Имало едно време една баба. Марта я викали. Цялото село знаело, че била вещица. Един ден при нея отишла бяла Пенда.
– Бабо Марто, мъка имам. На сърце ми лежи левент юнак. Искам го!
– А той иска ли те, Пендо?
– Иска ме, бабо, всеки ден хабер ми праща.
– Че той, дека е, твоят юнак?
– На война е, бабо, за България се бие, зад девет земи – в десета.
– Ами като го толкоз искаш, ще го чакаш, Пендо. Ако требе, с години.
– Страх ме е бабо, че ще погине. Люта битка го чака. Дошла съм, амулет да му правиш. Жив при мен да го върнеш.
Погледала баба Марта девойката, хубаво в очи ù надзърнала. И всичката ù обич видяла.
– Как го викат твоят юнак?
– Пижо го викат, бабо. Моят Пижо… – прошъпнала бяла Пенда.
– Утре искам рано да дойдеш и да ми донесеш ябълкова фиданка – занареждала Баба Марта. – Ей тука, на тая поляна, искам да я посадиш. На три пълни месечини ще идваш под нея да спиш и песен обична ще ù пееш.
Хукнала Пенда да се прибира. На сутринта заръката изпълнила. Яка фиданка донесла и сам самичка я посадила. Три месечини Пенда огрели. Три месечини гласа й слушали. Обична песен да пее, за своя юнак Пижо.
– И сега бабо Марто, какво иде ред да сторя?
– Сега чедо, ще чакаш. Цяло лято, есен и зима. И когато пукне пак пролет, пак тука ще дойдеш, под твойта си фиданка.
– Ей тъй, само да чакам?! А пусто сърце ми плаче, тежко ми е бабо Марто! Място не си намирам. Ще го бъде ли моят Пижо?
– Искам да си идеш дома, да вземеш овча вълна, чиста! От нея ще си направиш постеля и нощите там ще прекарваш. Ако сълзи ти дойдат да плачеш, във вълната да ги попиваш. Ако песен мъчна ти дойде в душата, във вълната ще я изпяваш. Една нишка ще изпридаш сутрин и вечер и с капка кръв ще я поливаш. При мен като дойдеш напролет, едно бяло кълбо прежда да носиш, и едно червено – кръв да е пило.
Всичко изпълнила Пенда с обич и вяра в сърцето. Сълзи, песни и капчици кръв в бялата вълна попивала, нишки здрави пресуквала. Пролет пропукала, земятя пробудила. Хукнала бяла Пенда при баба Марта. Грабнала старата вещица бялото и червеното кълбо и три нощи прела. Накрая изпрела две кукли. Едната бяла, другата червена. И докато прела, тихо наричала:
Светлина и кръв преплитам в момината обич.
Таз невинност тук наричам в здраве и любовен огън.
Излязла по изгрев баба Марта под ябълковата фиданка и плеснала с ръце. Долетял бял щъркел и до баба Марта кацнал. Вързала вещицата двете кукли за крачето на щърка, прошепнала му нещо и той излетял. Дълго летяла бялата птица, през девет земи в десета отишла. А там, в една урва, лежал Пижо тежко ранен. Кацнал щъркът до момъка и двете кукли върху му положил. Бялата на челото – червената на гърдите. Още по-червено, червеното станало. Омесила се кръвта на Пижо и Пенда по куклата. А Пижо полекичка отворил очи. Сякаш отнякъде чул обична песен бяла Пенда да пее.
Минавали дните… Напъпила фиданката, аха да цъфне. Пенда все под нея спяла, а баба Марта към небето поглеждала. И една сутрин щъркът се върнал. И куклите на тревата оставил. Вещицата тихо го нахранила и отишла при Пенда
– Ставай, моме, време е! – събудила бабата девойката. Очите на Пенда завързала и ù рекла.
– Сега тръгваш по поляната. Ще вървиш, дорде сетиш вятъра. Там където повея, спираш и махаш кърпата. Очи си отваряш широко и каквото видиш, туй си повикала!
Тръгнала Пенда боса по тревата. Сърце ù от гърдите ще хвръкне. Върви Пенда все по-бързо, очи ù не видят, душата ù гледа. И в тоз миг сетила вятъра. Закована останала. Кърпата смъкнала. Очи си отворила…. и своя Пижо видяла.
И дорде се младите нагледат, дорде си очите един на друг изпият, баба Марта към фиданката тръгнала. И на младите клонки, току между пъпките, бялата и червената кукла вързала.
– Именувам ви Пижо и Пенда! По българската земя обич и здраве да носите! Обич и здраве да пазите! В обич и здраве челяд да се роди. В обич и здраве да пребъде!
Тъй нарекла баба Марта. И оттогаз на земята българска Пижо и Пенда останали. На ябълка за здраве завързани. От щъркел с обич наглеждани.
