Благодаря!
Stopankata-na-gospod-iubileino
Stopankata-na-gospod-iubileino23Стопанката на ГосподСтопанката на Господ

СТОПАНКАТА НА ГОСПОД – Юбилейно издание

17.00лв. 15.00лв.

Налично

4.59 от 5 на база 68 клиентски оценки
(68 клиентски отзива)

С обич към новите
и почит към старите
СТОПАНИ НА ГОСПОД

ВАЖНО: С благодарност към читателите, авторът пуска това издание с различна корица и на различна цена. Това е 25-то издание на „Стопанката на Господ”, с общ тираж до сега 100 000 книги.

Автор: Розмари Де Мео | Обем: 333 стр.
Меки корици | Тегло: 0,490кг. | Размери: 17 x 20см

Налично

Споделяне:
  •  
  •  
  •  
  •  

Описание на продукта:

Стопанката на Господ” е сказание по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства живи и до днес и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си.
Стига да обича и почита корена си…и да усеща потреба да го стори.
Понятието „требник” идва от старата дума „потреба” – нужда. Една от най-големите ценности в книгата са 11-те народни повели и най-вече последната:
Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!”.
Историята, описана в сказанието, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.                      

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ на „СТОПАНКАТА НА ГОСПОД

     Райна  напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата й мечта. Но нещо се пропуква, цветовете от приказката изтичат и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение, което кръжи наоколо е… магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой. Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й.
В махалата една баба й казва, че коренът й бил български, бил от дълбоките… и не я пускал. А бабата е наречница…
Старците учат Райна, че силата й е точно там, в българския й корен. Хващат нишката на Райниния живот и я пресукват така, че да си вземе силата. А в заника на живота си, старата наречница предава дарбата и знанието си…  

Една веща баба все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата! „Стопанката на Господ” разказва, как реченото й може бъде сторено.

Народната певица Валя Балканска за книгата:
     „Благодаря на Розмари, защото е съзряла огънчето на съхранената българска душа и през тръните и плевелите е отворила път към нея.
Като прочетох и 11-те народни повели в тази книга, събрах внуците си и четох и на тях. Мисля си, че това е книга с корени и че ще бръкне на много българи в душите…

ЗА АВТОРА:

     Розмари Де Мео носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Тя завършва НАТФИЗ “Кр. Сарафов” в клас на проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава за Италия.  Но българският й корен я дръпва обратно в родината и пътят й поема в нова посока. Със сестра си и баща си създават фондация ЩЕДРО СЪРЦЕ и заедно правят националните кампании „Да вдигнем знамето в училище” „Съхрани българското”, и „Шампионите тръгват от училище”. В последствие работи като телевизионен сценарист и редактор. Последните години Розмари Де Мео обикаля страната със семинарите си „Скритото знание на българите” и „Дарът на корена”. Самата тя е наречница. Защитава дипломна  работа на тема „Българското обредно наричане като терапия”, която можете да видите тук

Ако желаете да научите повече посетете нашата група във Facebook

Допълнително:

Тегло 0.490 kg
Размери 20 x 17 cm

68 отзиви за СТОПАНКАТА НА ГОСПОД – Юбилейно издание

  1. 5 от 5

    :

    Не ми се свършва и я чета бавно. Истина обвита в приказка. Думи които танцуват, преплитат и рисуват по начин несравним. И нещо ме стисна за гърлото…
    Розмари е създала дар за българите и обичта и се разнася с всеки ред.

  2. 5 от 5

    :

    Чете се на един дъх и жалко,че не е по-дълга. И те кара да се усмихваш,сякаш всичко ти е толкова близко до сърцето,сякаш си го преживял някога… Благодаря,че я написахте! Не спирайте!

  3. 5 от 5

    :

    Благодаря от душа и сърце! Същите тези които се чувстваха някак изгубени до сега! Благодаря!

  4. 5 от 5

    :

    Благо даря ти Розмари!Докосна душата ми.Стисна ме за гърлото.Плаках през цялото време без да знам защо.Даде ми много много много…

  5. 5 от 5

    :

    Благодаря за прекрасната книга, Розмари! Вълнувах се много докато я четях, изпитах гордост, че съм българка и вяра, че знанието и мъдростта на нашия народ няма да изчезнат.

