Автор: Розмари Де Мео | Обем: 333 стр.
Меки корици | Тегло: 0,490кг. | Размери: 17 x 20см
Описание
„Стопанката на Господ” е сказание по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства живи и до днес и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си.
Стига да обича и почита корена си…и да усеща потреба да го стори.
Понятието „требник” идва от старата дума „потреба” – нужда. Една от най-големите ценности в книгата са 11-те народни повели и най-вече последната:
„Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!”.
Историята, описана в сказанието, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.
КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ на „СТОПАНКАТА НА ГОСПОД„
Райна напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата й мечта. Но нещо се пропуква, цветовете от приказката изтичат и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение, което кръжи наоколо е… магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой. Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й.
В махалата една баба й казва, че коренът й бил български, бил от дълбоките… и не я пускал. А бабата е наречница…
Старците учат Райна, че силата й е точно там, в българския й корен. Хващат нишката на Райниния живот и я пресукват така, че да си вземе силата. А в заника на живота си, старата наречница предава дарбата и знанието си…
Една веща баба все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата! „Стопанката на Господ” разказва, как реченото й може бъде сторено.
Народната певица Валя Балканска за книгата:
„Благодаря на Розмари, защото е съзряла огънчето на съхранената българска душа и през тръните и плевелите е отворила път към нея.
Като прочетох и 11-те народни повели в тази книга, събрах внуците си и четох и на тях. Мисля си, че това е книга с корени и че ще бръкне на много българи в душите…”
ЗА АВТОРА:
Розмари Де Мео е българка!
Носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Родена е в Русе. Завършва НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава да живее в Италия. Както самата тя обяснява, българският ѝ Корен я дръпва обратно в Родината и пътят ѝ поема в нова посока. В една планинска махала Розмари среща хора, които ще бележат съдбата ѝ от тук нататък. Със сестра си и баща си създават фондация ЩЕДРО СЪРЦЕ и правят националните кампании „Да вдигнем знамето в училище” „Съхрани българското” и „Шампионите тръгват от училище”. Работи като телевизионен сценарист и редактор.
Напуска телевизията, за да обикаля страната и да търси и събира знание, свързано с българска памет, вяра и Корен. Започва да произвежда своите „български дарове”, за да финансира сама изследванията си.
След проведена практика в център за рехабилитация на зависими, през 2015г. защитава дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия”.
През 2016г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Стопанката на Господ – сказание и требник на българската народна вяра”. Книгата е автобиографична, но използва всички инструменти на Приказката. Издава я и я разпространява сама. Обяснява отказа си да работи със системата на книгоиздаването и книгоразпространението, разобличавайки публично част от порочните ѝ „правила”. Системата отвръща с нечувана кампания срещу Де Мео. Въпреки многократните удари, огромна част от българските читатели застават твърдо зад „Стопанката на Господ” и тя пожънва небивал успех за последните 30 години.. В началото на ноември 2022г. книгата прави 150 000 тираж.
През 2022г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Зарана”.
И до днес Розмари продължава да води семинарите си под името „Дарът на корена”. Самата тя е наречница.
През пролетта на 2023г. реставрира възрожденска къща и отваря „СРЕДИЩЕ на българска памет” в Архитектурен резерват „Старо Стефаново”, община Ловеч.
Към днешна дата води и Училище по български език и родолюбие ЗАРАНА!
Ако желаете да научите повече посетете нашата група във Facebook
Ако желаете да научите повече посетете нашата група във Facebook
Допълнителна информация
| Тегло | 0.5 kg |
|---|---|
| Размери | 20 × 17 cm |
Мирослав –
Имаме нужда да си припомняме от време на време колко древни са ни обичаите и да се замисляме за корена си, езика ни и силата им. Много ми е близка на сърцето и моето възприемане на живота, Бог и смъртта. Благодаря!
Венелин –
Уважавай всичко което те кара да бъдеш добър , уравновесен и Човек !
Благодаря на Розмари БЪЛГАРКАТА , че е показала поредната врата , която ни дава СЪЗДАТЕЛЯ за да можем да имаме избор!
Илиян –
меко казано ужасно, секта..
Силвия –
Тази книга върна вътрешния ми мир! Даде ми думи и картини на това, което винаги съм усещала дълбоко в себе си, но не съм успявала да свържа в едно! Освен това е четиво, което се чете на един дъх, ведно със „Зарана“. Чакаме продължение! Да бъде!
Ради –
Получих я в електронен вариант като препоръка от приятел и то преди години.
Леля му работеше в Италия и му я прати да я прочете и той, а аз я получих с уговорката да не разпространявам файла.
Така и не намерих време да я прочета. Все я почвах и така си и остана в електронната ми поща без да я прочета. Тази или миналата година я поръчах на хартия.
Така и не намерих време да я прочета на един дъх. Но капка по капка стигнах до финала. Днес преди изгрев я завърших.
Погледнах сайта и видях, че има и отзиви пъстри като дъгата. Някои много хубави чак те сгряват, а други много критични.
Както всяка книга тази не е за всеки. Едни ще я прочетат с удоволствие и ще видят всеки детайл, други ще почувстват всяка емоция, трети ще чуят всяко нещо в главата си все едно са били там, четвърти ще вкусят и сладостта и горчилката на героите, пети ще усетят всеки аромат, но има една категория хора, които и 100 пъти да я прочетат няма да намерят нищо стойностно в нея. Просто не са дозрели да разберат.
Възрастните хора са богатство.
Рядко някой се замисля, че въпреки че писмеността ни е минала през различните и форми, докато стигне до тук, много неща не са записвани а са предавани от уста на уста, от един майстор на друг.
Историята ни както велика е била и тежка. Част от народа е менил вярата си поне за пред другите, но така е запазил традиции предавани с хилядолетия.
Не от един съм чувал фразата: Прости ми боже, но аз ще се помоля на моя си бог.
Българина винаги е бил свободомислещ, прозирал е истината колкото и дълбоко да е скрита тя, търсел я е на цената на всичко и е пазил традициите и обичаите си.
Лошото е, че от страх малко говорят свободно за тези неща.
Много има да се говори по темата…
Прекрасна книга. Надявам се все повече хора да я прочетат и вникнат в същината и. Продължавай все така 😊
Видях, че има и втора книга. Започвам да събирам от банички, за да си взема и двете с твърди корици 😊
Диана –
Заглавието ми се струва леко арогантно. Който вярва в Господ, няма как да се представя като негов стопанин!
Мисля, че за българщината и коренът, се открива някакво богохулство. А и черният козел на корицата, още една символика…
Камен Калчев –
Ако има книга която да задава въпроси на Българина, за неговата същина, житие и битие и да събужда българското в него, не е ли РайнаДеМео, баба Магда, Геле и другите герои? На Вазов или на равнището или по-важна защото е житие и битие съвремието ни
Камен Калчев –
Ако има книга която да задава въпроси на Българина, за неговата същина, житие и битие и да събужда българското в него, не е ли РайнаДеМео, баба Магда, Геле и другите герои? На Вазов или на Паисий Хилендарски равнището? Или по-важна от тези светила защото е житие и битие на съвременна България? Аз отговори не давам, “ако ти е важно” всеки сам ще си направи извода. Дали тая книга трябва да се изучава е училище?
Благодаря ти Розмари! Пожелавам ти да не спираш да пишеш, подкасти, беседи, рсботилници. Ръчкай че на нас българите ни трябва голямо ръчкане!
Неделина Парчева –
Да прочетеш книгата за 3 дни… наистина е магия…
Чакам утре „Зарана“!
Благодаря ти, Розмари – за сълзите, за вълнението, за емоцията!
Силвия –
Прекрасна книга!
Това е книгата, която трябва да присъства в библиотеката на всяко българско семейство.
Респект към автора! 💖
Вили –
Наистина е много жалко и тъжно, колко много българи, наричащи се християни, живеят в заблуда и надежда, че езически обичаи могат да доведат до спасение. Тази книга осмива и поругава Бог и не води до нищо добро, напротив носи проклятие на хората, който я държат в домовете си. Братя и сестри, покайте се. Нашият Господ Исус Христос не напразно умря за прегрешенията ни, за да имаме живот вечен! Мир и любов за всички вас!
Теодора –
Най-красивата книга ,която съм чела! Смях се , плаках и настръхвах. Яд ме е ,че има хора ,които не вярват ,но всеки сам си избира пътя и Бога. Благодаря Ви.
Миглена –
Просто не исках да свършва тази книга ! Плаках много , пречистващи душата сълзи ! Благодаря ти Розмари !
Виолета –
Имах нужда от такова четиво. Най-после успях да открия място, на което всичко за вярата е описано точно така, както винаги съм го усещала за себе си. Благодаря за преживяването от прочита на тази книга.
Лина Казакова –
Прочетох книгата с радост, на един дъх. Сега отново я чета и пак откривам тайнства, които може би съм знаела, но забравила. Благодаря за чудесната книга!
Евгения Димитрова –
гр. Пловдив кв. Смирненски ул.росен 15
Еконт смирненски тел.0896477786
Ангел –
Книгата сигурно е хубава, но не ми харесва 11-та повеля като я прочетох:
„почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта,
че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек“
Това е много в духа на модерната толерантност, която е вредна за всяка уникална култура.
Както знаем, има народи, които са изключително нетолерантни и агресивни към верите на другите и
11-та повеля не резонира с всеобщото разбиране за почитане на чужди вери.
Ангел –
Книгата сигурно е много хубава, но не ми харесва 11-та повеля като я прочетох:
„почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта,
че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек“
Това е много в духа на модерната толерантност, която е вредна за всяка уникална култура.
Както знаем, има народи, които са изключително нетолерантни и агресивни към верите на другите и
11-та повеля не резонира с всеобщото разбиране за почитане на чужди вери.
Иванка –
Здравей, Райне! Добър човек си ти и добра работа е свършила баба ти Магда с тебе 🙂 и дар имаш от Господ да разказваш! Благодаря ти!
Ама искам и аз една приказка да ти разкажа!
Едно време хората били близки, близки един на друг, близки на земята, близка на живота, водата и слънцето. Те не говорели с думи, защото нямало нужда – разбирали се така както се разбират животните, растенията, водата и въздуха. Душата и мислите им били сила и били споделени. Мислите им били сила – с мисъл се лекували – насочвали силата, с мисъл строели и тъчели, със сила. Обаче хората започнали да се отдалечават – да се делят един вид, не знам защо е станало, май завистта има пръст тука и материалното, както и гордостта, надменността над животните и природата. Започнали да не се чуват, да не се разбират…Физическото тяло взело превез над духовното. Тогава възникал говора, първият език. Той бил най-близък до мислите. Най-точен. Него започнали да използват хората за баене – призоваване на вътрешната сила. Тези думи са останали в баенето, но самото баене е мисъл! То може да стане и без думи…:) Минало още мнооого време, хората започнали да забравят първия език, вместо него се нароили много езици. Започнали да забравят и думите за баенето и ги заменили с нови думи – на новите езици. Те били още по-далеч от мисълта, от силата… Та това приемат хората за баене, а то не е – баенето идва от силата, душата, тънката връзка с Господ, огънчето ако щеш, не от тайните думи. 🙂 Наричането е най-модерно – него добре си го описала, но използва най-отдалечените думи…едва що докосват те огънчето на душата, макар и наречницата да търси най-точните. То е това, което му е името – от РЕЧ идва, от думите. 🙂 А БАЯ е старото име на силата, Райне, на Господа. Трябваше и баба баячка да немериш, Райне, трябваше, ама истинска.
Атанасов –
Невероятно е как една такива по същността си дълбоко Антихристиянска и антиправославна книга може да предизвика толкова възторг и похвали! Това говори само едно – за съжаление народът ни, в по-голямата си част, продължава да е дълбоко езически и суеверен, което определено е печално!
Диана Георгиева –
Вярвам, че в живота на човека, нещата идват при него, намират го в точния момент, както и ние се намерихме с книгата. Всеки човек мисля, че има книга, която е ключова, специална и от нея са започнали важни промени, с послеващи събития. Това беше и за мен Стопанката на Господ и ще бъде, требник на душата ми. Прочела съм я вече 4 пъти, плача, смея се, емоциите са смесени и силни. Благодаря на Розмари за тази книга, благодаря, че успях да позная себе си и да чуя душата си.БЛАГОДАРЯ!
Костадин Димитров –
Прекрасна книга, изъплнена с много и истини и сила! Благодаря, Розмари!
Марияна Иванова –
Увлекателно разказана , дълбоко докосваща, и най-вече,караща ме да се чувствам едновременно горда,че съм българка,и много тъжна,че сме обърнали гръб на същността си.Благодаря Ви Розмари,за това,че с книгата си ме разтърсихте и „забихте няколко шамара“ !
Камелия –
Книгата беше подарък от скъп приятел. Но не и беше дошло времето да я чета. Когато започнах, баща ми беше болен на легло, седях до главата му, дишах заедно с него, наричах му и му пеех тихичко „Пуста младост“…… И мисля, че му беше добре – той видимо се успокояваше….
Знам, че в такъв момент емоциите са в повече и случващото се може да съм тълкувала, както ми се е искало, но съм сигурна, че в моята душа имаше повече покой.
Думите са голяма сила, а изречени с обич са непобедими. И с Вяра !!!
Благодаря!!!
Рангел –
Страхотно четиво, благоря! Дано да помогне на Българите да си отворят очите.
Светлана Проданова –
Мили Българи, това не е книга, това е учебник по българщина. Благодаря на авторката за това, че си е направила труда да сподели опита си. За някои неща съм съгласна, за други не, но това е въпрос на личен избор. Моят мъж е от Палермо и много добре разбирам до къде може да те докара този народ. Живея от 15 години в Германия и никога не съм била толкова зле психически, колкото през трите години прекарани в Сицилия. Все Чужбина…ама не. За този повърхностен, лицемерен, неграмотен, но егомански народ мога да пиша до утре, но не това е целта на този отзив. Та…за българския корен…след повече от 15 години по Странство си взимам мъжа и си се прибирам в къщи, където ще раждам и възпитавам българчета. Много им здраве на Сицилиянците ! Светлина и мир на всички!
Цветелина –
Пиша този отзив единствено с цел да благодаря на писателката Розмари за творбата ѝ. Благодаря ти, Розмари, за това, което си сътворила! Книгата ме докосна дълбоко и ми припомни.
Даниела Василева –
Изключителна книга, но и много тежка. Успокоих се, че не само аз четях и плачех без да знам защо! Тази книга говори на душата – точно и ясно! Благодаря, Розмари!
Аз съм Даниела и съм Българка!
Кристина –
Прекрасна книга, която трябва да се чете много пъти през етапите от живота. Помага ти да намериш липсващите парчета в мислите си. Препоръчвам с две ръце!
Ирина –
Книгата е истинска топлина за душата с надежда, вяра в доброто и българския народ. Пъстри, красиви, романтични, а понякога практични обичаи… Толкова истинска, че на моменти сълзите по загубеното и забравено сами излизат. Това, което блика от нея може да бъде определено с една единствена дума- ЖИВОТ.
Детелина Господинова –
Много вълнуваща книга.
Прочетох я на един дъх и я препоръчвам горещо. Тя докосна сърцето и душата ми.
По-българска книга не бях чела.
Благодаря на Розмари!!!
Митьо Гестапото –
Райничка Розмариева ще ни свърши по-голяма работа от Ванга.
Ива Александрова-Николова –
За да не се повтарям с другите отзиви, само ще кажа – усетих се как милвам книгата, когато я прочетох! Наистина ми легна на сърцето! Благодаря ти, Розмари!
Вероника –
Сякаш винаги съм чакала да прочета точно тази книга.
Pavel –
с тази книга се гордея,че съм БЪЛГАРИН .Всички мой познати я прочетоха“стана като играта предай нататък“Все още не ми е върната!!!!
Магдалена –
Имах рожден ден Август, тогава ми я подариха, но започнах да я чета Ноември. Когато ми я подари (моя приятелка) книгата, не си спомням какво ми беше казала за нея, само знам, че тя случайно няма да ми я избере. Обаче, думичката „Господ“ на корицата мира не ми даваше.. не исках даже една страница да прелистя. И така листата окапаха по дърветата, в живота ми се завихриха странни и неприятни обстоятелства и както ми беше сушава от към четене тази година поради липса на каквото и да е желание към книгите(а не е като да са малко започнатите), една понеделнишка сутрин просто я грабнах от рафта и като нямах клиенти на работа я отворих.. и магията се случи! Започнах жадно да попивам всяка дума, плача, смея се, пея( говоря така, защото в момента я чета и отлагам само краят й) откривах се в Райна, в баба Магда , в Рада , а с дядо Геле ми се седеше под дървото… това за мен е книга, която ме събужда и ме учи. Не съм вярвала, че ще има книга , която така да ми въздейства. Благодаря ти, Розмари!!!