из „Стопанката на Господ“
на Розмари Де Мео
Много хубава история. До колко е истинна или не – не мога да кажа. Но някак си в съзнанието ми е останала една друга, може би от училище или от някъде нещо съм чула/прочела като малка… не знам. Но е останала една друга история за хан Аспарух и сестра му ли, любима ли… Та той и пращал съобщение по гълъб. По пътя птицата се наранила и завързаният й на крака бял конец се оцветил наполовина в червено. И така белият и червен конец станали символ на тези добри вести, които били изпратени.
Пак казвам не знам от къде е тази история, моля да не бъда нападана с коментари.
Прочетох, коментарите за цветовете на Пижо и Пенда и е хубаво да се знае, че Пенда е бяла и неопетнена като всяка чиста мома, а Пижо е червен, като силната мъжка българска кръв. Бялото е символ на чистотата, а червеното на силата!!! Честита Баба Марта!!!
Докато препрочитах откъса, както и докато четях книгата, очите ми се пълнеха със сълзи, защото по-силно чувство от това за принадлежност към род, народ, Родина не съществува! Нека се знае, нека се помни, нека се разказва! Само така ще пребъдем!
Нека мартениците носят здраве, любов и късмет на всички! Легендата е красива, наркоманията също!
Мое мнение за цветовете: Пижо бял – традиционната мъжка носия е бяла. Която може да включва Син или червен елек – примерно. Пенда – червена. Традиционната женска носия се състои от сукман, който в повечето случаи е червен. Намират се и сини и черни, но най-често срещаният цвят е червения. Някога булката са я забулвали с червено було. Като цяло всичко зависи от кой край сте и как ги чувствате нещата. Аз специално свързвам Пенда с червения сукман, която задължитено си има престилка и е с дълга гъста сплетена черна коса. Пижо от своя страна е бял, с широк червен пояс, черна гъста коса и засукан мустак и е обут с навуща и цървули. Правете мартениците как ви дойде и от сърце!
Нещо съвсем обэрквате конците – Традицията , свързана с мартениците няма далекоизточен произход и не е редно да се намесва Фенг – Шуи &компания. …..независимо че у всички народи откриваме общи детайли в традиции, фолклор, народопсихология. ..
По принцип мъжкото начало се свързва с бялото, градивното, Ян енергията. Тъмното е Ин, разрушителното, женското.
Може ли да посочите източника на тази информеция? Според фън шуй Ян е мъжкото начало да, но то отговаря на слънцето и лятото, които се характеризират с червения цвят. Ин – женското начало отговаря на луна и зима, които се характеризират с бял и сребрист цвят. Освен това по първа чакра отдава мъжът, а нейния цвят е червен и би следвало да е мъжки цвят.
ІYІ
И аз четох, но не видях къде се споменава кое е бялото, кое червеното… и има ли значение изобщо, важно е това, което символизират, важно е това, което влагаме в тях, важно е това, което легендата ни кара да почувстваме
Много хора четата, но малко са тези дето разбират и тълкуват прочетеното
Еми да тя казва „тока между пъпките бяла и червена кикла връзвам
-Кръщавам ви пижо и пенда “
-Значи пижо е бял а пенда е червена 😉 …казва и имената ив редът на цвета …
Ани е права а марияна не е ?
Доказателство Ли?
Трепет В Сърцето и Сълза в Окото.
И приказка да Е,Но Сърце хващаща.
На когото му трябва доказателство да го търси.
Когато една приказка развълнува сърцето и извади сълзи от очите, друг белег за автентичност не е необходим..Просто трябва да гледаме със сърцето. Благодаря за вълшебното слово!
просто грешна представа Ани, но всичко горе е много автентично, някак близо до духовноста ни българска.
Незнам защо, но в представите ми от детството са останали спомени , че Пижо е бял на цвят а Пенда е червена.
просто грешна представа Ани, но всичко горе е много автентично, някак близо до духовноста ни българска.
Ще ми се да докажете че е автентично. Докато не го направите, това си остава хубава съвременна приказка.
Пижо е бял, защото белия цвят е мъжкия цвят, а Пенда е червена , по понятни причини. Но като съвременна градска в
митология е с дух.
Бялото е цвета на Пижо – мъжката сила, а червеното на Пенда
Прочетох книгата, и онемях от всичко което все едно виждах и преживявах, и 3 книги подарих на приятели и около 5 купих за тях… и продължавам! Много здраве и любов, в това което правите!
Koe e издателството на книгата ?
В Хеликон я има
Хеликон нямат права за разпространение на книгата ми. Лично съм отказала да работя с тях. Ще ви бъда изключително благодарна да посочите къде в тази верига незаконно се продава „Стопанката на Господ“.!
Книгата се издава от автора. Рискът се оказа изключително успешен! 🙂