  6. 5 от 5

    :

    Аз съм от хората, които не могат да четат книги. На 37 години съм и имам по-малко от 10 прочетени книги, а съм започвал стотици. Вчера една приятелка ни чете няколко часа от тази магическа книга. Това което изпитах трудно може да се опише, сълзите ми се редуваха с искрен смях, припомняйки си тези истини. Прекланям се пред авторката, че е успяла да събере и да ни поднесе по такъв красив начин тези забравени знания, много по-важни от нещата, които учим в училище. Тази книга е лъч светлина в тази замърсена, препълнена с ненужни задръстващи неща среда.
    Когато имам възможност ще я подаря на мои роднини, но най-вече на майка ми и на моите приятелки. Всички те носят тази магическа сила в себе си и искам да им припомня 🙂 Благодаря ти Розмари, това което ни даваш е истинско и вечно. Бъди щастлива )))

  7. 5 от 5

    :

    Да си припомним старата, правата вера!

  8. 5 от 5

    :

    Прочетох едно изречение от книгата в списание 8 и направо я поръчах. Беше преди Коледа. Нямах идея за какво става въпрос, но купих 2 книги: една за мен и една за подарък.
    Подаръкът отприщи живителен дъжд от сълзи, а аз нямах търпение да я захвана, но тогава четях друго.
    Миналата седмица най-накрая откликнах на нейното привличане. Бих казала, че това е магия, напечатана на хартия! Толкова истинско, толкова вълшебно, толкова българско…
    Потъвам в душата си, когато я отворя и се зачета. Чета я бавно и знам, че няма да е за последен път.
    Благодаря ти, Розмари!

  9. 4 от 5

    :

    Ресурс базирният национализъм е последнта крачка преди истината, издигането му до религия е път без изход и тази книга ми позволи да го разбера. Бългрското е най- близо до сърцето ми, сега още повече, но не е неговият център. Благодаря

  10. 5 от 5

    :

    Екатерина Милева
    Благодаря за книгата! Сега ми се изясни точно за какво не съм се доверявала на християнството и библията и защо те не владеят моето сърце, въпреки че съм насилвала себе си да проумея тяхната „мъдрост“. Получих отговор на много, много въпоси. Била съм на различни езотерични курсове и съм работилас енергия и „програмиране“, и сега проумях защо понякога не дават желания резултат. Не съм чела по честно и откровено написана книга на такава тематика, която на всичкото отгоре се чете с удоволствие и без усилия. Това е пример как сериозна, отговорна и много важна информация може да бъде поднесена като забавно четиво с изящна лекота. Аз смятам че магиите – са енергоинформационни структури , а правенето на магии – това са знания и умения за работа с енергоинформация, т.е. насочване на енергията, мисълта, думите, емоциите като лазерен лъч към определена цел, често с използване на материален носител. Магиите са с различно ниво на сложност, някои могат да бъдат практикувани от всеки човек, но други се нуждаят от Майстор.
    След откриването първо на ел.ток, който позволи развитието на науката и техниката, и второ – след откриването на компютъра и интернет, следващата грандиозна стъпка е – да се гмурнем в необятното пространство на разкриване на тайните на човешката Душа и човешката психика. От книгата бях щастлива да видя че няма да сме пионерите в тази област и не сме откриватели, а само преоткриваме древните истини. Длъжни сме да ги преоткрием и да работим върху себе си, за да може да оцелеем като вид. Да минем на ново еволюционно ниво на развитие, да развием интуицията си и да разгърнем доброто в себе си. Да прогледнем за неща, за които досега сме били слепи.

  11. 5 от 5

    :

    Благодаря Ви Розмари,написахте нещо, което се чете на един дъх ,през сълзи и смях с благодарност и малко страх .Страх ,защото влизаш в дебрите на нещо непознато ,но в същото време желано .Внуците ми са все още малки ,но обещавам да им прочета тази книга когато пораснат! Благодаря Ви още веднъж ! Много бих желала да Ви видя на живо ако е възможно.

