Описание
ПРИКАЗКА ЗА РОДОВАТА МАРТЕНИЦА
Думите на баба Рада Илиева
Някога всяка къща си имала мартеница. Естествено домашната мартеница била голяма и все от вълна. Привързвали ù и хлопки, и подкови, и мъниста… Приличала на онези пискюли, дето все още ги кичат по циганските коне. Та тез мартеници се именували Родови. Когато детето порасне и напусне дома, за да си направи свое семейство, на Баба Марта се прави обред.
Старата родова мартеница и една нова се носят от родителите в новия дом на рожбата им и се връзват една до друга. Двете мартеници остават заедно през първата година, за да се предаде паметта, обичта и силата на рода. И се прибират заедно.
На другата година отново заедно се окачват вкъщи. Когато видят щъркел, младите взимат старата родова мартеница и я връзват задължително на плодно дърво, за да даде плод обичта им. Новата мартеница остава при тях, за да се грижат за нея и да я предадат на рожбите си.
А старата родовата мартеница винаги се откупува от младите с нова, за да донесе на родителите им обич и нова сила в старините им.
Това е един от най-дългопаметните български обреди…
Из ”Стопанката на Господ”
Кремена –
Няма по комерсиалното монополизиране на историята от Вашите глупости и безскрупулните Ви цени
Цветанка –
Днес получих мартениците! Прекрасни са! Благодаря от сърце❤
Маргарита –
Допира на истинска вълна е невероятен. Определено усетих енергията и нямам търпение да дойде март, за да си я окачим у дома❤️