ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

ПРАВИЛАТА ЗА ЩАСТИЕ И ПАЗАЧЪТ НА РАЯ

Имало едно време едни Правила за щастие.
Тъй като били високооборотен продукт Правилата рязко забогатели. Клиентите обаче бавничко, но сигурно започнали да проумяват, че нещо не е в ред. Или Правилата били фалшиви, или имало някаква тайна съставка дето никой не я казва. Щастието, което се получавало накрая било нетрайно, без чувство за хумор и със сериозно разхлабващо действие. Започнали да валят оплаквания.
Тогава Правилата създали Обучение по щастие, твърдейки, че щастието не е проста работа. Клиентите веднага се втурнали да се обучават. Щом не е проста работа, значи не е за всеки, следователно е престижно да се обучаваш на Щастие, нали? …
Обучението започнало да дава резултати. Клиентите се превърнали в Последователи. Правилата за Щастие и тяхното обучение отново забогатели. А Последователите вече имали кого да следват. В името на щастието те били готови на всичко:
– да не работят, за да медитират!
– да не правят секс, за да изчистят съзнанието си!
– да изоставят половинката си, за да се посветят на Божественото!
– да напуснат родината си, за да се погрижат за Вселената!
– да се лишат от собственото си Аз, за да убият Егото си…
Крачели редиците с Последователи, крачели и един ден стигнали портите на Рая.
А там отпред седяла една бабичка и копаела нещо.
Притихнали редиците, а напред излезли Правилата и рекли:
– Бабо, отмести се, не виждаш ли че трябва да влезем!
– Виждам аз, нали туй ми е работата.
– Викни тогаз Архангел Михаил да отвори!
– Друга работа си има Рангел, аз съм Пазача!
Посбутали се Правилата, но Последователите напирали.
– Тогава отключи ни портата, бабо!
– Първом трябва да вземеш тая лопата и да прекопаеш ей онази леха – рекла бабата.
Излязло главното Правило за щастие и взело лопатата. Позавъртяло я и полека пристъпило към лехата, че било кално. Извадило от джоба си мокри кърпички и позабърсало дръжката. След туй замахнало и…ударило на камък
– Ти синко, лопата май не си държал – присвила очички бабата.
– Не е имало нужда. Друга ми е силата на мене. – гордо заявило Правилото.
– Тъй ли? – зарадвала се бабата.- Я кажи и на мене!
– На мене бабо, силата ми е в Щастието. Има едни правила. Ако ги спазваш и си щастлив. Аз съм ги писал. Ей тия всичките, дето ги виждаш, мене следват и моята сила.
– Тъй, тъй – заклатила главата бабата. – я да го питам аз тоз народ тогава:
– Децата ви къде са, бре?
Редиците се размърдали. Никой не отговорил.
– Обичта ви къде е? Половинка викам, имате ли?
Пак никой.
– Земята ви къде е? – повишила глас бабата. – Род имате ли?
Последователите понавели глави.
Скочило главното Правило.
– Бабо, ти недей ги обърква. Те са святи хора. Всичко са оставили и мечти, и земя, и семейства. И имена си нямат. Че всичко това е Егото. А Егото пречи на щастието. Тези хора тук са живели според Правилата и са постигнали Щастие. Те дори сянка не хвърлят. Самият рай е създаден за тях. Отвори им!
Изправила снага бабата и станала дваж по-висока. Бялата й плитка се спуснала пред рамото й до кръста и гласът й проехтял.
– Тоз, който е без род и без обич, таз порта не ще да премине! Вървете си и си намерете сенките, пък си ги облечете. Пък като си спомните как се плаче и как мирише земята, пак елате при Портата!
Навела се бабата и на всеки в шепата сложила по една стиска пръст.
– И да помните , че щастието и силата ви са в земята. Че докато сте живи по нея ходите и тя ви храни. Небето го оставете на Смъртта и на Господа!
Обърнали се Последователите и си тръгнали обратно.
А Правилата…
Те се поогледали, пък видели на земята да лежи една тетрадка. Отворили я и прочели:
…И заръчаха българите:
ПОЧИТАЙ КОРЕНА СИ!
РАЗБЕРИ ЗА КАКВО ТЕ БИВА!
СЛЕДВАЙ САМО СОБСТВЕНИЯ СИ ДЪХ!
ПОМНИ, ЧЕ САМО ВЪРВЯЩИЯТ ИМА ПЪТ!
А бабата засукала мустак и хлопнала вратата на рая.

 

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!

Споделяне:
  • 1
    споделяне

Един коментар

  1. Даниела 10/02/2017 в 10:56 - Отговори

    Уникално. Няма какво друго да добавя. Браво, с почит и уважение към теб, мила Розмари. Името ти непрекъснато ми нашепва розмарин – онази чудна подправка, която не е за всяка гозба и не се ползва от всеки. Така ми звучи твоето име, планетата Венера, числото 6 и розов цвят, аромат на розмарин… Твоите писания ме карат да се радвам и да плача (пак от радост), защото намерих още една сродна душа, която да ми свети по пътя.Ти си знаеш, че трудът ти не е напразен…., но и аз да го спомена.
    Поздрави,
    Даниела

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!