СРЕДИЩЕ на българската памет
с. Стефаново, община Ловеч,
Архитектурен резерват Старо Стефаново
„СРЕДИЩЕ на българската памет” съществува
благодарение на всички българи,
купили, прочели и обикнали „Стопанката на Господ”!
СРЕДИЩЕТО се намира във възрожденска къща, обявена за архитектурно – историческа културна ценност.
Архивът на къщата се пази в НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство). Според него тя е построена в периода 1850/1860г. Представлява единствен по рода си в района „архитектурен ансамбъл”, в който под общ каменен дъгообразен покрив са събрани жилищна и селскостопански постройки, опасващи вътрешен двор.
След смъртта на последните собственици, имотът остава необитаем в продължение на 45 години.
От 2017 година има нови стопани.
Тежкото състояние на основната къща налага реконструкцията и реставрацията ѝ. Проектът е съгласуван и одобрен от НИНКН. Реконструкцията на стените е извършена изцяло със стар кирпич (блокчета от кал и слама, печени на слънце). За портата и чардакът са използвани стари греди от къщата, разбичени на дъски. За покривът са използвани старите каменни плочи.
Останалите постройки, в това число настоящите Училище и Продавница, са запазени и само реставрирани.
Целият архитектурен ансамбъл е запазил изцяло същинския си, старинен облик.
Архитектурен Резерват Старо Стефаново
Старата част на село Стефаново, известна като Старо Стефаново, е обявена за Архитектурен резерват през 1982г.. В селото са регистрирани 96 къщи със статут «паметник на културата», строени в началото и средата на XIX век. За първи път Стефаново е споменато през 1515г. в документи от Османската империя, където е записано под името „Исвоте”(според местни легенди това е прабългарското му име). В други турски документи е записано като Израч и Ивраджа. След Освобождението е прекръстено на „Вратца” – Вратата. Носи това прекрасно име до 1950г., когато новата власт отново преименува селото.
Подробности можете да прочетете на staro-stefanovo.free.bg
За Резервата има изключително много публикации и в същото време е най-неизвестният от всички населени места с подобен статут в България.
Както казваме тук „Нещо пази Стефаново!…” от кръчмари, търговци, викове и лоши очи… И дано пази винаги!