За ТРЕБНИКА И НЕМОЩТА НА УЧЕНИЯ ДОКТОР!!!
Ето ви го учения човек! Доктор в областта на културно-историческото наследство (каквото и да значи това) Георги Мишев. Изказал се тия дни учено за моята книга, изписал 20 страници научно обоснована критика с много камъни в нея. Можете да я видите тук: http://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plag…/
От половин година учени твърдят, че обредността, описана в книгата ми е художествена измислица. Най-после се намери един, който откри мъничка част от тази обредност, описана и от етнолози. Беше логично такова откритие да докаже достоверност. Но се случи нещо много неочаквано. Ученият реши да докаже, че това означава, че тази част е плагиатство.
Нали знаете старата приказка „с твойте камъни – по твойта глава”?
Та сега аз ще посъбера това дребно свлачище и ще търкулна всеки камък обратно на мястото му, в тъжния ум на главата на доктора.
КАМЪК №1 – по образованието ми!
„От информацията в книгата (стр. 248) се разбира, че г-жа Де Мео е завършила НАТФИЗ. Пак там четем, че е защитила дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия“. Не е посочено обаче в рамките на каква бакалавърска или магистърска програма е защитена тази дипломна работа. Всъщност, не става въпрос за образователна програма в НАТФИЗ, а за участие в курс по „Арт терапия“ към Центъра за професионално и продължаващо обучение на Нов български университет, гр. София. Курсът завършва с издаването на Удостоверение/Свидетелство за професионална квалификация, а не на диплома.”
Д-р Мишев, на стр. 248 от книгата ми подобна информация не съществува. Там се намира краят на главата „Лазар и дървото покровител”. Простете, но с три изключения никъде цитираните от вас страници не съвпадат и това ми пречи да се ориентирам в твърденията ви. Дано не сте чел някое незаконно качено електронно издание или досие със събирани „за лицето” материали!
От значение е следното – никъде в книгата ми не са посочени данни от личната ми биография и образование! Героинята в тази книга се казва Райна и нейното образование също не е предмет на разказа.
Що се отнася до дипломната ми работа, която цитирате, тя е официално публикувана, заедно със съответната библиография и атестации. Ето я тук: https://narichane.com/%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%…/
Практиката, на базата на която е писана, е проведена в център за рехабилитация на зависими от алкохол и психотропни вещества. Тази дипломна работа е защитена публично, пред комисия и е оценена по всички правила на магистърските програми в Нов български университет. Никъде, никога, никой не е твърдял, че тя е част от образованието ми в НАТФИЗ!
Тази практика, която беше изключително ценна за мен стана част от книгата ми – главата „ДА БЪДЕ!”(стр.298)
КАМЪК №2 – по жанра на книгата!
Тъй като имам себе си за добър разказвач, ще спестя на читателите сериозните и дълбоки размишления по темата и ще ги преведа на човешки език. Докторът не може да определи жанра на „Стопанката на Господ” и обвинява автора за това. Изпитва притеснения от понятията „сказание и требник”, както и от „претенцията” за автентичност на разказаните обреди. Смята, че авторката или трябва да заяви, че книгата е плод на художествена измислица и интерпретации или трябва по всички правила на научния труд да посочи име, дата и място на раждане на информатора, образование на същия, както и дата на направения запис.
Това ме развесели наистина. С радост ще помогна на доктора, а предполагам и на много други като него и ще ги изведа от гъстата гора на техните лутания:
СКАЗАНИЕ – митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка.
Понятието „сказание” стои под заглавието на моята книга и означава точно това.
Да, обаче д-р Мишев се е потрудил и е изчел доста интервюта, в които съм разказвала за живота си с едни старци, а и може би е прочел дипломната ми работа. Какво следва от това – че май в книгата има реални истории или както е прието да се казва – историята е по истински случай.
Проблемът в неговия ум е как така едно сказание може да бъде по истински случай?! Ето, че може.
За да бъде по-просто ще помогна с друго понятие – ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН!
Историческият роман е специфичен жанр в художествената литература, който се характеризира с описанията на истински събития и личности, заобиколени от измислени герои и картини. Написването му предполага проучване на миналото, което се описва, отразяване на много факти и баланс между действителните събития и художествената измислица.
Аз съм човек, който много обича да чете исторически романи и смея да твърдя, че почти няма български класик, пишещ в този жанр, когото да не съм прочела. Никъде не съм видяла тези автори да посочват историческите изследвания, на които е базиран романа им. Никъде не е посочвана съответната библиография с имената на историци, учени и техните разработки. Не защото авторите плагиатстват, а защото творят на базата на историческа действителност и реални личности.
Например, не си спомням Димитър Талев да е обосновал научно описания от него цар Самуил и всички случки от живота му, които си „позволява” да пресъздава.
И сказанието и романа са част от художествената литература, г-н Мишев.
В какъв жанр според вас пишат Фани Попова Мутафова, Димитър Талев, Антон Дончев , Георги Божинов, Николай Хайтов или Стоян Цветкашки (Токораз Исто)? Та те дори си позволяват да сложат думи и преживявания в устата и умовете навоеводи, царе и ханове.
Нима ще им поискате да цитират източниците си? Или да обявят невероятните си произведения за плод на абсолютна художествена измислица?
Имате ли таблица, с която да се съобразят авторите в съотношението фактология-художествена измислица?
Знаете ли докторе, покрай безумните ви писания и „изисквания” към моята книга се сетих, че великата Фани Попова Мутафова е съдена за про български шовинизъм. Невероятните й произведения са забранени и умира в крайна бедност.
Сетих се и за „мистификацията” Веда Словена. Един изключителен труд, разнищван от години и хулен от такива като вас.
По всяка вероятност на вашия учен ум му е трудно да възприеме една жена, която гледа животни и нарича за зачеване, редом до Времето, което плете с куките.
Или не можете да си представите нарко зависим, който меси хляб, редом до козел на име Господ.
Ако ви е трудно, тази книга не е за вас. Просто в нея има неща, които не можете да проумеете, а още повече да понесете.
Но да дойдем на най-важното!
КАМЪК №3 – плагиатство и изкривяване на българския фолклор!?!?
„Розмари Де Мео присвоява труда на големия наш учен, етнографа Димитър Маринов, вплита в него свои нововъведения, подменяйки и изкривявайки българския фолклор
…измежду познатите и достоверни фолклорни действия и вярвания (преразказани по описанията от стари етнографски записи, което ще покажа) се промъкват и нововъведения, които никой никъде досега не е записал, и които авторката иска да ни внуши, че е знанието, тайнството, което тя ни открива сега. Това убеждаване не се извършва открито, което според мен е, за да не последва ответна защитна реакция от читателя. То се случва тихо и промъквайки художествената измислица покрай другата част, която е истинска и е присвоена от публикации на изследователи на народната вяра…”
Следва изключителна разработка по темата, придружена с текстови съпоставки на етнолога Димитър Маринов и моя милост.
