РОДОПИТЕ – ЛЮБОВ И ИЗПИТАНИЕ

Посвещавам този материал на Петльовден (2-ри февруари)

Петльовден е мъжки празник. В историята ни Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за българите данък – кръвният, взимането на малки момчета за еничари.

Старите хора разказват как смела еркечанка (дн. с. Козичино) отказва да даде мъжката си рожба на турците.
„Чедото си сама заколвам, на турци го не давам!”

През нощта тя извежда детето, заколва в полунощ петела на прага на къщата и опръсква с кръвта му прага и портата. Сутринта турците се стреснали от тежката воля на майката и повече не припарили до Еркеч. От тогава Петльовден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български. А в с. Еркеч за празника се прави и петльовденски байряк от чимшир, украсен с пера от петльова опашка.

Исках да мине известно време преди да пиша за последното си ходене в Родопите. Да си събера мислите, да подредя въпросите, да намеря собствените си отговори…Да се сдобря с отговорите си…

Ще започна с разговора си с баба Сафе от село Рибново. Няма да се опитвам да предам любимия си диалект. Няма да ви занимавам и с времето, от което имахме нужда и двете, за да мога най-после да питам:

Р: Бабо Сафе, какво е помак?
С: Човек. Такъв като тебе (през очите й премина сянка).
Р: Да, ама мен не ме наричат помак, а теб те наричат.
С: Господ ще го накаже този, дето ни е дал това име, че да се отличаваме!
Р: Но вие се отличавате! И по дрехите, и по говора, и по вярата.
С: И по-лоши ли сме? Все идват, снимат, гледат и после говорят колко сме лоши. С какво сме криви, ти ми кажи!
Р: Знаеш с какво, с вярата. Вие изповядвате исляма, а се наричате българи. Българите са християни (не можех да повярвам, че казвам това…)
С: Помаците са такива…помъчени хора…объркани…и аз не знам вече…
Р: Ти защо изповядваш исляма, това е вяра, която насила ни е била наложена, не си ли мислила да си върнеш вярата на рода от преди…от преди да я вземат турците?
(Баба Сафе млъкна, а аз се чувствах зле. Исках да знам, а знаех, че не всеки въпрос може да бъде зададен. И че може би никога не е бил задаван)
С: Коя вяра? И майка ми, и баща ми са мюсюлмани. Помня прабаба си. Тя първа ми е чела корана. С трите ми сестри сядахме вечер и тя четеше. Винаги съм знаела, че Аллах ми помага. Това ми е на мен родовата вяра. Турците не ме интересуват. Аз тях не ги помня.
Р: Вчера в Ковачевица ми казаха…
С: Знам какво са ти казали. Че сме се продали, нали? Че сме вероотстъпници и родоотстъпници. Знам и кой ти го е казал. Онези така говорят, за това не ни обичат нас.
Р: Ами ако е така? Онзи дядо вика, че където българина не е минал през огън и меч, той не си милее за вярата. Разправят, че помаците са си платили да не ги тормозят и че доброволно сложили чалмите. Това не е ли предателство? Ти за Батак чувала ли си?
С: Знам аз за Батак. Идваха тука едни да ни разказват. И други работи ни разказваха. Цели родове затривали турците, цели села…и българите пак не се давали. Това искаш да чуеш, нали? Хубаво. Я сега аз да те питам. Ако сега ти се изправи турчин и тури син ти на дръвника, и майка ти, и баща ти, ти какво ще направиш? Я да видя колко си курназ, а?

…Спрях да я слушам. Сърцето ми биеше в ушите. Не можех да отговоря…Не знаех. ..Не знаех…НЕ ЗНАЕХ!!! А тя продължаваше.

С: Жив човек няма, дето да може да отговори! Кой знае какво и как е било. Едно ще ти река. Ако моите не бяха сложили чалмите, нямаше да ни има, и баба ми, и майка ми, и мен, и децата. В Рибново сме 3000 човека, а християнските села загиват. Питай ги колко са в Ковачевица…

Станах, дори не я погледнах. Тръгнах към училището. От там излизаха децата. С кожени и пухени якета, с телефони в ръцете и раници на гърба. И с шалвари и забрадки. Говореха само на български. Имената им бяха само турски. Това беше най-голямото училище в околността, а бях се нагледала на достатъчно опустели селски училища.
Чувах баба Сафе в главата си „Ако турят син ти на дръвника…”
Чувах и друг глас : „Ако ония българи бяха спасили кожата, сега нямаше да я има България. Или щяхме да сме в шалвари всичките…”
Стоях насред Рибново и не можех да мръдна.
Бях в района от 4-5 дни и чувах все едно и също. „Живеем си чудесно с помаците. Те са си добри хора. Имам много приятели там…”
Нима?!
Или просто има разговори, които негласно са забранени между приятели? Какво ли би станало, ако приятелите се поразговорят?
Напуснах работата си в телевизията преди няколко години. За мен е абсолютно правило при обиколките си в страната да не записвам нито с камера, нито с диктофон. Журналистическото ми мислене слава богу отдавна отстъпи място на учещия човек. Признавам си, че там в Рибново ме връхлетя огромното желание да имам оператор и камера. Исках да снимам всички престилки, забрадки и шалвари и да излъча после по телевизията онзи велик въпрос: „ Ако турят син ти на дръвника…?” Исках всеки българин да опита да отговори.
Върнах се бавно по улицата. Знаех, че баба Сафе си се припича на пейката. Не само беше там, ами и кафе ми беше направила. Кимна ми и ми го подаде с усмивка.

