Здравей, Добросторнико!

Веднага казвам, че щом четеш това, трябва да си наясно, че ще пиша за Магията. И за това, как можеш да я сториш сам. Ако нещо те стяга под лъжичката, да знаеш че е собствената ти вяра. Недей да вървиш против нея! Ако пък наричаш себе си християнин или мюсюлманин и въпреки това с любопитство и радост би участвал в този стар български обред, може би е крайно време да си зададеш въпроса, дали преди всичко не си просто българин.
Ще започна с нещо много важно: Наричането е за човек, който иска промяна, знае каква точно е тя и какво трябва да НАПРАВИ, за да я постигне. Не какъв трябва да стане!!! Човек не се променя, той може единствено да усъвършенства, развива и задълбочава качества и недостатъци.  Важно е какво ПРАВИ, за да променя живота си, въпреки или заради това, което е.

Наричането е земно, простичко тайнство, свързано с корен, земя и воля за живот. То не се занимава с това какъв си, а как живееш живота си, какво ще посееш и какво ще пожънеш по Пътя.

Затова не наричай качества и състояния, а ясни стъпки и действия по пътя към промяната!

Не наричай просто здраве, радост, богатство или покой. Така можеш да призовеш нечие чуждо здраве или нечия чужда радост. Дай им име! Кое е това, което трябва ДА НАПРАВИШ, за да си здрав? Или щастлив? Или по-богат? Или свободен? Точно ти! От утре!

Наричането се прави вечер, преди лягане, преди умът да намери покой.
Когато се стъмни достатъчно навън, налей вода в широк съд. Съдът трябва да събира количеството вода, което изпиваш за един ден. Може да е стъклена купа или тенджера.
Трябва да е широк, да можеш да се огледаш във водата като в огледало. Лично аз ползвам менче (задължително калайдисано). Гледай съда да не е от пластмаса!
Някога водата се е наливала от извор или кладенец, но ти спокойно ползвай чешмата в къщи.
Излез с водата си навън – на балкона или прозореца, или на двора. Хвани съда с две ръце и притихни малко с водата си. Затвори очи. Остави я да те усети. Подишай свежия въздух с нея. Постойте си така поне 5 минути.
Поздрави я, кажи й името си и от къде си.

НА ГЛАС!!! Помни, че това е НАРИЧАНЕ, а не намисляне!

Например „Аз съм Георги и съм българин!”
Така водата ще знае кой си и къде е Корена ти, за да се свърже с него. Сега вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода.
Приеми я като най-добър приятел, този на който ще се довериш.

Сега си представи някой от рода си, когото обичаш много, който ти е най-важен. Може и да си е отишъл вече. Не го призовавай, представи си го! Усети топлината му, виж му очите, ръцете, опитай да чуеш гласа му. И поискай благословията му. Преживей я! Ще те погали ли? Ще те целуне ли? Ти ли ще целунеш ръката му? Това е най-съкровения миг в този обред – свързването с корена, благословията и подкрепата, която ще получиш по кръв! Дай време на душата си да изпита вълнението от тази скъпа среща!

После полека се успокой…

Помисли кое е най-голямото ти желание, кое е това, чието сбъдване ще ти донесе Промяна и Радост. Не бързай!
Опитай да чуеш онзи глас, който идва от олтара на собствената ти душа. Възможно е да не си го чувал до сега…или да си го заглушавал. Задай си въпроса:

КОЕ Е ТОВА, КОЕТО АКО НАПРАВЯ УТРЕ, ЖИВОТЪТ МИ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА СТАВА ПО-ПЪЛНОЦЕНЕН И ПО-ЩАСТЛИВ ЖИВОТ?

Помисли кое е истинското име на твоята радост и коя е крачката, която трябва да направиш към нея!

И ГИ ИЗРЕЧИ НА ГЛАС ПРЕД ВОДАТА СИ!

„Искам силата си, за да: направя… срещна… постигна… спра… потърся… започна… намеря… простя… работя… преборя… призная… откажа… заявя… поискам… напусна… дочакам…

Какво? Как? На кого? Кога? В кой ден и в колко точно часа започваш да действаш?

Трябва да заявиш ясна цел и време за осъществяване. Това е твоето обещание пред твоята душа, че ще направиш така, че тя да бъде щастлива!

Не се моли, а заявявай собственото си право на щастие! Не това, което зависи от Бог или друга сила, а това, което сам ще заслужиш, за което сам ще положиш усилие и за което ще бъдеш възнаграден с радост и удовлетворение.
Предизвикай силата си, за да ДЕЙСТВАШ!
Кажи на водата всяка дума, която се явява в този момент, и всяко желание…и още, и още…докато почувстваш , че си рекъл всичко.
После притихни отново и постой с Водата си.
Сега се опитай да си представиш как ще изглежда живота ти, когато точно тези крачки бъдат направени и желанията ти бъдат сбъднати.
Отвори очи.
Опитай се да „видиш” тази картина в твоята вода.
Огледай се в нея като в огледало.
Как изглеждаш сбъднат? Виж как си облечен. Къде си? На какво мирише? Какъв сезон е? Утро ли е? Вятър има ли? Сняг? Или цъфнала череша? Чуваш ли нещо? Залез ли е? Или пък звездна нощ? Има ли някой наоколо? Държи ли те за ръката? Рожба ли е? Или сродната ти душа? Или някой приятел? Виж се по-млад, по-здрав, по-хубав, по-богат, по-силен, с ясен поглед! Постигнал радостта!
Преживей! Наслади се на Сбъдването си!
Предизвикай безпрекословната си увереност, че това вече се случва!
Не бързай, потопи се в собствената си приказка…
И завърши НА ГЛАС с най-старото и силно наричане:

НЕКА РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

Ако си направил това наричане на Водици, остави водата си да преспи навън, в нощта, в която стихията най-много чува! Сутринта я прибери, за да я стоплиш и да сториш всичко останало.