Ще направя едно кратко отклонение, което не дължа на Мишев, но бих искала да споделя с читателите си:
Преди години, когато преживях моята среща с Магията, това преобърна целия ми свят. Простичката философия за Корена, с която се сблъсках в една селска махала, за мен беше истинско чудо. Тогава тръгнах по съвсем нов път. Още бяха живи старците, когато започнах да търся. Имах нужда да намеря още. Но най-вече търсих потвърждение. Исках да намеря изследвания и записки за тези обреди. Бях сигурна, че някъде са записвани, че има следа… Купувах книги като луда, обикалях читалища. Направих си нова библиотека. Трупах всякакви трудове, но… Ако намирах нещо, то беше твърде малко, твърде повърхностно. Спомням си разочарованието, а после гнева. Да, разказваха етнолозите, но някак всичко се свеждаше до това как „простия народ някога вярвал…” И някак все от простотия и немотия му беше вярата. Не можех да спя, мира не ми даваше това… започнах да търся стари книги, антикварни, от началото на века.
И един ден го намерих. ДИМИТЪР МАРИНОВ! И в книгата си съм разказала за тази среща (стр.80).
Не спях нощи подред, връщах се, подчертавах. Помня сутринта, когато прочетох на Магда за първи път от неговите писания. Тя не хареса някои неща, скарахме се, после поиска да й чета още. После дойде вечерта, в която попаднах на „поуките”, описани от Маринов. Това беше изключително! Толкова време бях търсила и копняла за поне едно потвъждение. И го намерих! Беше различно, звучеше по друг начин и това, което знаех като 11-та повеля липсваше. Тогава нямаше никакво значение. Достатъчно беше, че намерих нещо, което е описано преди толкова години и е останало живо. Плакала съм от радост, а сутринта, когато ги занесох на Рада, плака и тя. И направи баница…
Хората не знаят, но когато завърших книгата си, в нея бяха десетте поуки на Маринов, а не 11-те народни повели на Вангел. Бях решила така да изразя благодарността си. Към единствения етнолог, който пишеше на истински български, човешки език!
Два дни преди да дам текста на коректор сложих повелите. Заради 11-тата. Най-ценната, най-мъдрата…
И в памет на Вангел Илиев, който я беше съхранил за разлика от всички етнолози!
Великият Димитър Маринов нямаше нужда от мен, за да остави следа. Но сърцето и спомена за дядо Геле трябваше да бъдат почетени.
Д-р Мишев, изумена съм от това, че учен, който има отношение към народна памет, всъщност не вярва в силата й. И твърди, че нещо, съществувало някога като морал и вяра, не може да бъде живо и до днес, било то облечено в различни думи!
Така е и с историята за Русалиите, която цитирате и с някои други. Навремето, когато Вангел заяви, че русалии вече няма, място не можех да си намеря. Единствената ми утеха бяха писанията на Димитър Маринов, доказващи дълголетието на една вяра и една истина. Но каква утеха може да бъде история описана преди век…
Но да се върна на КАМЪК №3 – обвинението в плагиатство.
В „Стопанката на Господ” е разказана приказка за истински хора. Дълго съм събирала кълбетата в кошницата, и дълго съм разплитала възли в техните разкази. Димитър Маринов е единствения, който ми е помогнал в разплитането. Не защото е бил мой източник, а защото беше някакво ПОТВЪРЖДЕНИЕ!!!
Това име не стои в „Стопанката”, защото книгата е сказание и требник и там няма място за научни доказателства.
Но в дипломната ми работа, където бях задължена да се опра на научни изследвания като доказателство за резултата от работата ми, Димитър Маринов заема почетното място!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ДИМИТЪР МАРИНОВ НИКОГА НЕ Е БИЛ ИЗТОЧНИК НА РАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ В МОЯТА КНИГА! Намерих неговите трудове в последствие и тя бяха най-скъпото ми доказателство , че една истина е прескочила и оживяла цял век!
От писанията на Мишев се налагат два абсурдни извода:
1. Историите, разказани в „Стопанката на господ”, които вече са описвани от етнолози, могат да бъдат единствено преписани.
2. Историите, които никога не са разказвани от етнолози могат да бъдат единствено измислени!
Това означава, че един учен си позволява да твърди, че е невъзможно обикновен човек да направи каквото и да е било откритие в посока вековната народна памет, защото всичко вече е открито и написано! Че тази народна памет по никакъв начин вече не живее, не се предава и не търпи своето естествено развитие!
Заявявам, че такова твърдение е цинично, обидно и изключително неграмотно!
КАМЪК №4 –по ума на народа!
„На образите на симпатичните баби от творбата са възложени някои изказвания, които са доста нетипични, да не кажа НЕМИСЛИМИ ЗА ХОРА ОТ НАРОДА. Това няма нищо общо с интелигентността или нещо подобно, а просто такъв тип представи трудно биха намерили място в мислите на родопските баби… При все това те нямат общо с фолклорната реалност, а са авторова добавка към нея…”
Най-после ми давате повод да заявя публично нещо, което твърдя от години!
Етнолозите от години подценяват ума на народа. Те не очакват от една родопска баба някакво прозрение или мисъл, свързана с вярата й. Описваните по научни трудове обреди изобилстват с думички като „примитивизъм” и „невежество”. Това навремето предизвика огромен гняв и съпротива в мен. Поръчковите по социализма изследвания имат за цел да сведат всеки обред и обичай, свързан с магични действия и народна вяра до примитивизъм. Тази цел успява. Към днешна дата почти няма кой да обясни кое за какво всъщност се прави. Останал е едничък отговор „за здраве”.
И за това имат вина учените. Онези книжни учени, които отиват в някоя махала (ако изобщо излизат от институтите си) като в зоологическа градина и наблюдават изчезващите, оскотяли старци.
Клатят глави, задават „правилните” по методология въпроси и защитават дисертации. Те никога не чуват същината. Защото ако я чуят и запишат, ще трябва да я анализират и докажат по техните правила. А как анализираш и доказваш, че наричането работи и как даваш определение за Господ?! Няма как.
За това просто пишеш, че едни неща са НЕМИСЛИМИ ЗА ХОРА ОТ НАРОДА.
А за кого са мислими, д-р Мишев? Или вие допускате, че търсенето и прозрението в посока вяра могат да бъдат постижения единствено на вас и научната общественост? Само на „образования” ум, а не на душата на селския човек?!
КАМЪК №5 – по обредността в книгата!
„Обредни действия в българската традиционна култура, като описаните от г-жа Де Мео в частност три огъня – женски, мъжки и изворен, които да се извършват три-четири дни преди 24 юни, на мен не са ми известни, а и като цяло в етнографската литература липсват такива сведения. В такъв случай ще да е огромен приносът на авторката, ако е открила нещо толкова рядко и е редно да го сподели с научната общност адекватно…”
Това наистина е невероятно!
Задавам си въпроса кой сте вие, че да твърдите какво е РЕДНО да направи един човек с личните си преживявания, открития и вярата си?!
От къде на къде трябва да споделя „адекватно” каквото и да е с научната общност? Как така вие и етнографската литература сте единствен носител на народна памет? И всяка ново открита следа и история следва да бъдат проверени и одобрени от вас по вашите правила? Що за безумие е това? Или е някаква пост социалистическа диагноза?
И от тук идват жестоките ни разминавания. Наложената научна методология за работа с културното наследство е потресаващо неработеща. Няма как един учен, с платена командировка (която не стига за никъде) и диктофон да свърши истинска работа. Той може единствено да наблюдава и записва. Обучен е да задава „правилните” въпроси и да записва по „правилния” начин.