  12. 5 от 5

    :

    Тази книга е най-свидното нещо,което съм чела! Даде ми сила, която винаги съм мислела ,че я има някъде! Даде ми вяра, за да се хвана за нещо! Плаках,препрочитах, обяснявах си,много! Получих книгата като подарък за рожденния си ден!-2.05.17!зшапочнах веднага да я чета, но по малко! Получих инсулт и съм в болница! Вашата книга ми даде много сила да се справя с това състояние! Получих отговори на въпросите, които ме тормозят от години!Вие Розмари имате голяма мисия! Благодаря! Благодаря! Благодаря! Благословена да сте ,приятелко! Ако мога да бъда полезна с нещо…За тази книга ще разказвам на много хора! Това е нашата семейна книга,нашата библия !

  13. 5 от 5

    :

    Благодаря Ви!
    Обичам тази книга!
    Благодаря за всичко в книгата: за приказките, мъдростта, за историята, за усещанията, за ароматите и звуците, за корена и времето, което ми дава възможност да осмислям, чувствам и споделям. Това е книга не за един път, а за много пъти във времето.
    Наречена „семейна книга“ или „българска библия“ е най-точно!
    Благодаря, Розмари!

  14. 5 от 5

    :

    Прекрасна е!!! И ме намери в най-подходящия момент.

  15. 2 от 5

    :

    Тази книга е събуждане от дълбок сън.Изгубеното парче от пъзела,което е било някъде дълбоко…Някак много от нещата в нея всъщност винаги съм ги знаела.Сега изплуват със страшна сила.

  16. 5 от 5

    :

    Всеки може да намери нещичко от себе си и за себе си в книгата „Стопанката на Господ“.

    Случайности не съществуват, щом е дошъл подходящия момент … книгата ще ви намери.

  17. 5 от 5

    :

    Благодаря Розмари, за дадената ни семейна книга!И да знаеш – ИМА ЕДНА СИЛА -така казваше баба ми вече покойница.Сега разбрах какво ми е предала – БЪЛГАРСКАТА ВЯРА. Бъди благословена!

  18. 5 от 5

    :

    Точно сега, в тези времена, когато всеки се е разпилял на някъде и физически и душевно, българите имахме нужда от тази книга! Дълг на всеки, който я е усетил и все още е преплетен с корена си, е да я споделя с близки хора. Магията на българските традиции трябва да живее чрез нас и поколенията ни! Благодаря на автора!

  19. 5 от 5

    :

    Благодаря на Розмари за тази Вълшебна книга… чета и на душата ми е леко и хубаво , като забравен обичан спомен когато се прибираш у дома !

  20. 5 от 5

    :

    Невероятно вълшебство е тази книга…прочетох я на един дъх и….останах без дъх….БЛАГОДАРЯ от сърце на авторката..

  21. 5 от 5

    :

    Не помня да съм чела нещо по-вълнуващо и докосващо. Благодаря! Нямам търпение дъщеря ми да порасне достатъчно, за да я прочете!

  22. 5 от 5

    :

    Чудесна книга! Истинска и чиста. Човечна и дълбока.
    Препоръчвам я на всеки, който се интересува от четене.
    Помага на много хора. Сигурен съм!

  23. 5 от 5

    :

    Когато зачетох книгата, видях себе си… Нобяснимо е! Благодаря!

  24. 5 от 5

    :

    Чудесна книга.Образите са запечатани в ума ми. Мисля, че по нея може да се направи прекрасен филм.
    Като я четеш започваш да разбираш и най-вече да чувстваш неизказаното в нея.
    Имаше нужда от такава книга. А дали е с определен жанр или не -това е без значение за читателя.
    Може по темата да е писано, да има научни трудове и т.н, но това е книгата, която наистина ме докосна и не само това – хвана ме за гърлото!
    Благодаря ти Розмари!!!

  25. 5 от 5

    :

    Здравейте,
    има ли я в електронен вариант?

  26. 5 от 5

    :

    Убеден съм, че книгата ще намери тези с все още жив български Корен и ще им помогне да намерят Силата си, Пътя си и Щастието си. А за останалите… тя не е за тях.
    Благодаря ти, Райно, за труда и вдъхновението!

