Имало едно време една баба. Марта я викали. Цялото село знаело, че била вещица. Един ден при нея отишла бяла Пенда.
– Бабо Марто, мъка имам. На сърце ми лежи левент юнак. Искам го!
– А той иска ли те, Пендо?
– Иска ме, бабо, всеки ден хабер ми праща.
– Че той, дека е, твоят юнак?
– На война е, бабо, за България се бие, зад девет земи – в десета.
– Ами като го толкоз искаш, ще го чакаш, Пендо. Ако требе, с години.
– Страх ме е бабо, че ще погине. Люта битка го чака. Дошла съм, амулет да му правиш. Жив при мен да го върнеш.
Погледала баба Марта девойката, хубаво в очи ù надзърнала. И всичката ù обич видяла.
– Как го викат твоят юнак?
– Пижо го викат, бабо. Моят Пижо… – прошъпнала бяла Пенда.
– Утре искам рано да дойдеш и да ми донесеш ябълкова фиданка – занареждала Баба Марта. – Ей тука, на тая поляна, искам да я посадиш. На три пълни месечини ще идваш под нея да спиш и песен обична ще ù пееш.
Хукнала Пенда да се прибира. На сутринта заръката изпълнила. Яка фиданка донесла и сам самичка я посадила. Три месечини Пенда огрели. Три месечини гласа й слушали. Обична песен да пее, за своя юнак Пижо.
– И сега бабо Марто, какво иде ред да сторя?
– Сега чедо, ще чакаш. Цяло лято, есен и зима. И когато пукне пак пролет, пак тука ще дойдеш, под твойта си фиданка.
– Ей тъй, само да чакам?! А пусто сърце ми плаче, тежко ми е бабо Марто! Място не си намирам. Ще го бъде ли моят Пижо?
– Искам да си идеш дома, да вземеш овча вълна, чиста! От нея ще си направиш постеля и нощите там ще прекарваш. Ако сълзи ти дойдат да плачеш, във вълната да ги попиваш. Ако песен мъчна ти дойде в душата, във вълната ще я изпяваш. Една нишка ще изпридаш сутрин и вечер и с капка кръв ще я поливаш. При мен като дойдеш напролет, едно бяло кълбо прежда да носиш, и едно червено – кръв да е пило.
Всичко изпълнила Пенда с обич и вяра в сърцето. Сълзи, песни и капчици кръв в бялата вълна попивала, нишки здрави пресуквала. Пролет пропукала, земятя пробудила. Хукнала бяла Пенда при баба Марта. Грабнала старата вещица бялото и червеното кълбо и три нощи прела. Накрая изпрела две кукли. Едната бяла, другата червена. И докато прела, тихо наричала:
Светлина и кръв преплитам в момината обич.
Таз невинност тук наричам в здраве и любовен огън.
Излязла по изгрев баба Марта под ябълковата фиданка и плеснала с ръце. Долетял бял щъркел и до баба Марта кацнал. Вързала вещицата двете кукли за крачето на щърка, прошепнала му нещо и той излетял. Дълго летяла бялата птица, през девет земи в десета отишла. А там, в една урва, лежал Пижо тежко ранен. Кацнал щъркът до момъка и двете кукли върху му положил. Бялата на челото – червената на гърдите. Още по-червено, червеното станало. Омесила се кръвта на Пижо и Пенда по куклата. А Пижо полекичка отворил очи. Сякаш отнякъде чул обична песен бяла Пенда да пее.
Минавали дните… Напъпила фиданката, аха да цъфне. Пенда все под нея спяла, а баба Марта към небето поглеждала. И една сутрин щъркът се върнал. И куклите на тревата оставил. Вещицата тихо го нахранила и отишла при Пенда
– Ставай, моме, време е! – събудила бабата девойката. Очите на Пенда завързала и ù рекла.
– Сега тръгваш по поляната. Ще вървиш, дорде сетиш вятъра. Там където повея, спираш и махаш кърпата. Очи си отваряш широко и каквото видиш, туй си повикала!
Тръгнала Пенда боса по тревата. Сърце ù от гърдите ще хвръкне. Върви Пенда все по-бързо, очи ù не видят, душата ù гледа. И в тоз миг сетила вятъра. Закована останала. Кърпата смъкнала. Очи си отворила…. и своя Пижо видяла.
И дорде се младите нагледат, дорде си очите един на друг изпият, баба Марта към фиданката тръгнала. И на младите клонки, току между пъпките, бялата и червената кукла вързала.
– Именувам ви Пижо и Пенда! По българската земя обич и здраве да носите! Обич и здраве да пазите! В обич и здраве челяд да се роди. В обич и здраве да пребъде!
Тъй нарекла баба Марта. И оттогаз на земята българска Пижо и Пенда останали. На ябълка за здраве завързани. От щъркел с обич наглеждани.