Аз не съм наблюдавала и записвала каквото и да е.
Тези хора не са били „предмет” на моите изследвания, нито мои „информатори”. Те бяха предизвикателство, огромна мъдрост и дар!
Години наред смятах за мой дълг да разкажа, боледувах, че нещо изтича и изчезва, търсих начин да го опазя и запиша така, че наистина да съхраня живота му.
Колко от вас, учените наблюдавали, записвали и ровили в архиви са практикували български магичен обред. Не възстановка, не интерпретация, а жив обред?!
Аз не ровя в архиви докторе, а от години наричам. Питала съм огромно количество хора „Как ти се казва Бога?” и съм споделила с тях хляба и сълзите им. Обвинявате ме, че в книгата ми има лично отношение и тълкувания.
Естествено, че има!!!
Та аз наричам от години, видяла съм толкова болка, натрупала съм някакъв опит и имам лично отношение към всичко, което правя и към всеки месил хляб с мен!
Видяла съм как реченото е сторено десетки пъти. Видяла съм как работи магията, когато се спазват законите за равновесието и свободната воля.
Видяла съм с очите си как една жена викна дъжд. Не с Герман или с Пеперуда, описани от етнолозите, а с вещината си и с корена си.
Нямам запис на това, нито дата, нито образование на бабата. Защото това никога не ме е интересувало. Било ми е важно, ЧЕ ГО ИМА и как сработва. Имам честта да чуя от нея собственото й обяснение и ще го разкажа на хората. И никак не ме интересува дали вие ще наречете това измислица. Повярвайте ми и хората не ги интересува!
Ще ви кажа нещо и за онова, на което му се вика „обред”. Той е нещо живо. В него има магия, обич, вяра и памет. Той се пази и преживява. И изчезва, когато стане непотребен.
Пишете, че сте доктор в областта на културното наследство. Колко обичаи и обреди съхранихте, докторе? Колко от тях излекувахте от забрава? На колко от тях дадохте нов живот? В колко от тях вярвате? Колко от тях практикувате?
Тук е разликата между моята книга и вашите научни публикации.
Вие наблюдавате, изследвате, четете архиви, позовавате се на учени преди вас, ходите в командировки, имате научен ръководител, програма, научна степен, издателство и големи вериги книжарници, които да ви разпространяват. Зад гърба ви стои цяла машина от правила и норми. Вие сте нейн продукт. Като нейн продукт осъждате този, който е посмял да пише по вашите теми, но не се е съобразил с правилата ви.
Аз съм един неизвестен български автор. Написах книга по собствени преживявания, мъничка част от които ( за огромна моя радост) се срещат и в етнографски изследвания. Създадох приказка за народната памет и потребата на българите да си пазят вярата. За това нарекох труда си СКАЗАНИЕ и ТРЕБНИК. И той е точно такъв.
Още в началото, първите коментари на книгата бяха „Най-после да прочетем за нашите си обичаи! Невероятна е народната ни мъдрост, най-накрая някой да пише за нея! Толкова сълзи на книга не съм изплакала…” Тогава се ядосах много. Твърдях, че една памет е надскочила векове, а хората говориха че за първи път чуват за нея. Питах ги, как не ви е срам, не сте ли чели? Знаете ли колко учени изследват и пишат години наред? Но хората си знаеха тяхното „най-после някой да разкаже…”
И точно тук е ключето д-р Мишев. То е и във вашите думи:
КАМЪК №6 – по читателите!
„…Проблемът е, че малко от съвременниците ни познават творчеството на учени като Димитър Маринов, Михаил Арнаудов и други големи имена, чийто принос за опознаването на народната ни култура е всепризнат. До много читатели ще достигне обаче профанизирана обработка, изкривяване и брутална подмяна на тази народна култура чрез художествена литература и книги с претенции за научност като „Стопанката на Господ“, които, за съжаление, стават популярни. По този начин автентичният фолклор бива корумпиран чрез лични художествени измислици, на които се приписва автентичност и историчност, каквито нямат. Това е не само обидно за читателите и учените, които авторката ползва, а е и подигравка с паметта на миналите поколения, които са съхранявали народната култура.”
Искам да ви попитам д-р Мишев от къде идва проблемът, че съвременниците ни не четат научни трудове? Защо хората не познават Маринов, Арнаудов, Вакарелски и другите? Защо не съществува нито едно съвременно име на учен, работещ за културното ни наследство, което хората да са чували? Как така има учени, опазващи народната памет, за които същата памет не знае?!
Ще си позволя да ви кажа. Никой не се интересува от научните ви трудове, освен колегите ви! От години се наливат средства в изследвания и научни трудове, които не казват нищо ново и нищо съществено. Всеки от тях завършва с библиография, посочваща други колеги с техните трудове. Никой след Маринов, Хаджийски и Арнаудов не откри нищо. Продължавате да защитавате научни степени, цитирайки няколко имена от години. И така всеки нов докторант се позовава на тези преди него.
ИЗОБРЕТИЛИ СТЕ ГЕНИАЛЕН НАЧИН, ПО КОЙТО ДА ПЛАГИАТСТВАТЕ ЗАКОННО И НАУЧНО ОБОСНОВАНО!!! – Просто цитирате тези, които от години преписвате!
Няма жива история, няма нови източници, няма нови умове и търсачи. Етнографските музеи във всяко населено място са най-пропадналите в страната. Срам ме е било да заведа някой в тях. Изпитвала съм ужас, че този някой ще попита и няма да има кой да му отговори на въпросите. Трудовете ви са написани на език, понятен само за затворената ви общност, която от години демонстрира цинизъм и високомерие.
Кому е притрябвало описано културно наследство, което е непонятно?
Кой нормален човек употребява думата „апотропей”? Никой ценящ народната памет не желае да чете описания на наблюдения и анализи на непонятен език.
И не съществува анализ, който да задоволи потребата на човека от връзка с корена му.
Не аз, вие се подигравате с паметта на минали поколения! Вие сведохте всичко до примитивизъм и затворихте думите на един народ в архиви.
И сега някой си позволи да напише книга за народната памет, която пожъна огромен успех. Прониза ви този успех, докторе. Защото той не излезе от вашата общност.
И единственото, което можахте да направите е да извадите старото оръжие. Години наред доказвате примитивизма на народа и глупостта му.
Сега решихте пак да го докажете.
КАМЪК №7 …
Дори не можете да си представите колко хора ми пишат и ми звънят, за да ми кажат как са намерили баба си в „Стопанката на Господ”, как са си спомнили отдавна забравените й речени думи, как и те са виждали такива обреди, как са се вдигнали до старата си къща на село, как са намерили сили да поискат прошка, как са пяли „Пуста младост” и най-вече как са направили ЛЯСТОВИЧЕ НАРИЧАНЕ на детето си.
Дали целия този народ си измисли преживявания и спомени?
Нима всички те станаха жертва на една „профанизирана обработка”? Нима ще заявите, че всички те са прости и неграмотни хора, подвластни на „женски чиклит”? Нима всички които идват на семинарите и обредите ми са толкова неграмотни, че моя милост с гениалния си ум, успява да ги манипулира?
