СРЕДИЩЕ на българската памет

с. Стефаново, община Ловеч,
Архитектурен резерват Старо Стефаново

„СРЕДИЩЕ на българската памет” съществува
благодарение на всички българи,
купили, прочели и обикнали „Стопанката на Господ”!

 

В СРЕДИЩЕТО се помещава училище, в което се провеждат събития, свързани с българска памет, език, дух и наследство. Програмата е публикувана в ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ.

Разполагаме и с Продавница, която предлага всички български, авторски дарове на Розмари Де Мео и Валентин Илиев. Можете да разгледате повечето от тях в магазина.

Работно време на продавницата:

събота и неделя, 11.00 – 18.00ч.

По време на събитие, продавницата не работи.
Вижте програмата!

 

ИСТОРИЯ НА КЪЩАТА:

СРЕДИЩЕТО се помещава във възрожденска къща, обявена за архитектурно – историческа културна ценност.
Намира се в горния край на Резервата.
От мегдана се тръгва нагоре по стръмното, като в ляво остават църквата и училището. Първата пресечка в дясно и нагоре, по макадамов път, ще ви отведе направо при нас.

Архивът на къщата се пази в НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство). Според него тя е построена в периода 1850/1860г. Името, под което е регистирирана е „Гарипската къща“ (от турски „garip“ – странно, необичайно) Всички предишни собственици са носили фамилията Гарипски. Къщата представлява единствен по рода си в района „архитектурен ансамбъл”, в който под общ каменен, дъгообразен покрив са събрани жилищна и селскостопански постройки, опасващи вътрешен двор. Местните разказват, че на мегданчето пред нея се е извивало Гергьовденското хоро, а под вековната черница отпред се е избирал кметът на селото.
След смъртта на последните собственици, къщата остава необитаема в продължение на 45 години.

От 2017 година има нови стопани, които я съживяват.
Тежкото състояние на основната къща налага реконструкцията и реставрацията ѝ. Проектът е съгласуван и одобрен от НИНКН. Реконструкцията на стените е извършена изцяло с камък, стари дъбови греди и стар кирпич (блокчета от кал и слама, печени на слънце). За портата и чардакът също са използвани стари греди от къщата, разбичени на дъски. Покривът е реден със старите каменни плочи.
Останалите постройки, в това число настоящите Училище и Продавница, са запазени и само реставрирани.
Целият архитектурен ансамбъл е запазил изцяло същинския си, старинен облик.

Основният реставратор на къщата е Валентин Илиев.

Архитектурен Резерват Старо Стефаново

      Старата част на село Стефаново, известна като Старо Стефаново, е обявена за Архитектурен резерват през 1982г.. В селото са регистрирани 96 къщи със статут «паметник на културата», строени в началото и средата на XIX век. За първи път Стефаново е споменато през 1515г. в документи от Османската империя, където е записано под името „Исвоте”(според местни легенди това е прабългарското му име). В други турски документи е записано като Израч и Ивраджа. След Освобождението е прекръстено на „Вратца” – Вратица, Вратичка. Носи това прекрасно име до 1950г., когато новата власт отново преименува селото.
Подробности можете да прочетете на staro-stefanovo.free.bg

За Резервата  има изключително много публикации и в същото време е най-неизвестният от всички населени места с подобен статут в България.
Както казваме тук „Нещо пази старото село!…” от кръчмари, търговци, викове и лоши очи… И дано пази винаги!