ПРИКАЗКА ЗА ТРЕВНЕНСКИТЕ СЛЪНЦА

Някога в Трявна, през 1808 година старият чорбаджия хаджи Христо Даскалов вдигнал къща за чудо и приказ.

Стекъл се народ от близо и далеч да я види. Чудели се и се маели хората на всичката тая хубост.

Но… нещо липсвало. Не била достойна вътрешната красота на градежа за външната. Виждал това стопанинът и сърцето му се късало. И други го виждали.

Когато седнали на софрата за почерпката, се изправил старият майстор Димитър Ошанеца и гръмко рекъл : ,,Aз нa двeтe гoлeми coби тaкивa тaвaни oт дървo щe изрeжa, чe да онемее всеки, който вдигне очи да ги види!”.

Скочил тогава младия калфа Иван Бочуковеца, а сърцето му блъскало в гърлото: „ И аз мога да измайсторя таван! И той да не отстъпва на тавана на уста Димитър!”

Нечувана дързост била тази…ученик да се изправи срещу учител. Някои от старите веднага викнали Иван да бъде тежко наказан, но по-мъдрите решили, че двамата трябва да сторят облог и с труда си да докажат дарбите си.

Така двамата майстори допрели палци, грабнали инструментите си и всеки се затворил в отредената му стая.

Било по Гергьовден.

Работили ден и нощ. Никой не можел да влиза и никой не знаел какво се върши вътре. Само дъщерята на чорбаджията им принасяла храна и вода. Търколила се половин година.

Дошъл Димитровден.

Отново свикал чорбаджията всякакъв народ и най-вече тревненските резбари.

Когато отворили вратата на младия калфа Иван, дъхът им спрял. От тавана греело юлското слънце и сякаш лъчите му пръскали младост, живот и сила по раменете на хората.

Отворили и другата врата. На онзи таван греело майското слънце. Мощното слънце на стария майстор ги заляло с покой и мъдрост.

Три дни и три нощи спорили кое слънце е по-хубаво.

Накрая резбарите излезли с решение: Майстор е вече младият Иван Бучуковеца, признава му се! Но баш майстор остава уста Димитър. Нему се пада червеният пояс!”

А там някъде отстрани стояла крехката , столетна  майка на чорбаджията. Поклатила бялата си глава и тихо рекла:

“Ех, мъжка им работа… Не видите ли, че няма по-хубаво? То едното слънце не може без другото…”

Навремето, когато започнах да наричам все си рисувах по един символ Оренда и си го слагах под менчето – за сила! После видях слънцата в Даскаловата къща. Те предизвикаха буря в сърцето ми. И започнах да си рисувам едното слънце със символ Оренда, а другото със символ Любов Божия. Как съм си ги избрала кое с кое да е, аз си знам. Важно е, че сякаш топлината на българските слънца под менчето, сгряваше водата и я даряваше със сбъдване.

Няма да ви кажа и кое от двете слънца на кого е.

Идете в Трявна да ги видите! И си заведете и децата!

Повече за символите ОРЕНДА можете да прочетете на www.orenda.bg

Споделяне:
0 коментара

Оставете коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!