Ще изнеса последните данни за разпространението на книгата си, отдавна не съм го правила.
НА 10 ТИ ЮЛИ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ НА „СТОПАНКАТА НА ГОСПОД“!
До тук са напечати 38 ХИЛЯДИ КНИГИ!
Според статистиката една книга в България се чете средно от 4 човека. Книгата е закупена или дарена на над 100 библиотеки и читалища в страната.
Възможно ли е тази книга да е попаднала в ръцете на 152 000 българи?
Питайте книго разпространителите и издателите познават ли друг такъв прецедент!
Възможно ли е от 152 000 българи 120 000 да обичат тази книга и да си я искат у дома?
Какво ще им кажете? Че са манипулирани? Че всяка изплакана сълза е плод на фалшификация?!
Що за парадокс е това пълчища от учени да пишат книги и да защитават научни степени за народната памет, да развиват изключителни теми и хипотези, основани на тази памет, да се организират научни срещи и конференции , за да се разисква и анализира същата памет…А в същото време народът, носител на тази памет да бъде подценяван и обвиняван в невежество?
Нима наистина ще обявите българския народ за толкова прост и неграмотен?!
Аз имам много душмани. Много хора се почувстваха застрашени от книгата ми и нейния успех. Всеки от тях се опита да я спре и очерни. Но вие си позволявяте да поругаете една памет и една вяра. Да сведете всичко до измислица, плагиатство и фалшификат. И да обиждате ума и сърцата на твърде много хора.
Твърде много камъни търкулнахте, докторе!
От безсилие, мерзост и немощ. Решете сам какво да правите с тях.
Страшна е не статията ви, а това, че млад човек говори, разсъждава и съди като възрастен социалистически чиновник. Това само доказва, че сте лишен от любопитство, достойнство, страст и дух. Вие сте поредния продукт на една паразитираща система. Точно тази система, която обрича народната памет на забрава. Точно такива като вас поразиха мъдростта и паметта на народа!
Точно такива му взеха самочувствието и гордостта.
И точно заради такива като вас внуците на едни старци гледат с насмешка на вещината им!
Беше през април, когато си говорих отново с един вече на възраст, велик български автор. Той ми каза: „Уцели го в сърцето ти тоя народ. Но аз ще ти кажа кога ще разбереш, че книгата ти наистина е голяма работа. Когато те погнат! Когато те обявят за комерсиална, за плагиат, когато започнат да отделят време, средства и медийно пространство да те хулят и развенчават. Тогава знай, че в книгата ти има такава ценност, че няма да ти я простят! Тогава ще дойде и страшното – да устоиш и да защитиш рожбата си. И да си опазиш достойнството.”
Трудна работа е тази, но за сега се справям.
За миг се замислих за достойнството и морала на един млад човек като вас, станал „доктор” в твърде крехка възраст. Сетих се, че цитираните от вас страници от книгата ми не съвпадат и че твърдите неща, които изобщо не са описани в нея. Такива „недоразумения” се случват, когато такава статия се разработва по поръчка, знаете нали? Знаете и защо. Но всеки сам избира пътя, изпитанията, уроците си и аршина на собствената си съвест.
А вие, д-р Мишев, не забравяйте, че народът никога не помни критиците, мрънкачите и страхливците!
Помни само книжниците си, героите си и причините да се гордее! Защото само за тях би разказвал на децата си!
Драга, г-жо Де Мео,
Не съм чела книгата Ви, но всичко, което сте написали в това опровержение е „плагиатство“ на моите мисли :):):) и ми достави огромна радост да видя как някой ги поставя на място тези „учени“, които служат на безсмислието на бумащината, забравили, че науката трябва да работи за благото на човечеството. И ако днес имат наглостта да Ви обвиняват, че преписвате от големия българин Димитър Маринов, да им припомним, че навремето му забраниха да изказва научни тези, че не е достатъчно учен, като тях, а да се ограничава само със събирателство, т.е. като работлива пчеличка да събира, а те – търтеите да ядат наготово, че и да развалят меда, а 50 години даже не бяха издавали трудовете му и сега се правят на учудени, че простият народ не ги бил чел!!!! Бива наглост, ама чак пък толкова!
Да сте жива и здрава, да вървите по Пътя!
Напълно съм съгласна с това. Аз си мисля даже ,че благодарение на Вашата книга, че и на тоя дето я критикува, името и делото на Д. Маринов ще излезе отново на бял свят и това е прекрасно. Много е интересна и дипломната Ви работа. Успех и благодарност.
Безкрайна благодарност за книгата. Първите 90 страници не спрях да плача. И аз линеех в чужбина, през океана, но за щастие преди две години се прибрах. Познавам тази сила, за която става дума. Правили сме наричане, сами, с групата, която танцувахме, и се случи. Почитателка съм на Димитър Маринов от години, чета и на децата от него. Събирам автентични празнични дрехи от миналото време, защото в тях има останала жива магия. От години нося кръст с равни рамена и търся старата вяра. Книгата съм я дала да се чете, и я чакам да се върне за да я прочета отново. Още веднъж ви благодаря и поклон пред делото ви.
Благодаря Ви от сърце!
Прекрасна книга! Чиста, здрава, силна – точно като корените! Творете и не спирайте!
Погълнах книгата Ви на един залък и имам две / за всеки случай/. В Бъгария всичко се плюе и принизява.
Чакам следващата Ви книга с нетърпение…
Книгата е уникална,българина има нужда дачете и да си спомни…..Радвам се за вас и за невероятния успех на Вашата творба.Моята „Стопанка“ я подарих на приятелка която живеев Белгия и не успях да я прочета втори път(четохме я двамата със съпруга ми,вечер преди заспиване,под секрет-и двамата плакахме на финалните страници).
Споделена бъдете,много успехи ви желая.Целувам ви от сърце. <3
Книгата е уникална, страхотна и неповторима! Скоро я прочетох и ще я прочета отново! Само завистта и злобата не са достатъчни, за да надвият майсторското слово!
Благодаря за чудесното пътешествие в страната на необикновените преживявания.
23 години живея в Англия
Все нещо ме душеше
Прочетох я и плаках корена ме дърпал…
Прибирам се при рода.
Благодаря ти за пътя
Огромно благодаря за Стопанката на Господ! За мен това е книга- събуждане и книга-отговор. Отговор на толкова много изгарящи ме въпроси. Книга, която трябва да влезе в българското училище. Изпращам ви любов!
…а г-н Мишев може да прочете нещо от Айн Ранд (ако изобщо ще може да я разбере правилно), за да знае точно къде се намира, при честните и независими творци или при „вехтошарите“. Типичен Елсуърт Тухи!!!
Роз Мари, БЪДИ! И пиши, моля, искаме още за корените ни! Тази книга трябва да я има във всеки български дом -тук и по света!
