарници, вие също сте част от системата. Всъщност най-малко търговци ми се обадиха от вашата черга. Защото вие пазарувате единствено от борсата. А борсата се държи единствено от издатели, посредници и търговци. Дори не ви идва на ума, че можете да потърсите автор и да купите от него! Точно от борсата тръгна мълвата, че тиражите ми са изчерпани и че повече няма и да има! Така че, не ми е мъчно за вас.
Книжарниците на всички ви отдавна са превърнати в складове, където никой не може да хване края на напечатани, застояли, непродадени и необявени книги!
Не уважаеми книгоразпространители, „Стопанката на Господ” е моя рожба. Писах тази книга дълго. Пътят на създаването й беше доста трънлив. Но се роди.
Хората харесаха моята рожба и я искат по домовете си.
Намерих начин да им я дам без да минава през студените ви ръце.
И вярвам, че читателите сами ще й дават живот.
УВАЖАЕМИ АВТОРИ,
Тази порочна система, както и всяка друга може да съществува единствено, ако някой й позволи!
Вие й позволявате!
Издателите и книгоразпространителите твърдят, че авторите са едни уплашени, жалки и гладни хора, непригодни за каквато и да е работа, освен за писане.
Така ли е? Защо им позволихте да мислят така?
Защо се съгласявате на унизителни условия?
Защо не знаете къде са книгите ви?
Колко са напечатани? И колко са продадени?
Защо преотстъпвате права?
Защо не положите малко труд и да пишете в социалните мрежи така, че читателите да ви познават и да търсят книгите ви лично при вас? Нали ви бива в писането? Нали сте писатели?!
Защо мрънкате, че не взимате хонорарите си, а не правите нищо, за да ги вземете?
Обвинявам точно вас, за това че тази порочна система продължава да съществува!
Затова заявявам, че това е моя лична битка.
Не желая да се изправям срещу системата, организирайки онеправданите автори и търсейки правата на всички. Не ми звънете с подобни „синдикални“ предложения!
Защото системата и авторите са идеално зависими едни от други.
Няма да съборя книгоразпространението в България.
Просто ще работя сама.
Ще си плащам данъците, ще върша малко повече работа, но ще работя достойно в страната си.
Единственото, което искам е повече млади и прохождащи автори да разберат че Е ВЪЗМОЖНО!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
1. Ще работя с всеки търговец, който иска да продава книгата и си я купи на 15% търговка отстъпка.
2. Нека всеки читател, намерил книгата ми в книжарница знае, че този книжар ме е подкрепил и е оценил труда ми, въпреки „правилата“ на системата.
„Стопанката на Господ” се радва на голям успех, въпреки живота си извън системата. Или точно заради това.
Чувствам се горда, щастлива и свободна.
И от сърце благодаря на всеки, който я покани у дома си!
Нямам какво повече да добавя. Благодаря ви, Розмари Де Мео! Здрава да сте! И успех в неравната борба, кято сте предприели. Подкрепата ни е безрезрвна.
А как мислите, че се издържа една книжарница? Наем, заплати, поддръжка, осигуровки, режийни, ремонти и т.н… Я си помислете малко. Всяко едно място за книга в книжарницата носи определен разход за единица време – да речем месец. И ако тази книга не се продаде, книжарят почва да ГУБИ пари от това място. Защото книгата я се продаде, я не. Но разходите си вървят.
Прочетох книгата на един дъх. За мен лично това е една от най-българските книги, която е писана от доста време насам.
Аз живея от дълги години в чужбина и винаги ме е теглело да се прибера в България завинаги. Сега знам защо като сляза на летището въздухът е друг. Открих и много важни неща за вярата! И се радвам за себе си, че съм дала на детето си правото на избор, така както го е описала Розмари! Направила съм го несъзнателно! Това ми подсказа душата в онзи момент!
Следващата стъпка е да пратя копие на книгата на моята сестра в Америка,с надеждата да си намери корена и да и оздравее душицата, че и тялото после!
БЛАГОДАРЯ!
Госпожо, книгата Ви е прекрасна! Браво на Вас за желанието да натриете носа на търговците! Дано ние българите се научим да се борим за правата си като Вас! Благодаря Ви, че Ви има и да пребъдете! Аз съм библиотекар в 95 СУ в София. Купувам нови книги ,благодарение на годишния членски внос от 1 лв и искам тази книга да я имаме в нашата библиотека! Продължавайте в същия дух!
Оправете си правописните грешки в статията! Надявам се сте чували, че в българския език има кратък и пълен член. Срамота – писател да пише с правописни грешки!