  27. 5 от 5

    :

    Тръгнах на гурбет преди 6г,оставих съпруг и дете.Задружно и любящо семейство сме.Решихме аз да замина първа и като завърши синът да дойдат при мен.Бързо си намерих работа,нормални трудности,плащаха ми редовно.Лошото беше че когато си тръгвах от работа аз започвах да плача.Мислех че съм полудяла,не смея да споделя.Ходя на работа,искат да ме назначат за постояно,плащат ми редовно, а аз плача.А още по страшното е че не плача за семейството, а постояно ми изплуваха в главата картини от българската природа.Планини,планини и невероятни гори,морето,прекрасно небе с пухкави бели облачета.Стрясках се, как е възможно,ами детенцето ми,съпругът…. и пак ЧИСТА И ПРЕКРАСНА БЪЛГАРИЯ.Знаем си я каква е,но ходя там и всяка стъпка в главата ми изплува нашата природа.Имах чувството че се движа в паралелен свят,че полудявам,че не съм в ред,че нр ми е мястото.Прибрах се за ваканция лятото и повече не заминах.Не можах да обесня,защото не ме и разбираха другите.Чух за книгата поръчах три броя.Странно,но тя отиде при други хора, не при тези които ми я поръчаха,но по-странно е че ги подарих.Едната която беше за мен я прочетох и тя замина подарък,поръчах още две.Твърдо решена че аз трябва винаги да я имам……е и те заминаха подарък.Знам че аз никога няма да мога да си взема парите за тази книга от този който ми я е поъчал,тя винаги ще е подарък.Разбрах че не съм луда,проумях че коренът ме е зовял да се върна.Това са точните думи и ми олекна много.Дълго се чудех как да споделя и ето написах го.БЛАГОДАРЯ РОЗ МАРИ!!!

  28. 5 от 5

    :

    Бях предубедена, не ми харесва да деля света на българи и чужденци. Това, което прочетох е истинско.Общочовешко също. Думи и случки, които те обръщат към същността, казват ти колко важно е да знаеш какво искаш от себе си и от живота и да го извикаш – само ти можеш, само така работи. Връзката с онази сила, която напътства и която трябва само да се затаим за малко и да послушаме.
    Препрочитам книгата, защото се чувствам добре от нея, като че отивам за малко в един друг свят и там се пречиствам, всичко ми се изяснява и ми идва сила.
    А тези баби и техните думи, тяхната искреност, която не подозирах че някъде се е съхранила и отговорност пред това, което се случва всеки ден, с всеки човек.
    Уважението, себеуважението, на което се учат децата, „аз съм важен“ се оказва най-важното нещо в вижота, но не важен пред другите, а на себе си.
    Купувайте книгата и за себе си и за своите най-близки хора. Тя дава сила и здраве.
    Не знам въобще какво да кажа на Розмари, тя знае и е на правилния път. Да бъде свързана и много силна.

    Натали

  29. 5 от 5

    :

    Страхотна книга, пълна с истини и мъдрост изтекли от корена и старата вяра. Благодаря

  30. 5 от 5

    :

    Голямо БЛАГОДАРЯ! Розмари, благодаря ти за това, което си описала, написала с душата си. Книгата е от тези, за които казваме, че се прочитат „На един дъх“. Грабва те и не те пуска….и не искаш да свършва. Толкова е българска, толкова е истинска, толкова те кара да плачеш, да се смееш, да я изживееш! Всеки, който има очи и уши ще я види и чуе.

  31. 1 от 5

    :

    Вероятно трябва мнението ми за книгата да е хубаво, но аз едвам изчетох до 20 и някоя страница и я зарязах. Много досадна книга – лично за мен. Езикът тежък, вярно, народен, ама се изприщих от него. Нищо не се случва, някакви баби влизат-излизат… Не знам изобщо как на някой може да му хареса, пък като гледам тук са доста 🙂

  32. 5 от 5

    :

    Книгата ми хареса с това, че докосва душевността на този, който има нагласата да се опитва да разбира прочетеното. Усещането ми бе подобно на това, което изпитах, когато влязох в църквата на баба Ванга в Рупите. Трудно се описва с думи, но нещо, което те кара да вярваш в силите, които не можеш да си обясниш логично. Най-същественото обаче е това, че ме накара да вярвам в човещината на обикновения българин (колкото банално или изтъркано на пръв поглед да се струва в днешното ни комерсиално битие).
    Благодаря, Розмари! С хора като теб България ще я има.

