СТЕНЕН КАЛЕНДАР ТРЕБНИК
НА БЪЛГАРИТЕ

Описание

ЩО Е КАЛЕНДАР ТРЕБНИК?

Всичко тръгна от въпроса: Как е възможно народ, който почита вярата всекиму, да няма общ календар на всички, живеещи в мир и разбирателство на свещената земя Българска?

Историята:
– през 2014г., в Списание 8 Розмари Де Мео публикува нейния ОБРЕДЕН КАЛЕНДАР;
– през 2016г. излиза „Стопанката на Господ“, сказание и требник на българската народна вяра;
– през 2017г. Радост Вулева издава своя СПОМЕНИК ЗАВЕТНИК и започва работа по всеобхватен образец на родословно дърво;
– през 2020г. Валентин Илиев разработва темата: 12 КЛЮЧА ОРЕНДА, 12 месеца в календара и 12 часа в денонощието.

И ето ни с нашия стенен КАЛЕНДАР ТРЕБНИК, в който сме опитали да отбележим требите на българския народ – обреди, обичаи, верски празници и чествания на будители и герои. Заедно, на едно място!

Предизвикателствата:

Първо: В БЪЛГАРИЯ ИМА 69 РЕГИСТРИРАНИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ, заедно с техните деноминации!
Справихме се с помощта на Агенцията по вероизповеданията и информацията за посочените от нея по-големи общности освен Българската православна църква (подредени по азбучен ред): Бахайска общност, Будистка общност , Епархийски съвет на Арменската църква, Католическа конференция, Мюсюлманско изповедание, Общество Бяло братство, Религиозна общност на евреите, Съюз на евангелските съборни църкви.

Второ: ПРОБЛЕМЪТ СТАР И НОВ СТИЛ!
На 1 януари 46 г. пр.н.е император Юлий Цезар въвежда Юлианския календар.

С времето се натрупва разлика между Юлианския и астрономическия календар. Празниците, свързани с астрономически явления, очевидно започват да се разминават със самите явления. Налага се реформа.

Новият календар е въведен на 4 октомври 1582 г. от папа Григорий XIII. Григорианският календар, наричан още нов стил, е съвременният международно признат светски календар.

У нас той е въведен много късно. В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април.

Православната църква в България обаче продължава да следва Юлиянския календар (стария стил). Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, но подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него) се изчисляват според Юлиянския календар, по стар стил.

Това води до огромно объркване, което продължава и до днес, тъй като много хора са свикнали да празнуват по стар стил. Въпреки че Григорианският календар е съобразен със същинския астрономически календар и доказано е по-точен и полезен, някои хора в България опитват да наложат твърдението, че се прави „умишлена подмяна“ на старите празници.

За съжаление, настъпват и исторически недоразумения: Избухването на Априлското въстание (на 20 април 1876 г. по стар стил) днес би трябвало да се празнува на 2 май (с 12 дни поправка). Но как се чества Априлско въстание през май?

Обесването на Левски (6 февруари 1873 г. по стар стил) се отбелязва грешно като 19 февруари, а датата отговаря на 18 февруари по нов стил.

Съединението остава на 6 септември 1885 г. по стар стил! Усилията на проф. Илчо Димитров като министър на народното образование да наложи датата 19 септември, по нов стил не успяват. Подобен е случаят и с 22 септември – Денят на Независимостта, макар че по нов стил тя трябва да бъде 5 октомври! А това са национални празници!

Представете си какво се случва с народните обичаи и празници! От една страна ги изместват официалните църковни празници, от друга страна се преплитат стар и нов стил, а по средата остава единственият най-верен съдия: положението на Слънцето!

Трето: КОИ БУДИТЕЛИ ДА ОТБЕЛЕЖИМ В КАЛЕНДАРА? Коя дата е по-важна – на рождението или на смъртта им?
Всичко е важно! Но най-важно е това:

БУДИТЕЛ

– човек, който с цялото си сърце и по своя воля служи на делото за съхраняване на националната история, родния език, духа и паметта на родината си.

Такъв човек трябва да има място в календара требник на българите! А нашите будители са толкова много…

Скъпи сънародници, това е само началото! Бъдете снизходителни към неизбежни грешки и пропуски! Този требник ще бъде променян и допълван с времето според общите ни търсения, потреби, история и дълг към паметта!

С обич и почит, Розмари, Радост и Валентин,
по волята на Бога и душата си българи