Здравей, Райна! То че е тъй, това което сте написала за “докторчето“ – тъй е. Но има и друго ! Отговаряйки му го правите известен ,защото освен семейството му, колегите му,приятелите му и някой съсед сигурно друг никой не е чувал за него, (е, и поръчителите на статията разбира се ! ) Моето мнение е, че книгата , която сте написала е това , което повечето българи търсеха да прочетат! Аз лично съм я чел „само“ 6 пъти ! И всеки път търкам очи , че все нещо са ми се напрашили и сълзят … Уникална е ! Живея извън България от много години и коренът ме дърпа , но има и други неща , които ме държат и не пускат … Как то и да е . Благодаря от сърце за книгата! Моля Ви , не спирайте да пишете ! Те , кучетата нека си лаят ! Няма значение ! От друга страна, да си призная много Ви завиждам , че сте успяла да се докоснете до истинската магия и сте открила Майстори, които да ви я покажат! Надявам се един ден да се срещна и аз с такива Майстори, а до тогава , моля Ви продължайвайте с писането! Пък „простият“ българин ще ви чете и ще се гордее! Да е светлина в душата ви. Да Ви е шарено и споделено! И нека реченото да бъде сторено !
Аз просто чакам следващо иадание, за да си я купя.
Иначе, какво да ви кажа!
Шарено да ви е! 🙂
Когато четох статията се сетих за едно четиво което ми остави следа в главата. Не помня автора (да ме прощава) Беше български писател, който имал честта да води разговор със Слава Севрюкова. Много неща ме разртесоха тогава, но едно ехти и кънти редовно в клавата ми. И сега, докато четох тази статия – пак зазвъня. Прочитайки и коментара на Лазарина – съвсем силно забиха камбаните. Това дето не ми дава мира е предсказание на Слава, че ако не си приберем челядта от всички краища по света до определен период от време – тези дето са останали навън – никога няма да могат да се завърнат“ Много страшно ми прозвуча. По-страшно дори от края на света. Мислех си, от както имам 3 екземпляра на стопанката – на кой да ги подаря. И все се сещам за имена на хора живеещи навън. Няма да е случайно това. Сигурна съм че трябва да се предприеме кампания по прибиране на „челядта ни“ . Незнам как ще стане, но моля те, Розмари, кажи че и ти си мислиш по този въпрос. Книгата ти може да се окаже инструмен за връщане на повече българи в страната ни. Тези, които останат навън – значи коренът им не е български (така си мисля)
Позволявам си да цитирам статия на „24 часа“ (първата която ми попадна в търсачката ) : „Близо 3 млн. дyши са българските емигранти, които са напуснали страната през последните 23 години и все още имат български паспорти“ Това по неофициални данни.
Копирано от https://www.24chasa.bg/Article/2260541 © http://www.24chasa.bg
Представям си само – половината да получат копие на книгата ти – ще бъде уникално. От тях – половината да се завърнат – ще бъде постижение!
Не е по темата, за това – Прощавай.
Не умея да пиша сладкодумно като теб ( и не се мъча 🙂 , но добре си му подредила камарката. Не се тревожи, ако те засипе с още камъни. Това е щото в неговата градинка ги има в изобилие. Там земята не ражда плод. Само змии и гущери виреят в каманаците 🙂
Айде. Сполай ти! И с добро го споменувай чиляка. И он душа носи. И он пред неговия Бог ще отговаря
🙂
Много хубаво сте го написала Даниела,въпреки твърдението,че не сте сладкодумна.Аз също съм безкрайно завладяна от този шедьовър „Господарката на Господ“на Р.Де Мео и ако се осъществи такава кампания за разпространяване на книгата извън граница съм доброволец на драго сърце.Даже имам идеи за организиране на благотворителност,с цел закупуване на книгата и разпространение в чужбина за да достигне до възможно най много Българи по света.Аз също от 8 г съм в Англия и тази книга ме разтърси, предвид,че съм селско чедо и много неща не са ми чужди.
Здравейте Розмари,
Толкова хубави думи са Ви отправени. И другите не липсват. Равновесие – както казвате Вие. Добавям към него една сърдечна покана за среща в най-голямото училище на град Варна – Хуманитарната гимназия „Константин Преславски“. Радостта ни ще е голяма. Надяваме се да е взаимна.
С голямо уажение към Вас Ви я отправям. И с обич…
Благодаря Ви за изживените мигов с тази уникална книга, Райна! Много ми харесаха разсъжденията на „докторчето“ върху „цитираният“ текст от страница 265 на книгата относно жанра! Изумително е , защото този индивид явно умее да чете и там , където няма нищо написано!!! Страница 265 и 266 са бял лист !
ВЕСЕЛ И ШАРЕН ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ !
Аз се върнах към Корена си след 16 години отвъд океана, преди да бях срещнала и прочела книгата Ви. Но когато я прочетох, разбрах ЗАЩО наистина съм го направила. Благодаря за прекрасното четиво, вече много екземпляри от нея отлетяха отвъд океана да върнат и други към корена им. Поздравления за прекрасната книга!
Шарено да Ви е!
Много ми е смешно, когато някой помпозни учени с претенции и дипломка черно на бяло, решат да се правят на Великите умове на нашето време. Именно тези „учени“, унищожиха старото, българско знание. Станаха „по умни“ дори и от създателите и наследниците на тези обичай, и както казваш, Розмари, заклеймиха точно тези стари хора до нивото на прости и невежи, само защото не „говорят на езика на учените“, а в същото време имат високомерно отношение към тях, и ги гледат с насмешка..
То не са анализи, дисетртации, теории, научни трудове, неясни думи, итн, кому е нужно това? Народа иска да научи древната си история по ясен, вълнуващ и докосващ сърцата начин, да ги изживее и изпита, а не чрез научни думи, и анализи, дето от половината от тях не се знае за какво иде реч…
Какво значи „плагиатство“ тук? Тези глупости дето този „Учен“ ги дрънка нямат ясна перспектива, нито има идея какво значи наистина тази дума.. Плагиатство е, когато копираш/откраднеш нечия ОРИГИНАЛНА идея без тяхното знание и позволение, и я интегрираш във твоето произведение, без да споменеш връзката към тяхният труд и Име. Но тези древни обичай на са просто „нечия идея“… те са начин на живот на един цял народ, цивилизация. Наследство от зората на времето. А това, че преди теб има автор, който пише на същата тематика, не значи че копираш труда му 1:1 или преписваш…. Аз ако реша да пиша за Древен Рим, това значи ли че плагиатствам от хилядите другите автори, който преди мен са писали на същата тематика? Разбира се, че не… Древен Рим е факт, реално случило се събитие, а не просто „оригинална идея“ че да се „плагистства“ (Много мразя тази дума)…
На прав път си Розмари. Продължавай напред. Даже много време си му отделила на този. Лесно е да се чука на клавиатурата, да си чеша самочувствието, без да знае и грам за какво иде реч, без да е изживял дори миг от това, което един истински автор като теб е преживял. Нека си лае.. нали живеем във време на „свобода на словото“… но дори тази свобода на словото не може да отрече един древен обичай и начин на живот, съществуващ от векове. Аргументите на тоя са слаби, забравящи се, без да се напъне да обоснови ясно позицията си и да се образова малко по темата… от написаното от него дори не разбрах какво цели, всичко което усетих е злоба от личен характер, завист… то не е ровене във личната ти биография, извадки, цитати… много време има нещо тоз хубавец…
Едно време моята баба, лека й пръст имаше дума за такива.. „пишман учени“… та и тоя, баш учен-пишман.