  33. 5 от 5

    :

    Както в повечето случай става ,приятелка в фейсбук побликува извадка от кигата ви,която прочетох на един дъх и…къде с усмивка ,къде тъга и умиление уважение даже ей тъй нЕква гордост в мен назря сълзи последните от радост ,че и се прокрадна мисъл ….каква ли ! Ами такваз,че останали са шепа хора като вази дет прославят милата ни рОдина ,малко са и кът са нейде са се скрили в пещера дълбока ли голяма ,хортуват си и чакат …какво ли …знам ли ,нЕмам си идея .Някой ще си кажат тоя па руснак ли е къде се бута, ….еми поляк по майка а тате бе българско чедо тук отрасъл и роден съм с шопско потекло ..Но не това е важно, сиреч дори е маловажно могъл съм да отида като бай Ганьо на гурбет и да се не върна ..много ‘българи“ туй направиха що не простимо е …за насъщния да забравят или прокълнат родината ни със вековна и несломима история и когато се появи ,подобен Огромен заряд от енергия караща те да се усмихваш радуваш ,че си част от такъв ВЕЛИК НАРОД потомък на Кубрат, Аспарух, Левски ,Ботев, и мноОго други ,че азбуката писана от Светите братя Кирил и Методий са дали азбукито, не само на нас а и на всички славяни барабар с русите дето се имат за гоУеми ,а не могат да ни стъпят и на малкия пръст ..
    Отнесох се ,да ме прощавате ,…ако книгата е цялата като извадката която имах удоволствието и насладата за ума интелекта и всичките си сетива да ……..не намирам точната дума……….а ето да ПОПИЯ ВСЯКА ДУМА написана с невероятна любов към туй що е българско . Имам и една забележка, която трудно преглъщам въпреки ,че не мога да отрека ,че разбирам а тя е защо автор обичащ и пишещ с такава любов и себераздаване верочтно има такъв чужд псевдоним -би могъл да е един от многото български и красиви имена :))
    Много малко са хората избрали да останат тук да работят и найважното да разпространяват словото и историята Българска такива са групи като Епизод- Емо и компания ,Българе и разбирасе всички фолклорни групи…вие и вашето четиво се нареждате сред тях .
    Относно кукерите ,има някакво научно изследване което доказва ,че звъна им е единствен и специфичен …тои нарежда в човека вибрацийте които са се разстройли от градската ни среда -облъчвани от всякакви вълни телефонни антени, зла магия и подобни -за последното се убедих на собствен гръб.
    Сещам се за още един негатив ,мислейки за общото благо и възможноста повече хора да достигнат до четивото …в Полша процента за държавата за книги и списания е е 7% ..тук 20% което увеличава крайната цена …за да достигне повече хора трябва да е на достъпна цена за по слабо платените професии .17 лв е много ако се цели масовост и достигане до ядрото от обезверени завистливи и натиснати от живота и политици ,битие ако щете хорица.
    Що се отнася до мен,скоро ако не и днес ще бъде четивото с главно Ч което ще си купя.
    С уважение Пьотр Николов

  34. 5 от 5

    :

    Много ми хареса нямам думи бабите си знаели работата евалла

  35. 5 от 5

    :

    Аз съм Жени и съм българка! Гордея се с българския си произход! Вашата книга, Розмари, ми даде още много поводи за гордост. Четох я много бавно, наслаждавах се на всяка дума в нея, а сълзите сами идваха в очите ми. По-българска книга наистина не съм чела. Благодаря!

  36. 5 от 5

    :

    Дълго време книгата ми беше пред очите без да я чета и недоумявах защо мои познати толкова разпалено я коментират.
    Един ден просто я отворих и това беше ЕКСПЛОЗИЯ от емоции.Прочетох я на един дъх а това не ми се беше случвало от доста време.За мен книгата е път към ИСТИНАТА за нашата същност и за нашето спасение като българи.
    Благодаря!

