Продължава Сказанието изтъкано от магия, истинска история и лични изследвания на автора.
Продължава и Требникът посветен на мъдростта на българската народна повеля
„Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и свещено право на всеки човек”.
„Зарана” разказва за пъстротата и мъдростта на различните религии по нашите земи. За религиозния канон, който продължава да съди и разделя българите. И за тържеството на народната вяра и взаимната почит, които ги обединяват.
„Зарана” се превръща и в УЧИЛИЩНО ПОМАГАЛОпо родолюбие и български език, като вплита ярки багри във все по-избледняващата нишка на българщината в учебната програма. И по нейния топъл и приказен начин посочва децата като най-светъл и ценен пазител на българската сила и знание, наричайки ги БЪДНИЦИ.
Държейки в ръце непобедимото оръжие на приказката, „Зарана” се изправя срещу религиозния фанатизъм, предразсъдъците, посредствената „ескпертност”, страха и пагубното чувство за малоценност на българина, които изтриват и паметта и достойнството му.
OT АВТОРА:
… Трудно ми е да представя „Зарана”. В нея са преплетени толкова много теми, които през годините са били моя болка, мисия, битка или прозрение…
В книгата са Приказките ми за възрастни: за вярата, етническото неравенство, подмяната на памет, осиновяването, донорството, Духа, Дълга и Корена…
Там са и Приказките ми за децата. Онези стари български приказки, от които някой открадна Магията… И за смелият герой, който ще върне паметта и обичта на българите. И ще им припомни какво са Българските Яки Сили.
Там са ми най-важните Приказки – за двете Райски градини и двете Златни ябълки, застанали от двете страни на везните на Равновесието: Приказката за Бога, греха и Сатаната иПриказката за Райко, Знанието и Неродената мома.
Сигурна съм, че в българските семейства и училища има огромен брой будни и сърцати родители и учители, които ще позволят гласът на „Зарана” да бъде чут! Въпреки войната, която Системата ще ѝ обяви. Или точно заради нея!
Защото никоя армия от безименни служители и експерти не може да срази Приказката за български дух! И безпогрешната оценка на децата!
ЗА АВТОРА:
Розмари Де Меое българка!
Носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Родена е в Русе. Завършва НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава да живее в Италия. Както самата тя обяснява, българският ѝ Корен я дръпва обратно в Родината и пътят ѝ поема в нова посока. В една планинска махала Розмари среща хора, които ще бележат съдбата ѝ от тук нататък. Със сестра си и баща си създават фондация ЩЕДРО СЪРЦЕ и правят националните кампании „Да вдигнем знамето в училище” „Съхрани българското” и „Шампионите тръгват от училище”. Работи като телевизионен сценарист и редактор.
Напуска телевизията, за да обикаля страната и да търси и събира знание, свързано с българска памет, вяра и Корен. Започва да произвежда своите „български дарове”, за да финансира сама изследванията си.
През 2016г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Стопанката на Господ – сказание и требник на българската народна вяра”. Книгата е автобиографична, но използва всички инструменти на Приказката. Издава я и я разпространява сама. Обяснява отказа си да работи със системата на книгоиздаването и книгоразпространението, разобличавайки публично част от порочните ѝ „правила”. Системата отвръща с нечувана кампания срещу Де Мео. Въпреки многократните удари, огромна част от българските читатели застават твърдо зад „Стопанката на Господ” и тя пожънва небивал успех за последните 30 години.. В началото на ноември 2022г. книгата прави 150 000 тираж.
През 2022г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Зарана”.
И до днес Розмари продължава да води семинарите си под името „Дарът на корена”. Самата тя е наречница.
През пролетта на 2023г. реставрира възрожденска къща и отваря „СРЕДИЩЕ на българска памет” в Архитектурен резерват „Старо Стефаново”, община Ловеч.
Отзиви
Все още няма отзиви.