ПРАВИЛАТА ЗА ЩАСТИЕ И ПАЗАЧЪТ НА РАЯ

Имало едно време едни Правила за щастие.
Тъй като били високооборотен продукт Правилата рязко забогатели. Клиентите обаче бавничко, но сигурно започнали да проумяват, че нещо не е в ред. Или Правилата били фалшиви, или имало някаква тайна съставка дето никой не я казва. Щастието, което се получавало накрая било нетрайно, без чувство за хумор и със сериозно разхлабващо действие. Започнали да валят оплаквания.
Тогава Правилата създали Обучение по щастие, твърдейки, че щастието не е проста работа. Клиентите веднага се втурнали да се обучават. Щом не е проста работа, значи не е за всеки, следователно е престижно да се обучаваш на Щастие, нали? …
Обучението започнало да дава резултати. Клиентите се превърнали в Последователи. Правилата за Щастие и тяхното обучение отново забогатели. А Последователите вече имали кого да следват. В името на щастието те били готови на всичко:
– да не работят, за да медитират!
– да не правят секс, за да изчистят съзнанието си!
– да изоставят половинката си, за да се посветят на Божественото!
– да напуснат родината си, за да се погрижат за Вселената!
– да се лишат от собственото си Аз, за да убият Егото си…
Крачели редиците с Последователи, крачели и един ден стигнали портите на Рая.
А там отпред седяла една бабичка и копаела нещо.
Притихнали редиците, а напред излезли Правилата и рекли:
– Бабо, отмести се, не виждаш ли че трябва да влезем!
– Виждам аз, нали туй ми е работата.
– Викни тогаз Архангел Михаил да отвори!
– Друга работа си има Рангел, аз съм Пазача!
Посбутали се Правилата, но Последователите напирали.
– Тогава отключи ни портата, бабо!
– Първом трябва да вземеш тая лопата и да прекопаеш ей онази леха – рекла бабата.
Излязло главното Правило за щастие и взело лопатата. Позавъртяло я и полека пристъпило към лехата, че било кално. Извадило от джоба си мокри кърпички и позабърсало дръжката. След туй замахнало и…ударило на камък
– Ти синко, лопата май не си държал – присвила очички бабата.
– Не е имало нужда. Друга ми е силата на мене. – гордо заявило Правилото.
– Тъй ли? – зарадвала се бабата.- Я кажи и на мене!
– На мене бабо, силата ми е в Щастието. Има едни правила. Ако ги спазваш и си щастлив. Аз съм ги писал. Ей тия всичките, дето ги виждаш, мене следват и моята сила.
– Тъй, тъй – заклатила главата бабата. – я да го питам аз тоз народ тогава:
– Децата ви къде са, бре?
Редиците се размърдали. Никой не отговорил.
– Обичта ви къде е? Половинка викам, имате ли?
Пак никой.
– Земята ви къде е? – повишила глас бабата. – Род имате ли?
Последователите понавели глави.
Скочило главното Правило.
– Бабо, ти недей ги обърква. Те са святи хора. Всичко са оставили и мечти, и земя, и семейства. И имена си нямат. Че всичко това е Егото. А Егото пречи на щастието. Тези хора тук са живели според Правилата и са постигнали Щастие. Те дори сянка не хвърлят. Самият рай е създаден за тях. Отвори им!
Изправила снага бабата и станала дваж по-висока. Бялата й плитка се спуснала пред рамото й до кръста и гласът й проехтял.
– Тоз, който е без род и без обич, таз порта не ще да премине! Вървете си и си намерете сенките, пък си ги облечете. Пък като си спомните как се плаче и как мирише земята, пак елате при Портата!
Навела се бабата и на всеки в шепата сложила по една стиска пръст.
– И да помните , че щастието и силата ви са в земята. Че докато сте живи по нея ходите и тя ви храни. Небето го оставете на Смъртта и на Господа!
Обърнали се Последователите и си тръгнали обратно.
А Правилата…
Те се поогледали, пък видели на земята да лежи една тетрадка. Отворили я и прочели:
…И заръчаха българите:
ПОЧИТАЙ КОРЕНА СИ!
РАЗБЕРИ ЗА КАКВО ТЕ БИВА!
СЛЕДВАЙ САМО СОБСТВЕНИЯ СИ ДЪХ!
ПОМНИ, ЧЕ САМО ВЪРВЯЩИЯТ ИМА ПЪТ!
А бабата засукала мустак и хлопнала вратата на рая.

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!