  37. 5 от 5

    :

    Аз съм Светлана и съм българка!
    Намери ме тая книга и дойде баш кога трябва. Изревах я. Сърцето ми разтвори, умът ми замота. Душата ми намери пътя си.
    Думите отвътре ми идат, нещо ги веднага намира и ги изтегля, когато трябват.
    Голяма сила ми даде. Свърза ме с тая земя българска и с небето над нея и по средата ме спря, на тънката времева нишка, на най-българското. Там дето всичко е записано и всичко го има. Сполай ти и благодаря ти, дето си я написала.
    Много душмани има тая книга, много злото и пречи. Но тя стига дето трябва и дето я иска Душата, Път си проправя, както ручей в планината, така и тя между хората.
    Злото ще успее да я спре някъде, но няма да я спре където трябва, защото там, сам Бог я носи.

  38. 5 от 5

    :

    Уникално по рода си творение.
    Дълбока, извечна мъдрост може да се намери в думите на предците предадени в книгата.
    Толкова семпло, простичко и в същото време изключително силно познание подадено леко и изящно.
    Вместо да четете религии, философии и разни течения описващи истината по сложни и трудно разбираеми начини, просто вземете требника, той ще ви разкрие нещата леко и със сила 🙂
    Подкрепям сказанието в пълната му форма и заставам зад него.
    Благодаря ти Розмари!

  39. 5 от 5

    :

    Пожелавам на авторката да е „шарена и споделена“! Не знаех колко мъдрости чакат под камъните своите хора…
    Благодаря ѝ, че ми отвори очите!

  40. 5 от 5

    :

    Невероятна книга!

  41. 5 от 5

    :

    Благодаря на Розмари Де Мео – прекрасна книга!
    Намерих отговор на много въпроси, които не ми даваха мира за моя живот. Намерих отговор на много други въпроси, на които няма кой да ми отговорят. Намерих смисъл да остана в България. Имам необходимост да препрочитам по някоя страница от време на време.
    Радвам се и се старая да ползвам само български думи в речника си.
    Често в интернет проверявам за нови публикации от автора Де Мео.
    Надявам се да дойде в Благоевград. Надявам се да има среща с нея, на която да мога да присъствам.

    До книгата стигнах съвсем случайно. Моята дъщеря се готвеше да заминава на бригада в Америка. Братовчед и от там и поръча три книги. Когато ги получихме по куриер 7 дни преди тя да замине, реших да прочета книгата, която чакат с нетърпение в Америка. Прочетох я на един дъх, както всички почти пишат с много сълзи и много емоции.
    Препоръчвам я на всеки.

  42. 5 от 5

    :

    Книга, която всяко българско семейство трябва да има в дома си!

  43. 1 от 5

    :

    Изпращам моите поздравления и най-искрено уважение на авторката. Чудесно произведение. Ако имах власт, бих включила книгата за задължително изучаване. И не само в училище…

  44. 4 от 5

    :

    ПРЧЕТОХ И МНОГОООО ПЛАКАХ. РАСТЪРСВА ДУШАТА..

  45. 5 от 5

    :

    Прекрасна!
    Много мила, увлекателна!

  46. 1 от 5

    :

    Благодаря ти, Розмари! с твоята книга в ръце тржгнах по тъмната пътечка да търся силата си…

  47. 1 от 5

    :

    Прочетох резюмето и заглаието и това ми е достатъчно, за да не чета повече. Богохулно заглавие. Бездуховност и вяра в магии и обреди. Жалко за бабите, които не са разбрали смисъла на живота и каква ценност е Православието, истинската вяра в истинския Бог. Не бих позволила на баба да ми каже как да живея живота си. Възрастните дали са имали свой живот и да са го живели. Гледам някои хора изпитвали гордост. Това е смъртен грях. Не съм съгласна, че трябва да уважавм всяка чужда вяра. За мен животът на детето ми е по-ценен от религиозното право на някой да убива. Жалко за Валя Балканска. Има една песен, която слушам и дотам. Не е разбрала и тя основното в живота. То е написано на 3 реда в Библията. Обичай Бог, обичай ближния като себе си и целият закон се крепи на тези две правила.

  48. 5 от 5

    :

    Вдъхновяваща е!

  49. 5 от 5

    :

    Благодаря!