Госпожо Де Мео, научих за Вашата книга от колеги.Всичко българско,родно ме е вълнувало.Моето съзнание започна да подбира материалите които ми пасват най-добре.Обичам историята , нравите и обичаите ни.Доста съм прочела,но Ви казвам истината-такава книга не бях .Невероятна! Грабна ме и я прочетох за два дни .След една седмица я препрочетох отново за два-три дни .Искам отново и отново….Благодаря Ви госпожо Де Мео! С нетърпение очаквам другите Ви книги.Искам да си ги купя и прочета.Ще подаря Вашата книга и на децата си.
Аз толкова истинска, вълнуваща, докосваща, българска книга не бях чела!!!! В нея открих много неща за себе си! Преживях всякакви емоции – имаше и сълзи, и стягане на гърлото, и смях и настръхване! За пръв път ми се случи толкова много да потъна в някоя книга и толкова осъзнато да я чета!
Благодаря Ви от цялата си душа! И ще разказвам за Вас, защото хората трябва да знаят! И имайте сили, защото правите Добро! Бъдете шарена и споделена!
Отдавна не бях чела такава книга, която толкова много да ме разчувства! Плаках доста често, защото намирах неща, които са ме вълнували, но които не съм знаела как да нарека. Има неща, които самата аз правя без да знам дори как се правят- например, когато меся нещо и искам да се получи добре си наричам по моему, защото искам чрез хляба да доставя положителна енергия на хората, които ще се хранят с него. И много други, например моята свекърва баеше нещо на децата , когато не им беше добре, но бях твърде млада и тези неща не ме вълнуваха тогава, докато сега живо ме интересуват. Родена съм през социализма -1959 година и никой не ме научи на традиции, така както са ги пазели хората в миналото, но тъй като се омъжих в планинско село, без да искам започнах да обръщам внимание на това, което е оцеляло от бита на старите българи, от техните обичаи. Обичам да чета всичко на тази тема и живо се интересувам да науча повече. Затова ви благодаря за тази книга.Чудесна е и имаме нужда от нея за да се осъзнаем като българи, да се обърнем навътре към себе си, да се опознаем по добре и оттук ще дойде нашата гордост и просперитет като народ. Не се бойте от негативните критики, винаги ще ги има, а все така аргументирано се борете срещу тях.Хората ще ви разберат,защото сме зажаднели да пием вода от извора на истинското народно творчество и обредност. Дерзайте!!!
Разказвайте, ние ви слушаме …
Заставам зад всяка твоя дума, Розмари! Траги-комично и абсурдно е положението на този български образован академичен „продукт“, показва и пропастта между реалния живот и „науката“, изградила собствен ‘балон’. Не само това, ами и че науката се опитва да ‘приватизира’ живота, да има авторски права над живота, ето това вече показва, че е време да се разделим с такава ‘наука’. Животът е по-силен от науката, той е като пълноводна река, идва и отмива боклуците. България е оцеляла заради народа си, не заради академиците. Жалко е да се види докъде е изпаднала науката днес.
Честит празник Райне/Розмари! Заради такива като теб, днес всички Българи имаме празник. Да си ни жива и здрава, все така сладкодумна, красива, силна и бяла! Появи се тъкмо на време, защото те извикахме на глас. Всеки търси спасителния път към корена си, но трябва някой като теб да свети в мрака и да сочи посоката. Благодаря ти, че те има!
Здравейте, Розмари!
Написала сте чудесна книга – храна за душата на българина. Виждам от отзивите, че четейки я, всеки малко или повече си спомня отдавна видени и преживени обреди. Точно това се случи и с мен. Като да бях всмукана – към корените си, към рода, към онази земя, която дори усетих как миришеше в детството ми – на треви и напечена пръст – нещо напълно недостижимо в нашето забързано урбанизирано битие.
От друга страна, на написаното от вас гледам и от призмата на човек, който също пише и то почти на същата тематика. Аз смятам, че митовете, преданията, вълшебните приказки са много повече от красиви небивалици и че в тях са запечатани странностите на живота. Това убеждение живее в мен още откакто се помня. Затова много се ядосвах, че няма и дума от това в мъглявите теоретични обобщения на фолклористи и етнолози, а всичко напоително се обяснява с въображението на авторите и по правило се слага знак на равенство между приказка и измислица. И както си се ядосвах, взех че написах две книги по темата, а вече завършвам и трета.
В този смисъл напълно разбирам вълнението ви, когато трохичка по трохичка сте събирали ТАЙНОТО ЗНАНИЕ и когато пред вас е ставала видима картината на онзи невидим за другите свят.
Наясно съм и с гнева ви, че академичната общност не оставя място за корекции на утвърдени вече схващания. Тя обикновено е категорична в нейната – единствената, според нея – истина и е непреклонна към друго мнение, особено пък когато е изказано от някой извън институцията, някой независещ от протекции и субсидии на администрация и чиновници. Скептична по отношение на всякакви духовни явления и практики, тя преднамерено ги омаловажава или направо отхвърля. За нея е по-лесно да ги обяви за примитивни вярвания на неграмотни хора, за суеверие и невежество, и с това да приключи въпроса. Какви там баби ще знаят повече от нея…
За статистиката – вече трима души от семейството сме прочели „Стопанката на Господ“, но сме я коментирали и препоръчали на десет пъти повече хора.
Вашата книга дойде при мен в един момент на разколебаване, та ми подейства и като спусък да продължа моето си изследване.
Затова ви благодаря и ви поздравявам за книгата!
P.S. И за опровержението към доктора в областта на културно-историческото наследство.
Мъдра, магична книга. Благодаря, Райна
Радвам се, че коренът е жив, има го! Дръпна дъщеря ми за гърлото и вече е в България! Вярвам, че още много наши деца ще се завърнат към корена. Това е бъдещето на България! Благодаря на Господ, че те има! Твоята книга върна вярата ни за живот! Пиши и не спирай! България има нужда от твоето разказване!
В гънките на душите ни, в спомените на предците ни, в умовете на още неродените ни деца е скрито знанието за една древна сила, която българите носим изначало. Тя е израз на низримото и вечното, което не може да бъде нито точно назовано, нито точно описано, но което променя изцяло ъгъла, през който гледаме на света. Време беше някой да поиска да извади тази сила на светло и да разкаже за нея на всички. С благодарност към Розмари, която го направи прекрасно!
Благодаря от сърце.
Носим, учим се, помним и пазим!
Здрава и спорна година!
