ПРАВЕДНАТА И ГРЕШНАТА

Имало една време една Душа, която все гледала към Бога.
Друго не виждала.
Не ядяла, не любила, не грешала , не спяла, не плачела.
Зовяла се ПРАВЕДНА.
В съседния двор живеела друга Душа. Все към Земята гледала.
Копала, засявала, любила, един път откраднала, двама мъже познала, три рожби отчувала, кофа сълзи изплакала.
Зовяли я ГРЕШНА.

Дошло време и двете да си идат от тоя свят и да се представят пред Бога.
Застанала ПРАВЕДНАТА с гордо вдигната глава, а Бога я попитал:
– Що си такава почерняла, Душо?
– Все в тебе гледах, Господи, снагата ми почерня, очите ми изтекоха.
– С майка ти, брат ти и мъж ти какво стана?
– Майка ми се рано спомина, аз късно научих. Брат ми ядове имаше, не исках с тях да се калям. А мъж, Господи, не съм познала, на тебе съм цяла. – завършила ПРАВЕДНАТА.

Застанал Бога пред ГРЕШНАТА.
– А ти Душо, защо си глава преклонила.
– Грешна съм Боже, за туй. Два пъти сърце съм си дала, на двама мъже. Веднъж се случи ръка да вдигна и хляб да открадна за рожбите си. Все на земята , Господи се кланях, че ни хранеше, към теб не ми остана време молитва да отправя. За туй чакам наказание да ми пратиш.

Изправил се Бога и рекъл:
Ей тука към Светлото има просната стълба. Стъпалата й чет нямат.
На всяко стъпало по 100 души седят.
На всяка душа по едно кълбо с мисли е дадено. Колкото повече мисли за живота си земен трябва да изпреде, толкоз по-голямо кълбото, толкоз по-низко стъпалото.
Колкото по-чист е Умът й, толкоз по-малко кълбото , на по-високо се качва.
Я ти ГРЕШНАТА, дето си три рожби отчувала и си земята копала, я на онуй горното стъпало стъпи, малкото кълбо да разплиташ!
А ти ПРАВЕДНАТА, с празните очи, ей тука долу приседни, че доста мисли са намотани на твойто кълбо.

Тъй отсякъл Бога и се прибрал в Светлото.

 

Споделяне:
  • 45
    споделяния

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!