  50. 5 от 5

    :

    Една книга, която попадна съвсем случайно при мен/ даде ми я една съседка/ и в началото си полежа няколко дни в нас, но реших, че ще е кофти да й я върна без да мога да кажа за какво е.. и така я почнах. Прочетох я буквално на един дъх, толкова леко се чете. През цялото време си представях баба ми Петкана, лека и пръст, и дори я сънувах 🙂 Много плаках, дори не знам защо, та аз дори не съм родена в България? Е, баща ми е българин и от първи клас/1990г/ съм в тази страна. Трогна ме, докосна ме. Определено книгата не е за всеки. Но ако си се загубил и искаш да се върнеш в миналото и да си припомниш някои забравени неща и традиции, то е време и ти да я прочетеш. Благодаря ти, Розмари! :*
    С уважение,
    Наталия

  51. 5 от 5

    :

    Имах рожден ден Август, тогава ми я подариха, но започнах да я чета Ноември. Когато ми я подари (моя приятелка) книгата, не си спомням какво ми беше казала за нея, само знам, че тя случайно няма да ми я избере. Обаче, думичката „Господ“ на корицата мира не ми даваше.. не исках даже една страница да прелистя. И така листата окапаха по дърветата, в живота ми се завихриха странни и неприятни обстоятелства и както ми беше сушава от към четене тази година поради липса на каквото и да е желание към книгите(а не е като да са малко започнатите), една понеделнишка сутрин просто я грабнах от рафта и като нямах клиенти на работа я отворих.. и магията се случи! Започнах жадно да попивам всяка дума, плача, смея се, пея( говоря така, защото в момента я чета и отлагам само краят й) откривах се в Райна, в баба Магда , в Рада , а с дядо Геле ми се седеше под дървото… това за мен е книга, която ме събужда и ме учи. Не съм вярвала, че ще има книга , която така да ми въздейства. Благодаря ти, Розмари!!!

  52. 5 от 5

    :

    с тази книга се гордея,че съм БЪЛГАРИН .Всички мой познати я прочетоха“стана като играта предай нататък“Все още не ми е върната!!!!

  53. 5 от 5

    :

    Сякаш винаги съм чакала да прочета точно тази книга.

  54. 5 от 5

    :

    За да не се повтарям с другите отзиви, само ще кажа – усетих се как милвам книгата, когато я прочетох! Наистина ми легна на сърцето! Благодаря ти, Розмари!

  55. 1 от 5

    :

    Райничка Розмариева ще ни свърши по-голяма работа от Ванга.

  56. 5 от 5

    :

    Много вълнуваща книга.
    Прочетох я на един дъх и я препоръчвам горещо. Тя докосна сърцето и душата ми.
    По-българска книга не бях чела.
    Благодаря на Розмари!!!

  57. 5 от 5

    :

    Книгата е истинска топлина за душата с надежда, вяра в доброто и българския народ. Пъстри, красиви, романтични, а понякога практични обичаи… Толкова истинска, че на моменти сълзите по загубеното и забравено сами излизат. Това, което блика от нея може да бъде определено с една единствена дума- ЖИВОТ.

  58. 5 от 5

    :

    Прекрасна книга, която трябва да се чете много пъти през етапите от живота. Помага ти да намериш липсващите парчета в мислите си. Препоръчвам с две ръце!

  59. 5 от 5

    :

    Изключителна книга, но и много тежка. Успокоих се, че не само аз четях и плачех без да знам защо! Тази книга говори на душата – точно и ясно! Благодаря, Розмари!
    Аз съм Даниела и съм Българка!

  60. 5 от 5

    :

    Пиша този отзив единствено с цел да благодаря на писателката Розмари за творбата ѝ. Благодаря ти, Розмари, за това, което си сътворила! Книгата ме докосна дълбоко и ми припомни.

  61. 5 от 5

    :

    Мили Българи, това не е книга, това е учебник по българщина. Благодаря на авторката за това, че си е направила труда да сподели опита си. За някои неща съм съгласна, за други не, но това е въпрос на личен избор. Моят мъж е от Палермо и много добре разбирам до къде може да те докара този народ. Живея от 15 години в Германия и никога не съм била толкова зле психически, колкото през трите години прекарани в Сицилия. Все Чужбина…ама не. За този повърхностен, лицемерен, неграмотен, но егомански народ мога да пиша до утре, но не това е целта на този отзив. Та…за българския корен…след повече от 15 години по Странство си взимам мъжа и си се прибирам в къщи, където ще раждам и възпитавам българчета. Много им здраве на Сицилиянците ! Светлина и мир на всички!