Ако правиш това наричане по друго време, остави водата някъде до леглото си, да надникне и в съня ти, да попива ПРАВОТО ТИ СЛОВО (истината ти) цяла нощ. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди твоето СБЪДВАНЕ.
Сутринта, когато се събудиш първо иди при Водата си. Измий си очите с Нея и с много обич отпий първа глътка.
После пак…
Усети твоя ДАР с цялата си душа.
После склони чело пред Водата и й благодари.
Пий от нея през целия ден с радост и вяра. Бъди!

Не забравяй, че си дал обещание на най-скъпото си – душата! И започваш да го изпълняваш с изгрева!

НОВИНА!!!

Наричането само една нощ не върши никаква работа! То е като да ходиш на курс за художник един ден и да решиш, че можеш да нарисуваш истинска картина. Ако наистина искаш да се потопиш в добрата , стара магия и да усетиш сбъдването й, ЩЕ НАРИЧАШ ПОНЕ ЕДИН МЕСЕЦ, ВСЯКА ВЕЧЕР!!! За да си позволиш да разбереш какво всъщност искаш, да го отхвърлиш, да го приемеш отново, да намериш правилните думи, да ги поизчистиш, да забравиш едни, да се сетиш за други, да свикнеш с гласа си, да проговориш езика на корена си, да изтекат всички натрупани сълзи, пък да проумееш накрая, че има ЕДНО, КОЕТО АКО НАПРАВИШ УТРЕ, ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ СЕ ТЪРКУЛНЕ ПО-ЛЕСНО! И да го изречеш с хладен ум и чисто сърце!

Отказах ли те? Добре, че те отказах навреме! По всяка вероятност, ти си като онези хора, които години наред започват да ходят на фитнес. Накрая успяват да отидат веднъж с най-добрата си приятелка или приятел и разбират, че красотата и здравето изискват яко усилие, лишения и потене. И се отказват. Такъв човек промяна няма как да постигне. Но може да бъде изключително изобретателен в намирането на оправдания за лошия си живот.

Сърдиш ли ми се? Не?! Запретваш ръкави? Разгеле! На това му викам аз добра почва за добър вещерлък! Сполука да ти е!
ВАЖНО: Никога не наричай за друг човек, колкото и да го обичаш, колкото и да искаш да му помогнеш! Това е един от най-старите закони в природата. Всеки сам избира живота си, добрините в него и здравето си. Не посягай на пътя му, дори с добри намерения! Не го лишавай от възможността да научи уроците си! Ако искаш, разкажи му за водата, нека той избере да стори сам това наричане, според вярата и желанието си!
Дали е истина?
Това е много стара магия. А магията – старо знание.
За мен работи от години.
А колко работи за теб, зависи от Силата ти, Куражът ти и Вярата ти. Най-вече – от проумяването какво ТОЧНО искаш, за да бъдеш щастлив!

Искам да се обърна и към религиозните хора, които изпитват съпротива към това старо пред християнско тайнство..

ЕЗИЧЕСТВОТО Е ФИЛОСОФИЯ НА ЕТНИЧЕСКА ОСНОВА, КОЯТО ПОЧИТА ПРИРОДАТА И НЕЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ!

Смятам, че всеки мислещ и развиващ се човек рано или късно разбира, че е „езичник” и че Богът е свещен, личен избор и името му и пътя към Него не могат да бъдат „правилни и неправилни”. Те просто СА!
Това старо наричане е проявление на изконната вяра на българите, че природата е Творецът и заедно сътворяваме живота си в единение и равновесие с Нея и стихиите й. Защото българинът е имал вяра и преди Христа!

Нека всеки нарече водата си в името на вярата, такава каквато е тя според собствената му мярка и радост!
Подарете тази Магия на децата си! Позволете им да станат част от старата българска приказка! Важно е те да продължат да я разказват.
И направете ми една услуга, не наричайте това тайнство „вълшебство”, бихте излъгали! Не сменяйте същинското му име, за да сте в мир с предразсъдъците си. Децата ви нямат вашите страхове.Това Е Магия и истинското й име е част от силата й!
Това е всичко от мен, Добросторнико.

И НЕКА РЕЧЕНОТО ТИ В ТАЗИ НОЩ, ДА БЪДЕ СТОРЕНО УТРЕ ПО ИЗГРЕВ!

П.П. Това наричане е плод на лично изследване, преживяване и предадено знание на Розмари Де Мео! Всеки преразказ или копиране, променящи думите му, са нежелателни! Думите имат сила и начин на редене. Подмяната им би изкривила същината и българщината в това старо тайнство!