Здравейте и от мен! Самата книга за първи път я бях прочел в интернет пространството. Няма да крия, не е и тайна, че има някаква скрита магия на словото и подредбата на Българските думи, така да те обхване и да те завладее. Всичко ни е добре познато, но и забравено, срещнах думи където съм ги чувал, знам и употребявам без дори и да се замисля над тях, в ежедневието си. Да аз съм човек на новото поколение и да СРАМ МЕ е, че не познавах до сега силата на българският език. След прочитането на този голям Шедьовър, който отключи вътре в мен сърцето ми започнах и да се интересувам повече. Закупих си след това книгата, исках да я имам в оригинал и отново я прочетох. Книгата завладя не само мен, тя завладя всички който се докоснаха до нея. Започнах да се интересувам повече, исках повече информация за нейното достоверие и започнах, да питам баби, който са баячки и баби който леят куршум. Всички ми даваха изчерпателен отговор за наричането. и той гласеше така:
-,, Това са стари обреди-тайнства предавани от поколение на поколения и никога не ще бъдат забравени. Много по лесна е работата, да седниш, да баеш на някого, от колкото да му надникнеш в душата и ума му. Наричането малцина малко хора го могат, но са светци и святи хора.“
Когато гледах и четях интервюта на етнолози и какви ли не хора, който смело заставаха зад твърдението, че авторката Розмари Де Мео в книгата ,, Стопанката на Господ“ е написала една голяма лъжа, и че всичко е една голяма измислица, останах потресен, ужасен и меко казано вбесен, на коментарите, и това че се осмеляват да погубят българщината, която и малко вече ни е останала.
СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ! ВСЕКИ ЕДИН РЕД, ВСЯКА ЕДНА НАПИСАНА ДУМА, ВСЕКИ ЕДИН СПОДЕЛЕН ОБРЕД С НАС ЧИТАТЕЛЯ Е НАИСТИНА ВЕРЕН!!! Разпитвал съм моята баба, прабаба и баби който са на по 70години и нагоре. От начало като запитах прабаба ми за тези тайнства тя се учуди много, че проявявам интерес. Очите и отново грееха така сякаш, бе се събудила от дълбок сън и започна да ми разказва. Сълзи се стекоха по грубата и кожа, но тези сълзи бяха от радост, че внука и търси корените и че иска да знае. ,,Знанието е сила“ , винаги ми е го повтаряла. Същата тази жена е била на такива обреди и за тях ми разказа и как е месила хляб и му е говорила. На кратко и разказах за книгата, и за това как ме е провокирала, да търся достовереността и тя беше останала радостна че се е намерил един човек да ни разкаже за да знаем на времето какво са правили нашите прадеди.; Когато ми каза :
– ,, щом има хора занимаващи се ,все още с тези тайнства на баене, леене на куршум и наричане нестинарите, българщината ще съществува и ще се предава. Тя никога не ще умре и винаги, ще я носим с корените си и ще я предаваме навред.“
Адмирации за тази велика Авторка. За борбата и с книгоиздателите и разпространителите. Тя уважава труда си за издаването на творбата си, Ние също го оценяваме и уважаваме това, защото така трябва да бъде, така трябва да е.Факт че, вече се издава в тираж 7 или 8 път, нямам точната инфотмация означава само едно. Книгата трябва да я има, и че хората се интересуват и винаги може , да се допитат до нея, за тяхното требее. Аз съм горд с Авторката.ГОРДЕЙТЕ СЕ И ВИЕ!!!!
ПОЖЕЛАВАМ И ДА НАПИШЕ ОЩЕ МИЛИОНИ КНИГИ И ДА ИМАТ СЪЩИЯТ УСПЕХ!!!
ДА БЪДЕ!
Тодоре…благодаря ти!
Дойде време Българинът да се завърне към корена си. БЛАГОДАРЯ ти Розмари , че с тази книга му помагаш да се осъзнае! Това е книга , която трябва да се почуства със Сърцето и Душата
Съвършено правилно! Порочни системи могат да съществуват, ако някой позволи това и се примири със съществуването им.
Редно е този, които се е трудил години наред, да получи заслуженото възнаграждение.
Поздрави!