Розмари, благодаря ти за този вълнуващ ден, прекаран в четене на Стопанката, в който чух дивата песен на кавала на дядо си, спомних си за коледарските песни, които записа и подвърза във везана книга, която си обещах да намерая – някъде в библиотеката в родното му село; усетих мириса на хляба на баба; спомних си грижовните ръце на прабаба ми – когато Райна си изкълчи глезена – и естествено, търколих не една сълза… обещах си да намеря родословното си дърво, писано от дядо ми на ръка и завряно някъде от мен…спомних си за много странната сурвачка от дрян, която той правеше всяка коледа… разбрах какво значи българската дума Коледа…..чух думите „не прави ягма“…толкова гласове и думи……обещах си да издиря каквото мога за загиналия прапра-дядо в Одрин… спомних си историите… благодарих на добрите си корени, и разбрах може би защо има толкова благодат край мен, а аз нищо не правя за да я причиня, дори напротив – като че я пъдя от мен, а тя пак ми идва…Спомних си едни думи – как на смъртния си одър една от пра-бабите ми не пожелала да си разкаже за рода си и само извърнала глава и заплакала… И разбрах защо не заминахме надалеч да търсим живот в странство, а можехме…. И разбрах защо сестра ми плачеше по телефона от Америка, и не знаеше уж защо, и като се завърна, грейна и разцъфтя…. И съжалих, че от нашите родители, родени в пъкления комунизъм, никога няма да излязат такива баби и дядовци, каквито са техните родители и пра-родители, защото от тях са пазели всички тайни и тайнства, за да ги спасят колкото могат от тая чума… И си спомних как пра-баба ми чупеше коледния хляб и как на никого не трябваше да казвам в училище, и още и още……и за първи път се оправдах, че вече 8 години не кръщавам рожбите си, а съм кръстена….БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ! Книгата ви е жива, тя е мистична практика, а не академичен труд! Поклон!
Благодаря, Роз Мари! Поглъщаща книха – за мен, децата ми, майка ми… За три поколения! Силни сме! Бъди!!!!
Аз съм Светлана и съм БЪЛГАРКА.
Искам да благодаря на Розмари Де Мео за това, че е търсила, намерила и предала чрез книгата си българските традиции и обичай по един много завладяващ начин.
Искам да благодаря на Галя Златева, че ме дари с тази безценна книга.
Тази книга ме направи още по горда, че съм БЪЛГАРКА. Розмари ти ми разказа за неща, които са лек за моята душа и ми вдъхна вяра.
Ние, „примитивните“ хора, забързани в ежедневието и борещи се да оцеляваме, забравяме да се грижим за здравето на духа си. Тази памет, тази вещина ме направи още по горда, че корена ми е БЪЛГАРСКИ. Искам и ще работя за това, тази книга да достигне до сърцата на моите род, семейство и приятели.
Да бъде!
Прекрасна книга, разказана по прекрасен начин, за мен беше удоволствие да я чета. Припомня ми за силата, за всичко, което обичам и искам да ми се случи
Здравейте ,
книгата Ви ми е подарък от много скъп за мен човек . Винаги прочитам анотацията на гърба на книгата първо, така започнах и вашата и си помислих , защо ми я подаряват ?! На следващия ден започнах да я чета от началото ,а не от последната корица и разбрах 🙂 За мен това е книга за душата , а не за обредността …
Невероятна книга! За мен е книга за душата. Изчетох я на един дъх и в тази книга намирам отговора на много въпроси. Благодаря Ви!
А някои хора като не умеят нищо, просто си критикуват…ей така да правят нещо…
Пламенно и с жив език!
Както майка защитава рожбата си – готова на всичко, за да я опази чиста и неопетнена.
Наистина право в сърцето на народа ни, в нашата душа – помъчена, но непредала се на никого попадат думите ти, Розмари.
Да бъдем българи! Заинаги!
И да помним, че никой няма право да посяга на най-скъпото ни – нашата Свобода!
С уважение:
Петър Димитров
Благословена да си, Розмари! Книгата отваря очи, разтуптява сърца и влива живителна сила в много корени… Благодаря! А България… България ще пребъде!!!
Жива, истинска, потребна! Благодаря, Розмари, за Сказанието и Требника! Книгата сграбчи три поколения в моя дом! Нека бъдем!
Преди няколко месеца попаднах на критиката за „Стопанката на Господ“ от въпросния доктор. Първата ми реакция беше „Оха, така злобно критикувана книга, няма начин да я пропусна“ Поръчах си я, прочетох я, после поръчах още две, после ходих до Работилницата и оттам си купих тази с дебелите корици. Раздадох ги всичките, мисля да си поръчам една само за мен най-накрая. Дали ми е харесала… много слаба дума. Та, книгата събужда по български, с много смях, със смях през сълзи. С дълбоки сълзи, дето от петите извират, заради онази истина, от която една мисъл накрая ти остава в главата – у дома съм си и всичко си е на мястото. Едни от любимите ми цитати на баба Роза Ставрева: „Слушай сега аз да ти кажа за Господа: ти си Господ. И аз. И куршумът. И камъкът. И земята. И когато Господът в теб чуе гласа на Господа в останалото, всичко се оправя! Такива като мен правят тъй, че гласовете да се чуват един друг. И на това му се вика вещина. Вие му викате магия!“ Благодаря Розмари за споделената магия! Какво следва .. ами ще пробваме някои неща с дечурлигата, голяма забава ще е!
Благодаря за книгата, Розмари! Благодаря за искрено споделените радост и тъга, очарование и красота, мъдрост и познание, вяра и надежда! И не им се ядосвай много на книжните плъхове от БАН. Как бихме оценили искреността и чистото познание, ако не сме срещали лицемерието и образованата глупост!?
Бъди здрава и щастлива с любовта на своите читатели!
Велико,
Трудно ми е да я довърща, защото и аз непрекъснато рева.
Сега ще купя и още за приятелите ми.
Поздрави и продължавай напред !
Когато започнеш да четеш тази книга, спираш едва, когато затвориш последната страница! По-рано и да искаш, не можеш. Защото в нея има сила по-силна от нас българите! Тази книга трябва да е на домашната лавица на всеки, считаш себе си за българин и обичащ България!
Да се хули автора, написал книгата, е грях! Голям грях! Пред България и Бога!
Бъдете благословена! „Господ ще се погрижи за птичките си!“ Така казваше свекър ми. А за лошото не мислете! Мечтайте и пишете! Отдавна не бях чела толкова прекрасна книга!
Не стига, че си преписала цели пасажи от трудовете на наши авторитетни антрополози, не стига, че дори не споменаваш за тях, ами на капак и ги хулиш. Да живее чалга поколението, че да има кой да ти купува книжките и амулетчетата.
Бих искал да отпуша тази „тапа“ на Ицо, който… не знае какво прави! Но уважавам правото му да има собствено мнение, което няма как да споделя…
През 2019 г. всичко за което говори Розмари ще получи нов силен тласък, защото дупката, не… ПРОПАСТТА на ритуала: „Разделай и владей“, изповядван от господстващата система на статуквото, зададен от „Победителя в момента“, активира универсални сили на равновесие, които още по-видимо и естествено ще му противостоят. И аз ВЯРВАМ в това, както вярвам в ритуала на „ЕдинЕние“, който задвижва силите на древните Магове, които преоткриваме и все по-ясно ще преоткриваме днес.
Удоволствие е Тук и Сега да се докосна до завъртяния „обреден чекрък“ на Розмари! А още в първия момент, когато се докоснах виртуално до нея бях ВЪЗХИТЕН от досега с жив и автентичен носител на „Силата“, какъвто все по рядко се осмелява да застане в цял ръст в нашата Реалност. Докосването ми се случи някак в случаен, но важен момент и за мен самия, благодарение предаването на Стойчо Керев (имаш, мила една риза да му наречеш на тоя ерген…), благодарение на превъзходните му Виртуални у-тюб предавания!
И понеже още не съм прочел книгата, за която тук във виртуала се разменят камъни и се създава декор на борба, подтикнат от „сърцето си“, а може би и от Корена – веднага си поръчах една книга за да подкрепя посоката, която без да ще – защитава ВСИЧКИ НИ, включително и т.нар. „научни работници“, които се занимават предимно с научни образци и хербарии, потъпквайки незрящо живите извори около тях, живите Цветя… които системата признава едва когато същите са умъртвени, изсушени, предвидимо подвързани и безпроблемни, прошнуровани и под контролния и предвидим похлупак на „Победителя в момента“.
Е, от 2012 г. насетне влизаме в година 7-м, на т.нар. Първо божествено Преображение (каквото и да значи това) и преобръщането или Преображението ще е свързано не с нещо друго, (например с края на Света или астероид паднал на Земята … ха-ха-ха!), а с преобръщането на „Победителя в момента“.
Приветствам те Розмари! Прегръщам те и те целувам братски, щастлив и със сълзи в очите че те има, такава, каквато СИ, че вече ще си баба… че широко си отворила темата за Невидимия (не прошнурован и затова все още не под контролен) за науката свят! И това е плитката вълна…
Пожелавам ти сила в отстояване на Свободната воля на Мага с онази институция, която… се е само провъзгласила за единствен монополист между Видимия и Невидим свят, превърнала и умъртвила Вярата… като институция и от която тече съвременното летоброене! Унивесума се нуждае от нейното Преображение или край и това ще е наистина… някакъв катаклизъм, който тя обявява, че ще е Апокалипсис,… а това е повече от смехотворно.
Усещам че наближава времето на подходящия Рестарт и съзирам в теб носител на знаците и белезите на това време!
Успех! Подкрепям те и заставам в полето (на варианти) до теб!
За мен, като родопчанка, е най-важен отговорът на следния въпрос – щом става въпрос за родопско село, къде е родопският диалект? Прочетох книгата Ви и наистина няма помен от него, както в статията е забелязал д-р Георги Мишев. Аз не съм доктор по никакви науки, но родът ми е от място, където родопският диалект е изключително запазен, а израснах с постоянното присъствие на достатъчно възрастни и автентично говорящи баба и дядо, така че знам много добре какво говоря.
Всичко, което бих написала за следата оставена от книгата Ви в сърцето и душата ми , би било бледо на фона на вашия изказ. “ Стопанката на Господ “ е настолна книга на много българи, включително и на мен. Бъдете благословена! Пишете !
Няма нужда да се оправдавате!
Пред читателите Ви е ненужно, а враговете Ви…. , ами те няма да Ви разберат.
Тиражът на книгата е най – добрият адвокат !
Аз получих от България книгата от 21-я й тираж. Признавам, че се подведох по статията за плагиатство и дори писах на авторката мейл да застане зад истината. След този мейл намерих този блог и на въпросите ми беше отговорено.
Книгата е невероятна, жива и докосва сърцата. Пожелавам на Розмари да пише още и да обогатява духовния свят на българите. Аз вярвам, че само връщането към ‘старата вяра’ ще спаси България. Бъдете шарени и споделени! ❤️
Българин се лесно не лъже, драги ми чаглопитеци. Розмари не знам коя си се опитала да си завира гагата в делата български, а телетата мучат и вярват на преразкази от пета ръка, понеже дотам им е дадено – липсват двата вагона, ако мога да перифразирам един великан. Ах, свещена простота…
Наскоро най-после изчетох пиратско копие на книгата ви, което някой беше споделил с мен преди години. Сега много ми се иска да си купя последно издание – как става заплащане и доставка в Канада?.. А също да ви питам чели ли сте книгата The Orenda от Joseph Boyden? Много ми е интересно как така нашият български народ и местните северо-американски племена използват една и съща дума за тази магическа сила, която движи Живота?
Замислих се доста дали да пиша на коментар, защото всичко написано българин ли си те удря много, много здраво стрелата (включително мен).
Но се питам дали не е да се използва тази сила която неизменно я има всеки с изкривени наричания, при които дори и една дума е достатъчна за да се промени значение после изпълнение?
Тъй като е скривано от приблизително 2~3 поколения, как днес да се знае, че този който го е криел не го е изкарал с друга цел?
Все пак и светът който ни се предлага предразполага такъв въпрос от дадена аудитория.
Времето ще покаже!
Това което ме накара да пиша е чуждестранният писател пак от коментара на Ралица.
То е ясно , че нашите са архивирани, но и на мен ми е интересно да разбера какво общо имаме с отвъд океана.
И възхищавам се на вашата работа Розмари, стига да е наистина с тази цел да събуди българското във всеки един от нас, не да пренасочи!
Надявам се няма да се приеме като критика, но точно такива и досегашната им работа най-вероятно допринасят до такива въпроси!
Книгата на Розмари ме върна към стари изконни ценности на българския народ. Тя обяснявя по вълшебен начин древните български обичаи като наричането на водата – за мен книгата е път към душата, родното, семейството, вярата и земята. Дори, ако сте християнин написаното може само до обогати вашата вяра и да покаже изворчето й. Повелите в края на книгата могат да бъдат мост от древното към днешното познание и ако всеки почита вярата другиму, магията наистина ще е жива!
Докато беше жив дядо Боре, за всеки случай имаше подходящ лаф или приказка. Веднъж си говореше с друг дядо за някаква работа, как да я свършат. Влезе една от дъщерите му, заслуша се и започна да се възмущава, че това нещо не се правело така, както те си го мислят. И понеже вторият дядо беше гост на дядо Боре, човекът се притесни и понечи да си тръгва. А дядо му вика:
– Стой си тука. Не се притеснявай. Пилците и да цвърчат – не могат да кажат на сеяча, как се сее просо.
Има ли нужда, няма ли нужда?
От една страна – защо? От друга – защо пък да не?
Убий глупака с мълчание или пък с безразличие? 😉
Радвам се, че прочетох това, което прочетох.
Повечето ще разберат, а това е най-радостното.
Малцина явно още не са готови.
Не може да дадеш неограничена сила на ограничен ум.
БлагоДарявам за книгата, невероятна е!
Всяка следваща страница беше истинска поредица от пътешествия.
Здравейте, Розмари Де Мео!
Казвам се Кристияна на 33 години съм и живея в Испания от около 11 години вече. За момента не чувствам нужда да се върна в България, но тя е с мене и аз в нея, където и да съм.
Не дочетох, нито критиката към Вас, нито опровержението, защото няма нужда. Чета в момента Вашата книга и от години не съм се чувствала толкова запленена и от момента и от разказа Ви … до момента, в който не започнах Вашата книга, имаше само една единствена такава, която ме беше запленила по същия начин и буквално живеех вътре в нея, докато я четях: „Време разделно“ на Антон Дончев. Прочетох я, когато бях доста малка и до днешен не забравям моментите, в които бързах да свърша каквото и да било, за да седна на двора на баба и да продължа да чета. Вашата книга ми действа по същия начин. Благодаря Ви!
Смея се, плача, настръхвам, докато чета … и съм благодарна и се чувствам благословена, а Вие сякаш сте изказали това, което се чувства и е трудно да се изкаже с думи … да не гооворим за всичката мъдрост, която сте ичписали! Продължавам да чета!
Сърдечно благодаря за всичко!