С: Плакала си. Ще ти мине. Туй са добри сълзи. Сълзи за вярата винаги са добри.
Р: Бабо Сафе, ти имаш ли се за българка?
С: Аз? Че аз съм повече българка сигурно от 200, дето ги знаеш. И като заговори, ти що не дойдеш в събота на сватба?
Те наште сватби в Рибново все ги снимат, че са най-българските. За „ЛЕПЕНЕ НА ГЕЛИНАТА” чувала ли си?
Р: И по телевизията съм гледала даже. Казват, че наистина е най-стария български сватбен обред. Ама не искам да гледам сватбата, искам да вляза вътре, като правят гелината. Дали може?
С: Вътре не пускат. И я пазят много да знаеш. Хич и не опитвай!
Р: А как така сте мюсюлмани, пък вие пазите най-старата българска сватба?
С: Е точно за туй! Нас никой не ни е пипал и сме успяли да я опазим. Ти пак почна с туй мюсюлманство, аман! Ти пък си голяма християнка! Я ми кажи вярваща ли си? На служба ходиш ли?
Р: Не, кръстена съм, но не съм религиозна.
С: В Бога не вярваш ли?
Р: Вярвам. Вярвам в Светлината, в Извора, в Сътворението…
С: Тъй де, в Бога значи. Щото внучка ми разправя (в учебника й пишело), че преди християнството българите били вярвали в Слънцето. И че християнството също с меч било наложено. Тъй ли е?

…Времето полекичка забави своя ход и приседна до нас на пейката…

Р: Вярно е.
С: Е тогаз вие, големите българи, що не се вдигнете пък да си върнете пак старата родова вяра, пък на нас ни се сърдите? Я, ти да не вземеш сега пак да ревеш? Я пийни малко от кафето, пък аз да ти донеса вода…

Това е една мъничка част от едно огромно изпитание на собствената ми вяра.
Има ли друг народ в Европа, който едновременно да изповядва християнство и мюсюлманство?
И за кой ли пък трябваше да си доказвам, че българщината не е във вярата?!
И защо толкова ме боля сърцето?
Защо два часа останах в село Скребатно, твърдо решена, че чудо ще направя, но ще накарам кмета да отвори църквата, заключена от години?
Аз ли бях тази която кресна „Тука по-лесно ще вляза в джамия, отколкото в църква!”

В онази събота се върнах в Рибново. И влязох в една помашка къща да видя „ЛЕПЕНЕ НА ГЕЛИНАТА”. Гелината е булката. Тази дума я няма никъде другаде. Как влязох, няма значение. Имах честта да ме пуснат вътре. Това е от тези преживявания, които оставят белег. Ще оставя този белег за себе си. Ще кажа само, че това е едно от най-българските тайнства, които съм виждала. Избелването на лицето на гелината и облепването му с камъни има за цел да предпази жената от зли очи в този ден. Отдавна знам, че според старата ни вяра момента на излизане от моминството е свят и пределен. Смята се, че на предела жената е най-чиста и най-уязвима, за това покриват лицето й. Но не с було, а с маска, която се нанася директно. Очите й през цялото време стоят леко притворени , а в ръцете си гелината държи огледало. Единственото, което може да вижда е собственото си отражение. Часове наред, до като не остане насаме с мъжа си, тя не отронва и дума. А в следите от стъпките й пристъпя сестра й, за да не може никой да вземе пръст от тях и да й стори лоша магия. Вечерта мъжът й я измива с мляко.
Това не е възстановка на стар обичай или туристическа атракция. Това е жив български обичай, който се прави на всяка сватба в Рибново.
Помаците го пазят. Точно те и точно там! Защо???

Прилагам едно видео, на което ще видите българско хоро, което те играха на сватбата. Оставям на вас емоциите и въпросите.
А аз искам от цялото си сърце да благодаря на Пембе, която смело мога да нарека моя приятелка. Благодаря й, че пред очите на цяло Рибново ме държа под ръка, без да се притеснява от всички погледи и за терлиците, които ми оплете , за да вляза при гелината!

Всички текстове и изображения в този уебсайт са предмет на авторско право, собственост на Розмари Де Мео!