Скъпа Розмари, когато прочетох последната страница на книгата Ви, веднага я отворих на първата страница и започнах да чета отначало. И я прочетох пак, всяка дума, до последната. След това я дадох на дъщеря ми и й казах да чете надълбоко, да мисли и да осмисля. Надявам се и тя да почувства това, което изпитах аз – да се върне назад във времето, когато сме живели чрез предците ни и те са оставили в кръвта ни спомени и тези спомени сега изплуват и си смомняме неща, които някак си знаем, но не знаем от къде. И всичко изведнъж си идва на мястото…
Благодаря на приятелката ми, която ми даде да прочета книгата и на Розмари за изключителното преживяване
Ще купя книгата по определения от Розмари начин и ще я подаря на хора, които ценя.
Уважаема Розмари, поздравления и благодарности за това емоционално писмо-обръщение! Изпитах едновременно възхищение от категоричната Ви позиция и смелост и срам – от собственото си примирение до момента…Аз съм от онези автори, на които системата извива ръцете…Вглъбена в академичните си занимания, просто загърбих въпроса с разпространението на една от книгите си, която през 2013 г. представи за първи път пред българската академична общност определена проблематика….Спомних си неприятното чувство, което изпитах когато разбрах, че без дори да ме информира, издателят е „допечатал“ още бройки от книгата ми….Но това е минало! Още днес ще изтегля от книжарниците оставените на консигнация бройки!…И с нетърпение очаквам да получа книгата Ви „Стопанката на Господ“, която преди малко поръчах….УСПЕХ ВЪВ ВСИЧКИТЕ ВИ НАЧИНАНИЯ! БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНА!
Благодаря Ви.! Страхотно преживяване е четенето на Вашата книга ! Много бих се радвал ако мога да Ви бъда полезен.
Стефан Стоянов
Браво! Време е в България, системата да разбере колко струва това да създаваш и каква сила имат социалните мрежи!
Поздравления от едно хлапе!
Вяра, труд и истина!
Поздравления, Розмари, за това, че не се примирявате с унизителните условия към българските автори. Щом има други варианти за достигане до читателите, да ги използваме! Щом едно дело е свято, ангели ще слязат от небето и ще бъде оказана помощ на смелите. Времената са други, Доброто и Светлото все повече биват подкрепяни от порасналата сила на Човеците и на Земята. Все повече Воини на Светлината заявяват правото си и вдъхновяват другите. Ще дойде време и Алчността ще бъде поставена натясно. Ще Ви поздравя с един древен поздрав ЕСПАВО – от лемурийски времена, с който хората се поздравявали и който означава: Благодаря ти, че взе силата си!
Книгата Ви закупих още декември 2016 г. от книжарница в гр .Козлодуй. Бях чел някои Ваши материали в сп.“8″ и това ме провокира да я купя. Междувременно до сега съм купил още няколко екземпляра на „Стопанката на Господ“ за подарък на мои познати и близки. И аз, и всички останали са омагьосани от написаното от Вас! Искрено Ви благодаря за труда и емоциите, които сте вплели в словата си!
Колкото до проблемът с издателите – така е още от началото на демократичните промени! Работех и като печатар, и като репортер, и като редактор в малко вестниче! Истината е, че издателствата убиха и библиотечното дело, и българската литература, и любовта на българина към книгата! Много неща мога да напиша по темата! Резултатът за мен бе, че повече от десетилетие пишех за себе си. Създавах си странички, на които качвах някои от нещата. И се издържах от работа, която ми бе безинтересна. Ще допълня само, че за 25 години смених 18 работни места…
Иначе бъдещето на книгоиздаването е в електронните издателства и персоналната търговия на самите автори с хартиените или цифрови носители на творбите си, които творците сами ще издават, форматират, рекламират и разпространяват. Преди 5 години бях създал електронен магазин за книги, но не посмях да го стартирам онлайн. От тогава остана един блог и няколкостотин книги в .ехе – формат.
Руснаците имат система за „самоиздаване“ – Ридеро, но тя също е направена да печели издателят, а не толкова – автора!
С уважение и чакам с нетърпение следващите Ви книги! Както и гостуването Ви в Козлодуй…
Розмари, здравейте! Да кажа, че съм прочела книгата е малко. Като начало, ще кажа, че я изревах. Виех като вълчица. Омих я. Всяка страница носи следи от сълзите ми. Съпреживях я. И сега вече мога да кажа, че я прочетох. Остра е като рогата на Господ, и е мека като люлчина песен….
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Огън жена е Розмари. Когато четях книгата, имах чувството, че си припомням нещо старо,забравено, сякаш беше част от мен. Повечето от истината в нея, вече сам бях открил, но така систематизирано е удоволствие да се прочете.