  62. 5 от 5

    :

    Страхотно четиво, благоря! Дано да помогне на Българите да си отворят очите.

  63. 5 от 5

    :

    Книгата беше подарък от скъп приятел. Но не и беше дошло времето да я чета. Когато започнах, баща ми беше болен на легло, седях до главата му, дишах заедно с него, наричах му и му пеех тихичко „Пуста младост“…… И мисля, че му беше добре – той видимо се успокояваше….
    Знам, че в такъв момент емоциите са в повече и случващото се може да съм тълкувала, както ми се е искало, но съм сигурна, че в моята душа имаше повече покой.
    Думите са голяма сила, а изречени с обич са непобедими. И с Вяра !!!
    Благодаря!!!

  64. 5 от 5

    :

    Увлекателно разказана , дълбоко докосваща, и най-вече,караща ме да се чувствам едновременно горда,че съм българка,и много тъжна,че сме обърнали гръб на същността си.Благодаря Ви Розмари,за това,че с книгата си ме разтърсихте и „забихте няколко шамара“ !

  65. 5 от 5

    :

    Прекрасна книга, изъплнена с много и истини и сила! Благодаря, Розмари!

  66. 5 от 5

    :

    Вярвам, че в живота на човека, нещата идват при него, намират го в точния момент, както и ние се намерихме с книгата. Всеки човек мисля, че има книга, която е ключова, специална и от нея са започнали важни промени, с послеващи събития. Това беше и за мен Стопанката на Господ и ще бъде, требник на душата ми. Прочела съм я вече 4 пъти, плача, смея се, емоциите са смесени и силни. Благодаря на Розмари за тази книга, благодаря, че успях да позная себе си и да чуя душата си.БЛАГОДАРЯ!

  67. 2 от 5

    :

    Невероятно е как една такива по същността си дълбоко Антихристиянска и антиправославна книга може да предизвика толкова възторг и похвали! Това говори само едно – за съжаление народът ни, в по-голямата си част, продължава да е дълбоко езически и суеверен, което определено е печално!

  68. 5 от 5

    :

    Здравей, Райне! Добър човек си ти и добра работа е свършила баба ти Магда с тебе 🙂 и дар имаш от Господ да разказваш! Благодаря ти!
    Ама искам и аз една приказка да ти разкажа!
    Едно време хората били близки, близки един на друг, близки на земята, близка на живота, водата и слънцето. Те не говорели с думи, защото нямало нужда – разбирали се така както се разбират животните, растенията, водата и въздуха. Душата и мислите им били сила и били споделени. Мислите им били сила – с мисъл се лекували – насочвали силата, с мисъл строели и тъчели, със сила. Обаче хората започнали да се отдалечават – да се делят един вид, не знам защо е станало, май завистта има пръст тука и материалното, както и гордостта, надменността над животните и природата. Започнали да не се чуват, да не се разбират…Физическото тяло взело превез над духовното. Тогава възникал говора, първият език. Той бил най-близък до мислите. Най-точен. Него започнали да използват хората за баене – призоваване на вътрешната сила. Тези думи са останали в баенето, но самото баене е мисъл! То може да стане и без думи…:) Минало още мнооого време, хората започнали да забравят първия език, вместо него се нароили много езици. Започнали да забравят и думите за баенето и ги заменили с нови думи – на новите езици. Те били още по-далеч от мисълта, от силата… Та това приемат хората за баене, а то не е – баенето идва от силата, душата, тънката връзка с Господ, огънчето ако щеш, не от тайните думи. 🙂 Наричането е най-модерно – него добре си го описала, но използва най-отдалечените думи…едва що докосват те огънчето на душата, макар и наречницата да търси най-точните. То е това, което му е името – от РЕЧ идва, от думите. 🙂 А БАЯ е старото име на силата, Райне, на Господа. Трябваше и баба баячка да немериш, Райне, трябваше, ама истинска.

Добавяне на отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *