38.00лв.
Налично
ОГРАНИЧЕНО ИЗДАНИЕ
Автор: Розмари Де Мео
Обем: 333стр., твърди корици
Размери: 17 х 20см.
Корица от гравиран дървен материал със специална ръчна обработка за състаряване
Задна корица с гравирано БЪЛГАРСКО ОБИЧНО НАРИЧАНЕ
Гръб и разделител от естествена кожа
Притурка с перфорация – 11 български народни повели
Печатна трета страница с ръкописно посвещение от автора
Налично
„Стопанката на Господ” е сказание по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства живи и до днес и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си.
Стига да обича и почита корена си…и да усеща потреба да го стори.
Понятието „требник” идва от старата дума „потреба” – нужда. Една от най-големите ценности в книгата са 11-те народни повели и най-вече последната:
„Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!”. Историята, описана в сказанието, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.
Райна напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата й мечта. Но нещо се пропуква, цветовете от приказката изтичат и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение, което кръжи наоколо е… магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой. Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й.
В махалата една баба й казва, че коренът й бил български, бил от дълбоките… и не я пускал. А бабата е наречница…
Старците учат Райна, че силата й е точно там, в българския й корен. Хващат нишката на Райниния живот и я пресукват така, че да си вземе силата. А в заника на живота си, старата наречница предава дарбата и знанието си…
Една веща баба все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата! „Стопанката на Господ” разказва, как реченото й може бъде сторено.
Народната певица Валя Балканска за книгата:
„Благодаря на Розмари, защото е съзряла огънчето на съхранената българска душа и през тръните и плевелите е отворила път към нея.
Като прочетох и 11-те народни повели в тази книга, събрах внуците си и четох и на тях. Мисля си, че това е книга с корени и че ще бръкне на много българи в душите…”
Розмари Де Мео е българка!
Носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Родена е в Русе. Завършва НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава да живее в Италия. Както самата тя обяснява, българският ѝ Корен я дръпва обратно в Родината и пътят ѝ поема в нова посока. В една планинска махала Розмари среща хора, които ще бележат съдбата ѝ от тук нататък. Със сестра си и баща си създават фондация ЩЕДРО СЪРЦЕ и правят националните кампании „Да вдигнем знамето в училище” „Съхрани българското” и „Шампионите тръгват от училище”. Работи като телевизионен сценарист и редактор.
Напуска телевизията, за да обикаля страната и да търси и събира знание, свързано с българска памет, вяра и Корен. Започва да произвежда своите „български дарове”, за да финансира сама изследванията си.
След проведена практика в център за рехабилитация на зависими, през 2015г. защитава дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия”.
През 2016г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Стопанката на Господ – сказание и требник на българската народна вяра”. Книгата е автобиографична, но използва всички инструменти на Приказката. Издава я и я разпространява сама. Обяснява отказа си да работи със системата на книгоиздаването и книгоразпространението, разобличавайки публично част от порочните ѝ „правила”. Системата отвръща с нечувана кампания срещу Де Мео. Въпреки многократните удари, огромна част от българските читатели застават твърдо зад „Стопанката на Господ” и тя пожънва небивал успех за последните 30 години.. В началото на ноември 2022г. книгата прави 150 000 тираж.
През 2022г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Зарана”.
И до днес Розмари продължава да води семинарите си под името „Дарът на корена”. Самата тя е наречница.
През пролетта на 2023г. реставрира възрожденска къща и отваря „СРЕДИЩЕ на българска памет” в Архитектурен резерват „Старо Стефаново”, община Ловеч.
Към днешна дата води и Училище по български език и родолюбие ЗАРАНА!
Ако желаете да научите повече посетете нашата група във Facebook
Ако желаете да научите повече посетете нашата група във Facebook
| Тегло | 0.6 kg |
|---|---|
| Размери | 20 × 17 cm |
Преслав Ганев –
Тази книга е обида за българската народна култура и за етнографската наука.
Йоана –
През цялото време, докато четях тази книга, сълзите ми не спираха да се стичат.
Но последните редове буквално спряха дъха ми.
И вече знам – тази книга е истинско преживяване, едновремено чистене и радост за душата.
Чистене от дългогодишно търсене на истините, пропити във всяка дума в нея.
И Радост, наслада за душата от дълбочината и символите във всеки образ и декор.
Великолепна настолна книга за всеки български дом.
С цялото си сърце и душа Ви благодаря! И Ви пожелавам много радост и творческо вдъхновение занапред!
П.П. И мен не ме спънаха коректорските пропуски, но ще е хубаво, ако това бъде изгладено при следващи издания. Благодаря Ви!
Галина –
Безкрайно благодаря за чудесната изработка на тази великолепна книга. Обичам я и съм много щастлива да я имам в този вариант. С нетърпение очаквам следващата! ❤🌹
Виктория Стоянова –
В чужбина съм и сякаш в точния момент една приятелка ме запозна с тази книжка.Прочетох я и ме връхлетяха толкова много емоции и спомени,че пожелах да я имам и аз…Сега когато я държа в ръцете си съм толкова щастлива…Започнах да я чета отново…Мисля че всеки българин би трябвало да притежава тази книга или по-точно казано Библия на Българщината…Благодаря на авторката Розмари Де Мео за чудесната книга…
Весела Василева –
Благодаря!
Деян Димов –
Евала!!!
Светлин Стефанов –
От все сърце благодари нашето семейсто за възможноста да държим тази книга в ръцете си, а посланието в сърцата си ! Поклон пред българския корен !
Анастасия Михайлова –
Здравейте, поръчах това издание, защото обичам книги с твърди корици, а и подарих предходната с меки корици. Обичам написаното в нея, но изданието с твърди корици „изпуска“ боя, невъзможно ми е да я изчиста от рафта. Казвам го с най-добри намерения, но е недостатък. Вероятно е ръчна изработка, оценявам труда, но цапането, където и да я поставя е неприятно. С най-добри чувства!
Елена Ангелова –
Здравейте, бих желала да поръчам тази книга в този формат. Виждам, че е изчерпана към момента. Бихте ли ми казали кога ще има отново от това издание?
Даяна –
Толкова много истина и любов е събрана на едно място. Малко хора ще вникнат навътре и ще видя всичко отвъд видимото. Благодаря за изживяването да прочета всичко това и да успея да си подредят мислите! Някои неща трябва да се повярват чрез усещане,а не да се чака доказателство! Надявам се скоро да успея да си взема един екземпляр от ограниченото издание, защото това е книга, която е хубаво да я има във всеки български дом. Още веднъж адмирации за красивия и истински текст!
Надя Пенкова –
Невероятна книга!
Десислава Друмева –
Обичам тази книга – за нея думите не стигат, тя се преживява!
Десислава Ванчева –
Розмари, благодаря Ви от сърце за богатата палитра от чувства и преживявания, с които ме заля и пропи Вашата книга! (И аз Ви говоря, все едно Ви виждам двойна… :)) На втората страница ме разплака…, след това ме усмихна, след това ми припомни… и пак ме разплака… и пак ме усмихна… и така до последната страница…
Книгата носи истинска наслада, особено това издание. Наслада е да я държиш в ръцете си – усещането от допира с дървото на корицата е някак съзвучно с душата на книгата. Наслада е да я четеш – езикът се лее и извива така естествено, красиво и искрено… Наслада е да я преживееш – защото е хем широка, хем дълбока.
Едно нещо само ме препъваше, макар и не толкова, че да падна и да си ожуля коленете – коректорските пропуски. То те вече са във всички книги, пък и почти никой не ги забелязва, ама тук някак по-силно дрънчаха, обкръжени от тази хубава българска реч… Но може би пък е хубаво да има кусур, та да не хващат уроки. 🙂
Още веднъж Ви благодаря за чудния разказ и за вдъхновението и усърдието, които сте вложила в тъканта му! Желая Ви много радости и успех!