Очевидно попадам на това 4 години по-късно. Радвам се да разбера, че има и други творци, които не желаят да „бълват мълнии“ пред колеги и приятели, а като се изправят пред поредния „всемогъщ отворко“, който „великодушно“ им дава 2,55 за труда им, да хленчат и мачкат каскета. Същото направихме и група кинаджии. Започнахме сами да си продуцираме филмите, да ги дистрибутираме, та дори и да ги излъчваме. Защото като вас вярваме, че труда ни е по-ценен от този на „вездесъщия“. А публиката си казва крайната дума.
Бъдете здрава и все така смислена!
Благодаря Ви, Розмари! Гордея се със силната Ви и твърда позиция! Бизнесът с книги от всякакъв вид е един от „най-успешните“ в България! Напълнихме и раниците на децата си с цветна, безумна по съдържание пластмаса, а после „се грижим“ да ги „олекотим“…
След като дъщерите ми обиколиха книжарниците да търсят книгата Ви и не успяха, поръчаха ми я от Вашия сайт. Сега чета „Стопанката на Господ“… Чета бавно, с наслада и гордост! | ( Дъщерите ми ще почакат…) Аз съм учител и ценя силата на думите, на българските думи. Радвам се на всяка дума, намерила най-точното си място! Поклон! Днес я препоръчах и на учениците си, колегите ми отдавна знаят, че трябва да я имат вкъщи. Има още какво да учим. Бъдете здрава и благословена!
Хиляди благодарности на Розмари Де Мео!Очарована съм!И не съм сигурна дали това е точната дума.Аз не четох книгата,аз я преживях и се връщам отново и отново,чета препрочитам автентичните думи на старите българи и навлизам в душата си,разравям неща,които си стоят там,заровени,но са там.Вече не се страхувам да ги изтръскам от пепелта и да ги извадя на бял свят,да ги огледам и пренаредя,а някои наистина да изхвърля.Това е требник,не книга, нещо което постоянно „требе“за лечение на душата.Не да го прочетеш и сложиш на рафта.И всеки българин „требе“ да го има.Затова на всички мои познати и приятели говоря за това и им правя поръчки онлайн.
Що се отнася до разпространението отново ни се отвориха очите за истини,които не сме знаели.И както виждаме всичко е оправено така както е редно да бъде. За дознание най-вече на авторите за жълтите стотинки,които получават.За България това е нормално.Нали унищожиха ябълковите градини,за да ядем вносни ябълки.Да не говорим за това колко струва млякото на производителите в сравнение с водата.Абсурдите са навсякъде.
Като един Прометей ще запалителни в душите на хората пламъчето на любовта към българщината и родния език. Със същата сила ще се справите и с книгоразпространителите в България и съм сигурна, че ще успеете, а един ден книгата ще се изучава като христоматия.
ЕДНО ГНЕВНО ПИСМО НАПИСАНО ОТ ДУША И СЪРЦЕ, ЗА ТОВА КАК ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВА СВОЯ ТРУД, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНО ОТ ВСЕКИ!
АДМИРАЦИИ ЗА РОЗМАРИ ДЕ МЕО!
Днес изгледах интервюто Ви по телевизията и си поръчах веднага Вашата книга. Нямам търпение да я получа. Убедена съм, че един труд, в който човек е вложил 10 години от живота си, докато види бял свят трябва да бъде видян от милиони хора. Поздравления както за труда, който сте написали, така и са инициативата и смелостта да се изправите пред монополистите – търговци на книги! Бог обича смелите! Убедена съм, че и Вас Ви обича! Тиражите го доказват.
В момента чета книгата Ви в Канада, където я поръчах от един българин, който имаше няколко екземпляра и беше сложил известие във фейсбук.
Преди малко прочетох разговора Ви с книгоразпространителя и се запитах дали електронно издание не би било по-безпроблемно, а и достъпно за българите по света и у нас. Не се и мачкат книгите при това, има предимства, макар да се радвам на удоволствието да държа истинската книга в ръцете си. Истинската всъщност остава в душата…
Пожелвам Ви успех и ако сте си научили учението, реченото да Ви бъде сторено.
Прекрасен пример как можем да направим света около нас по-добър и по-справедлив!
Така е. Жалкото е, че ние, читателите, движени от инерцията, рядко се замисляме за тези проблеми.Действително справедливостта и в тази дейност е силно накърнена, както в цялата културна сфера, както в образованието. Допуснали сме всичко ценно да се обезцени, да бъде предлагано като обикновена бакалска стока.
Ще бъда много кратък. БРАВО!