из „Стопанката на Господ“
на Розмари Де Мео
Прочетох книгата, и онемях от всичко което все едно виждах и преживявах, и 3 книги подарих на приятели и около 5 купих за тях… и продължавам! Много здраве и любов, в това което правите!
Koe e издателството на книгата ?
В Хеликон я има
Хеликон нямат права за разпространение на книгата ми. Лично съм отказала да работя с тях. Ще ви бъда изключително благодарна да посочите къде в тази верига незаконно се продава „Стопанката на Господ“.!
Книгата се издава от автора. Рискът се оказа изключително успешен! 🙂
Незнам защо, но в представите ми от детството са останали спомени , че Пижо е бял на цвят а Пенда е червена.
просто грешна представа Ани, но всичко горе е много автентично, някак близо до духовноста ни българска.
Ще ми се да докажете че е автентично. Докато не го направите, това си остава хубава съвременна приказка.
Пижо е бял, защото белия цвят е мъжкия цвят, а Пенда е червена , по понятни причини. Но като съвременна градска в
митология е с дух.
Бялото е цвета на Пижо – мъжката сила, а червеното на Пенда
просто грешна представа Ани, но всичко горе е много автентично, някак близо до духовноста ни българска.
Когато една приказка развълнува сърцето и извади сълзи от очите, друг белег за автентичност не е необходим..Просто трябва да гледаме със сърцето. Благодаря за вълшебното слово!
Доказателство Ли?
Трепет В Сърцето и Сълза в Окото.
И приказка да Е,Но Сърце хващаща.
На когото му трябва доказателство да го търси.
Еми да тя казва „тока между пъпките бяла и червена кикла връзвам
-Кръщавам ви пижо и пенда “
-Значи пижо е бял а пенда е червена 😉 …казва и имената ив редът на цвета …
Ани е права а марияна не е ?
И аз четох, но не видях къде се споменава кое е бялото, кое червеното… и има ли значение изобщо, важно е това, което символизират, важно е това, което влагаме в тях, важно е това, което легендата ни кара да почувстваме
Много хора четата, но малко са тези дето разбират и тълкуват прочетеното
ІYІ
По принцип мъжкото начало се свързва с бялото, градивното, Ян енергията. Тъмното е Ин, разрушителното, женското.
Може ли да посочите източника на тази информеция? Според фън шуй Ян е мъжкото начало да, но то отговаря на слънцето и лятото, които се характеризират с червения цвят. Ин – женското начало отговаря на луна и зима, които се характеризират с бял и сребрист цвят. Освен това по първа чакра отдава мъжът, а нейния цвят е червен и би следвало да е мъжки цвят.
Нещо съвсем обэрквате конците – Традицията , свързана с мартениците няма далекоизточен произход и не е редно да се намесва Фенг – Шуи &компания. …..независимо че у всички народи откриваме общи детайли в традиции, фолклор, народопсихология. ..
Мое мнение за цветовете: Пижо бял – традиционната мъжка носия е бяла. Която може да включва Син или червен елек – примерно. Пенда – червена. Традиционната женска носия се състои от сукман, който в повечето случаи е червен. Намират се и сини и черни, но най-често срещаният цвят е червения. Някога булката са я забулвали с червено було. Като цяло всичко зависи от кой край сте и как ги чувствате нещата. Аз специално свързвам Пенда с червения сукман, която задължитено си има престилка и е с дълга гъста сплетена черна коса. Пижо от своя страна е бял, с широк червен пояс, черна гъста коса и засукан мустак и е обут с навуща и цървули. Правете мартениците как ви дойде и от сърце!
Нека мартениците носят здраве, любов и късмет на всички! Легендата е красива, наркоманията също!
Докато препрочитах откъса, както и докато четях книгата, очите ми се пълнеха със сълзи, защото по-силно чувство от това за принадлежност към род, народ, Родина не съществува! Нека се знае, нека се помни, нека се разказва! Само така ще пребъдем!
Прочетох, коментарите за цветовете на Пижо и Пенда и е хубаво да се знае, че Пенда е бяла и неопетнена като всяка чиста мома, а Пижо е червен, като силната мъжка българска кръв. Бялото е символ на чистотата, а червеното на силата!!! Честита Баба Марта!!!
Много хубава история. До колко е истинна или не – не мога да кажа. Но някак си в съзнанието ми е останала една друга, може би от училище или от някъде нещо съм чула/прочела като малка… не знам. Но е останала една друга история за хан Аспарух и сестра му ли, любима ли… Та той и пращал съобщение по гълъб. По пътя птицата се наранила и завързаният й на крака бял конец се оцветил наполовина в червено. И така белият и червен конец станали символ на тези добри вести, които били изпратени.
Пак казвам не знам от къде е тази история, моля да не бъда нападана с коментари.